Определение № 1032 от 07.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1032 гр. Бургас, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20252100102044 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл.439 ал.2, вр.чл.124 ал.1 от ГПК от К. Г. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., област Б., ул. „С.“ № *, ет.*, ап.* и М. А. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., област Б., ул. „С.“ № *, ет.*, ап.*, със съгласието на своя родител е законен представител Р. К. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., област Б., ул. „С.“ № *, ет.*, ап.*, всички чрез процесуален представител адв. Тургай Рафет Хасан от АК-Бургас, със съдебен адрес: с постоянен адрес: гр.Айтос, област Бургас, ул. „Свобода“ № 3, ет.1, ап.3 против „Колект БГ“ ЕАД с ЕИК 203693558, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, да бъде прието за установено, че К. К. и М. Х. в качеството му на законен наследник на А. Х. не дължат на ответника сумата от 79 052,36 лв. олихвяема главница, сумата от 114 870,63 лв. лихви и 518 лв. неолихвяеми разноски към 01.10.2025г., произтичащи от договор за банков кредит № ***/ 26.09.2008г. и договор за банков кредит № ***/ 10.04.2008г., дължими по силата на заповед за изпълнение № 126/ 19.03.2012г. и изпълнителен лист от 20.03.2012г. издадени по ч.гр.д.№ 217/2012г. по описа на РС-Айтос, поради изтекла погасителна давност.

Постъпил е в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба от ответника „Колект БГ“ АД с изразено възражение, че настоящият спор е местно подсъден на СГС, тъй като ищците не притежават качеството „потребители“ по смисъла на закона, а седалището на ответното дружество е в 1

София.

Възражението е с правно основание в чл.119 ал.3, във вр. с чл.113 и чл.108 ал.1, изр.1 от ГПК.

Възражението е за местна неподсъдност на делото. Направено е от активно легитимирана страна, в срока затова и в подадения писмен отговор, т.е. в хода на първата размяна на книжа, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, възражението е и основателно.

С исковата молба са предявени претенции от физически лица, като М. Х. е наследник по закон на своя баща А. Х.. Ищците се позовават на чл.113 от ГПК, като твърдят, че са потребители по смисъла на §.13 от ДР на Закона за защита на потребителите. Представеният от ответната страна договор № ***/ 10.04.2008г. е бил сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД като кредитодател и „Ем-Кар-Транс“ ООД представлявано от К. К. в качеството му на управител като кредитополучател, като основанието за получаване на сумата е „посрещане на краткосрочни оборотни нужди“ на юридическото лице. На 26.05.2010г. е бил подписан Анекс № 2 към договор за банков кредит № ***/ 10.04.2008г., като А. Х. и К. К. са встъпили като съдлъжници.

Договорът за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ № ***/ 26.09.2008г. е бил сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД като кредитодател и „Ем-Кар-Транс“ ООД представлявано от К. К. в качеството му на управител като кредитополучател, а А. Х. и К. К. в качеството им на съдлъжници, като основанието за получаване на сумата е „посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства“ на юридическото лице. Няма съмнение, че и двете сделки са търговски по своя характер и имат за цел да обслужват нуждите на юридическото лице за неговата дейност. А. Х. и К. К. към 2008 и 2010г. са били съдружници в „Ем-Кар-Транс“ ООД, а К.К. и негов управител. В своя практика (решение № 38/ 23.06.2017г. по т. д. № 2754/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 84/20.07.2017г. по т. д. № 1934/2015г. на ВКС, ТК, І т. о.,), ВКС е постановил, че физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или 2 професионална дейност. За да установи качеството „потребител“ на съответното физическо лице, съдът е длъжен да извърши конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото. Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има мажоритарно участие в същото. В настоящия случай това не се и твърди в исковата молба, доколкото и К.К. и бащата на ищеца М. Х. – А. Х., са били съдружници в дружеството – кредитополучател. Или ищците не установяват по никакъв начин, получените средства да са били за техни лични цели, извън търговската дейност на „ЕмКар-Транс“ ООД.

Следователно по отношение на предявения иск с посочено правно основание чл.439 ал.2, вр.чл.124 ал.1 от ГПК се прилагат общите правила за местна подсъдност, а именно – чл. 105 от ГПК. Към момента на възникване на висящността на настоящия процес, седалището на ответното дружество като фактически обстоятелства, обуславящи местната подсъдност на спора, е в гр.София. При това положение исковата молба не е подадена в местно компетентния по спора Софийски градски съд, съобразно разпоредбите на чл.105 от ГПК, като не са били налице и предпоставките за прилагане на чл.113 от ГПК. С приемането на възражението за основателно, производството по настоящото дело следва да се прекрати пред Бургаски окръжен съд и на основание чл.118 ал.2 от ГПК да се изпрати на надлежния Софийски градски съд. За констатираното противоречие между образуването на настоящото дело като гражданско и постановеното в разпореждане рег. № 4485/ 30.12.2025г. предоставяне на ответната страна на двуседмичен срок за отговор на исковата молба, следва да се извърши преценка от СГС дали е допуснато процесуално нарушение, като е предоставен по-кратък срок за отговор.

По изложените съображения и на основание чл.118 ал.2 във вр. с чл.119 ал.3, чл.105 и чл.113 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2044 по описа за 2025 3 год. на Бургаски окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1032 гр. Бургас, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20252100102044 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл.439 ал.2, вр.чл.124 ал.1 от ГПК от К. Г. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., област Б., ул. „С.“ № *, ет.*, ап.* и М. А. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., област Б., ул. „С.“ № *, ет.*, ап.*, със съгласието на своя родител е законен представител Р. К. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., област Б., ул. „С.“ № *, ет.*, ап.*, всички чрез процесуален представител адв. Тургай Рафет Хасан от АК-Бургас, със съдебен адрес: с постоянен адрес: гр.Айтос, област Бургас, ул. „Свобода“ № 3, ет.1, ап.3 против „Колект БГ“ ЕАД с ЕИК 203693558, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, да бъде прието за установено, че К. К. и М. Х. в качеството му на законен наследник на А. Х. не дължат на ответника сумата от 79 052,36 лв. олихвяема главница, сумата от 114 870,63 лв. лихви и 518 лв. неолихвяеми разноски към 01.10.2025г., произтичащи от договор за банков кредит № ***/ 26.09.2008г. и договор за банков кредит № ***/ 10.04.2008г., дължими по силата на заповед за изпълнение № 126/ 19.03.2012г. и изпълнителен лист от 20.03.2012г. издадени по ч.гр.д.№ 217/2012г. по описа на РС-Айтос, поради изтекла погасителна давност.

Постъпил е в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба от ответника „Колект БГ“ АД с изразено възражение, че настоящият спор е местно подсъден на СГС, тъй като ищците не притежават качеството „потребители“ по смисъла на закона, а седалището на ответното дружество е в 1

София.

Възражението е с правно основание в чл.119 ал.3, във вр. с чл.113 и чл.108 ал.1, изр.1 от ГПК.

Възражението е за местна неподсъдност на делото. Направено е от активно легитимирана страна, в срока затова и в подадения писмен отговор, т.е. в хода на първата размяна на книжа, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, възражението е и основателно.

С исковата молба са предявени претенции от физически лица, като М. Х. е наследник по закон на своя баща А. Х.. Ищците се позовават на чл.113 от ГПК, като твърдят, че са потребители по смисъла на §.13 от ДР на Закона за защита на потребителите. Представеният от ответната страна договор № ***/ 10.04.2008г. е бил сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД като кредитодател и „Ем-Кар-Транс“ ООД представлявано от К. К. в качеството му на управител като кредитополучател, като основанието за получаване на сумата е „посрещане на краткосрочни оборотни нужди“ на юридическото лице. На 26.05.2010г. е бил подписан Анекс № 2 към договор за банков кредит № ***/ 10.04.2008г., като А. Х. и К. К. са встъпили като съдлъжници.

Договорът за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ № ***/ 26.09.2008г. е бил сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД като кредитодател и „Ем-Кар-Транс“ ООД представлявано от К. К. в качеството му на управител като кредитополучател, а А. Х. и К. К. в качеството им на съдлъжници, като основанието за получаване на сумата е „посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства“ на юридическото лице. Няма съмнение, че и двете сделки са търговски по своя характер и имат за цел да обслужват нуждите на юридическото лице за неговата дейност. А. Х. и К. К. към 2008 и 2010г. са били съдружници в „Ем-Кар-Транс“ ООД, а К.К. и негов управител. В своя практика (решение № 38/ 23.06.2017г. по т. д. № 2754/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 84/20.07.2017г. по т. д. № 1934/2015г. на ВКС, ТК, І т. о.,), ВКС е постановил, че физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или 2 професионална дейност. За да установи качеството „потребител“ на съответното физическо лице, съдът е длъжен да извърши конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото. Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има мажоритарно участие в същото. В настоящия случай това не се и твърди в исковата молба, доколкото и К.К. и бащата на ищеца М. Х. – А. Х., са били съдружници в дружеството – кредитополучател. Или ищците не установяват по никакъв начин, получените средства да са били за техни лични цели, извън търговската дейност на „ЕмКар-Транс“ ООД.

Следователно по отношение на предявения иск с посочено правно основание чл.439 ал.2, вр.чл.124 ал.1 от ГПК се прилагат общите правила за местна подсъдност, а именно – чл. 105 от ГПК. Към момента на възникване на висящността на настоящия процес, седалището на ответното дружество като фактически обстоятелства, обуславящи местната подсъдност на спора, е в гр.София. При това положение исковата молба не е подадена в местно компетентния по спора Софийски градски съд, съобразно разпоредбите на чл.105 от ГПК, като не са били налице и предпоставките за прилагане на чл.113 от ГПК. С приемането на възражението за основателно, производството по настоящото дело следва да се прекрати пред Бургаски окръжен съд и на основание чл.118 ал.2 от ГПК да се изпрати на надлежния Софийски градски съд. За констатираното противоречие между образуването на настоящото дело като гражданско и постановеното в разпореждане рег. № 4485/ 30.12.2025г. предоставяне на ответната страна на двуседмичен срок за отговор на исковата молба, следва да се извърши преценка от СГС дали е допуснато процесуално нарушение, като е предоставен по-кратък срок за отговор.