Акт № 5808 от 12.12.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 1035/2015
- Подписан
- 12.12.2015
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
Публикувай
Решение № 5144
Номер
5144
Година
20.12.2013 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
11.21
Година
2013
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Узунов
Секретар:
Емилия Топалова Мария Шейтанова
Прокурор: като разгледа докладваното от
Мария Шейтанова дело номер
20131200500639 по описа за
2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от А. П. С. в качеството му на процесуален представител на “. – 1- К. К. насочена против решение № 2520/27.05.2013 г., постановено по гр. дело № 331/2013 г. по описа на Районен съд Р.. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакувания С. акт като постановен при нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че претендираните от ищцата И. М. трудови възнаграждения са й изплатени, като осчетоводяването на получените възнаграждения било уредено по начин, при който ведомостите се подписвали с един месец закъснение. Сочи, че счетоводното обслужване на “. 1- К. К.” се е извършвало от външно лице, по чиято вина през пролетта на 2012 г. са загубени всички ведомости. Жалбоподателят развива доводи, че е съществувала уговорка ищцата да получава трудовото си възнаграждение, като взима съответната сума от оборота на магазина, където е работела. В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна по жалбата – И. М. не е депозирала отговор.
Окръжен съд Б. след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа страна.
Видно от трудов договор № 02/01.04.2008 г. между И. М. и „П..” въззиваемата е била страна по трудово правоотношение с въззивника. Съгласно допълнително споразумение № 5 към трудов договор от 01.04.2008 г. месечното трудово възнаграждение на въззиваемата е увеличено на 400 лв. считано от 01.08.2009 г. Трудовият договор на И. М. е прекратен на 16.02.2012 г. поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Видно от справка изх. № *7887/16.02.2012 г. в НАП е заверено уведомление за прекратяване на трудовия договор. От съкратена ведомост за запрати за месец юли 2010 г. се установява, че нетното трудово възнаграждение на въззиваемата М. за този месец е 316, 44 лв., като тя е положила подписа си при получаването му. Във ведомостите за заплати за месеци април, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и януари, февруари и април 2011 г. липсва подпис на въззиваемата. В тях липсват подписи и на останалите служители по ведомостта. По делото са представени ведомости от месеци януари, февруари, март, май, юни 2010 г., декември 2009 г., май, юли, август, септември, октомври, декември 2011 г. и януари, февруари 2012 г. Тези ведомости са подписани от М. като в тях фигурират подписи и на други служители по ведомостта. Видно от приетите като писмени доказателства ведомости за месеци май, юни, юли, септември, октомври, ноември 2009 г. те не са разписани от никой от служителите, упоменати в тях.
Според изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза по счетоводни данни на въззивника “. 1- К. К.” на И. М. са начислени, осчетоводени и изплатени месечните трудови възнаграждения за целия процесен период. По данни на работодателя общо за периода на служителя е изплатена сума в размер на 3 180,30 лв. – нетни трудови възнаграждения. За процесния период пред НАП и НОИ за И. М. е деклариран месечен брутен осигурителен доход в размера, посочен във ведомостите. Всички дължими осигуровки и данъци са внесени.
Видно от жалба вх. № 0026-195/24.04.2012 г. на служителите Р.К. и въззваемата М. до Дирекция „Инспекция по труда” Б. последните са сигнализирали за твърдени от тях нарушения на трудовото законодателство, изразяващи се в неразрешаване да ползват полагащия им се платен годишен отпуск и незаплащане на трудови възнаграждения. В протокол за извършена проверка от 14.06.2012 г. Дирекция „Инспекция по труда” е дала на работодателя “. 1- К. К.” предписания да изплати на Р.К. и И. М. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Пред въззивната инстанция са разпитани свидетелите Д. В.и Н. К., Е. М. и повторно е изслушано вещото лице.
С разпореждане от 07.05.2013 г. районният съд по искане на ответника е задължил И. М. да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, като отговори на въпросите получавала ли е трудови възнаграждения за процесните месеци и взимала е дължимите възнаграждения от оборота на магазина. За дата на съдебното заседание ищцата е представила болничен лист, не се е явила и е отговорила в писмен вид на поставените въпроси отрицателно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна.
Въззивната жалба еподадена своевременно от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което е допустима. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – допустимо.
За основателността на иска в тежест на ищцата М. е да докаже, че по силата на сключен с “. 1- К. К.” трудов договор е полагала труд през месеците април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и януари, февруари и април 2011 г., както и размера дължимите трудови възнаграждения. В тежест на работодателя е да докаже, че е заплатил претендираните трудови възнаграждения. С оглед изявленията на страните безспорно в техните отношения и ненуждаещо се от доказване е, че по време на исковия период И. М. е полагала труд по силата на трудово правоотношение с “. 1- К. К.”. В тази насока е становището на работодателя в отговора на исковата молба и изявлението на процесуалния му представител, изразено в съдебно заседание от 21.05.2013 г.
След подписване на допълнително споразумение № 5 към трудов договор от 01.04.2008 г. месечното брутно трудово възнаграждение на въззиваемата е увеличено на 400 лв. считано от 01.08.2009 г. Месечното нетно трудово възнаграждение на въззиваемата за периода октомври 2010 г. – декември 2010 г. е 320, 24 лв., за януари и февруари 2011 г. – 317, 32 лв., за април 2011 г. – 319, 20 лв., за септември 2010 г. – 316, 42 лв., а за април, юли и август 2010 г. – 316,44 лв. Това се доказва от ведомостите за заплати за тези месеци, които макар и да не са разписани от въззиваемата съставляват писмено доказателство за размера начислените трудови възнаграждения. Посоченият нетен размер на трудовите възнаграждения се потвърждава и от изготвената по делото експертиза, която след проверка в счетоводството на ответника е установила идентични данни. Ищецът претендира за всеки един от процесните месеци трудово възнаграждение в нетен размер от 313 лв., който е по-малък от дължимия доказан размер.
Правният спор по делото е съсредоточен относно обстоятелството дали трудовите възнаграждения на ищцата М. са й били заплатени. От съкратена ведомост за заплати за месец юли 2010 г. се установява, че нетното трудово възнаграждение на въззиваемата М. за този месец е 316, 44 лв., като последната е положила подписа си срещу тази сума в документа. Въззиваемата не е оспорила истинността на документа в предвидените в ГПК срокове следователно той притежава обвързваща съда формална доказателствена сила. Поради извършеното извънсъдебно признание на неблагоприятен за ищцата факт съдът намира, че е доказано трудовото възнаграждение за месец юли 2010 г. да й е заплатено. Районният съд неправилно е уважил иска за този месец, поради което решението в тази част следва да се отмени.
Ведомостите за останалите месеци, обхванати от исковата претенция, не са разписани от ищцата. В тези ведомости липсват и подписи на останалите служители, посочени в тях. В тази връзка от показанията на свид. В. и Н. К., които съдът кредитира като последователни и взаимно подкрепящи се, се установява, че ведомостите са били загубени през пролетта на 2012 г. не по вина на работодателя. Счетоводното обслужване на “. – 1- К. К.” се извършвало от външно лице, което е загубило ведомостите. След това по повод проверка на Дирекция „Инспекция по труда” от 14.06.2012 г., инциирана след подаден сигнал от ищцата и друг служител, били разпечатани нови ведомости. Свидетелите сочат, че тези ведомости били представени на служителите за подпис, но въззиваемата не се подписала, понеже трудовият й договор вече бил прекратен.В тази част показанията на свидетелите се подкрепят от писмено доказателство по делото- заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение”, получена от ищцата на 16.02.2012 г. Загубването на ведомостите е станало през пролетта на 2012 г., т.е. след уволнението на ищцата. Тези обстоятелства се потвърждават и от предоставените от „Инспекция по труда” преписи от ведомости. Те са идентични на представените от работодателя в изпълнение на задължението му по чл. 190 ГПК ведомости - в тях липсват подписи на всички служители. Не могат да бъдат споделени доводите на въззиваемата, че ведомостите не са били загубвани, т.к. в хода на проверката на „Инспекция по труда” това обстоятелство не е било установено и заявено. Видно протокол за извършена проверка от 14.06.2012 г. Дирекция „Инспекция по труда” и жалба вх. № 0026-195/24.04.2012 г. на служителите Р. К. и въззваемата М. до Дирекция „Инспекция по труда” проверката е била отпочната и извършена по друг повод, а не във връзка с изгубването на ведомостите.
Според изготвената по делото експертиза трудовите възнаграждения за април, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и януари, февруари и април 2011 г. по счетоводни данни на въззивника “. 1- К. К.” са начислени, осчетоводени и изплатени на И. М.. По данни на работодателя общо за посочените месеци на служителя е изплатена сума в размер на 2863,86 лв. – нетни трудови възнаграждения. Също така, за посочените месеци пред НАП и НОИ за И. М. е деклариран месечен брутен осигурителен доход в размера, посочен във ведомостите. Всички дължими осигуровки и данъци са внесени. Настоящият състав дава вяра на експертизата като компетентно изготвена и приема за доказано, че въззивникът е осчетоводил и отразил като изплатени трудовите възнаграждения, че е внесъл всички дължими от него осигуровки, че е внесъл данъците, които според специалното законодателство е длъжен да удържа, както и че за въззиваемата е деклариран месечен брутен осигурителен доход в размера, посочен във ведомостите.
Въз основа на експертизата и повторното изслушване на вещото лице обаче не се доказва трудовите възнаграждения да са били реално изплатени на ищцата. От експертизата се установява единствено, че в счетоводството на въззивника трудовите възнаграждения са отразени като платени и че той е изпълнил задълженията си по КСО и данъчното законодателство. Съответните ведомости обаче не са подписани от ищцата, поради което само въз основа на посочените до тук доказателства и способи за събиране на доказателства не се установява трудовите възнаграждения да са били изплатени.
По искане на въззивника пред въззивната инстанция на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК беше допуснато събиране на гласни доказателствени средства Ч. разпит на свидетели за установяване на начина, по който са се заплащали трудовите възнаграждения на И. М. и обстоятелството дали са й били изплатени трудовите възнаграждения. По повод на това уважено доказателствено искане въззиваемата също поиска да бъде изслушан един свидетел за установяване на начина на изплащане на трудовите възнаграждения, което беше допуснато. Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели В., Н. К. и Е. М. като логични и без съществени противоречия, като беше отчетено обстоятелството, че последните двама свидетели се намират в родствена връзка със страните по делото.
Както бе изложено по-горе, от показанията на свид. В. и Н. К. се установи, че ведомостите са били загубени, поради което отпада забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК за доказване със свидетелски показания на установени с писмен акт парични задължения. И двамата свидетели безпротиворечиво и независимо един от друг са възприели, че през пролетта на 2012 г. ведомостите са били загубени от счетоводната къща и по повод на това са били създадени нови ведомости. Настоящият състав обаче намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи трудовите възнаграждения на ищцата да са били действително заплатени. От показанията на свид. Е. М. се установява, че преди процесния период / през зимата на 2010 г./ въззиваемата е получавала заплатата си в пликове, които й били донасяни от шофьора в магазина или в дома й, като тя не се разписвала никъде за получаването на сумата. От показанията на Н. К. и Д. В. се установява, че през процесния период е съществувала уговорка въззиваемата да получава заплатата си като я взима от оборота на магазина. В тази връзка само за пълнота следва да се отбележи, че това действие не съставлява прихващане, каквито са твърденията на въззивника. Прихващане е налице, когато съществуват две насрещни вземания. Налице е вземане с кредитор М. и длъжник въззивника за трудовото възнаграждение, но вземане с кредитор въззивника и длъжник М. не се установи да съществува. Като касиер въззиваемата е била длъжна да съхранява парите в касата, но това произтича от задълженията й по трудовия договор, а не съставлява вземане. Въпреки това обаче е възможно тя да е получавала заплатата си фактически като е взимала сума от касата. В тази насока обаче доказателства не е събраха. Разпитаните лица свидетелстват за принципна уговорка за взимане на пари от оборота, като Д. В. следвало да се обажда на ищцата предварително, за й позволи това. Нито един от свидетелите обаче не възприел такова позволение да е дадено конкретно за процесните месеци, което е от значение за спора. Свидетелите не са възприели и реално И. М. да е взелапари от касата през процесните месеци и в претендирания размер от 313 лв.