Решение № 13365 от 06.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13365 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110101286 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.

477, ал. 1 КЗ.

Ищецът Д. Б. И. твърди, че на 14.11.2023 г. в *** до пешеходна пътека, пресичайки пътното платно, бил блъснат челно от мотоциклетиста И. П. В., неправоспособен водач, управлявал мотор „***“. Виновен за възникване на ПТП бил само водачът на мотоциклета „***“ с рег. № ***, срещу когото било образувано досъдебно производство в СДВР и СРП, и чиято задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към дата на катастрофата, била сключена със З.Л.И.“ АД.

Ищецът твърди, че в резултат на удара изпаднал в безсъзнание. Имал множество наранявания по торса и главата, счупване на носа. Незабавно бил откаран от Бърза помощ в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“, където му била оказана първа помощ. На ищеца била причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на носните кости с разместване, като били установени и множество други контузии и рани по дясната част от торса и дясната ръка, контузия на коремна стена, травма на гръден кош, травми по лицето, голяма разкъсно-контузна рана на носа, зашита с девет шева, леко мозъчно сътресение, като допълнение на тежката фрактура на носните кости с разместване на частици, които увреждания били получени в пряк резултат от настъпилото ПТП. Излага, че в продължение на около 40 дни търпял много силни болки и страдания от травмите. Бил повече от 30 дни в отпуск по болест. Твърди, че не бил в състояние да се движи самостоятелно, имал гадене и главоболие, не можел сам да се обслужва в ежедневието си, имал силно загрозен външен вид, силни болки в областта на носа и цялото лице, дясната ръка, която била почти неподвижна, силно подута и синя на цвят, не можел да спи спокойно, непрекъснато преживявал катастрофата, бил сприхав и 1 изнервен от случилото се.

Излага, че предявил претенция по чл. 380 КЗ към ответника на 28.11.2023 г., като на 13.11.2024 г. застрахователят му предложил 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, което не приел, тъй като счел същото за неадекватно и несправедливо.

Моли съда да осъди ответника З.Л.И.“ АД да му заплати сумата от 20 000 лв., равняваща се на 10225,84 евро, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до плащането. Претендира разноски.

Ответникът – З.Л.И.” АД, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застраховка гражданска отговорност, покриваща отговорността на водача на МПС „***“ с рег. № ***, валидна към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, твърдените за настъпили вреди и причинната връзка между ПТП и твърдените вреди.

Твърди, че виновен за ПТП е ищецът, който извършил нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Твърди, че ищецът е пресичал пътното платно на необозначено за тази цел място. Счита, че водачът на МПС не е имал възможността да спре/заобиколи пешеходеца, за чието движение не е могъл и не е бил длъжен да знае и съобразява, и невиновно реализирал ПТП.

Твърди, че единствено поведението на ищеца е станало причина за настъпване на пътния инцидент. Счита, че за водача на мотоциклета деянието, при което е пострадал ищецът е „случайно” по смисъла на НК, извършено е невиновно, като водачът не е имал възможност да предотврати ПТП и не е нарушил правилата за движение по пътищата. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП неимуществени вреди, техния интензитет и периода, през който са търпени. Счита размера на исковата претенция за изключително завишен, прекомерен и некореспондиращ с естеството на травмата, характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване. Възразява за съпричиняване на резултата от страна на ищеца. Оспорва претенцията за лихва. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на процесното МПС, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника мотоциклет, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял неимуществени вреди (болки и страдания), в причинна връзка от противоправното деяние на застрахования по застраховка „Гражданска 2 отговорност“ при ответника водач на МПС, както и размера на претърпените вреди.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението. В тежест на ответника е и да докаже правоизключващите си и правонамаляващи възражения. По релевираното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже факти, чието проявление обуславя съпричиняване на вредите от страна на ищеца.

Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие – в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 КЗ – отправена писмена претенция до застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността на водача на процесното МПС; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като по отношение на вината е налице законна оборима презумпция – чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на МПС „***“ с рег. № *** е била застрахована с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и отправянето от ищеца към ответника на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 ГПК, получена от ответника на 28.11.2023 г. Не е спорно и че до изтичане на тримесечния срок (предхождащ подаването на настоящата искова молба), а и към датата на приключване на съдебното дирене, не е налице изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответното дружество. Не е спорно между страните по делото, че водачът на процесното МПС към датата на ПТП не е притежавал правоспособност за управление на ППС от съответната категория.

Като писмени доказателства по делото са приобщени заверени преписи от документи, част от преписката по д.п. № 11371/2023 г. по описа на СДВР, 3 пр. пр. № 51980/2023 г. по описа на СРП, видно от които последното е образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК, за това, че на 14.11.2023 г., около 12.30 ч. в град София при управление на моторно превозно средство мотоциклет марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, по пътно платно на бул.

„Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Сава Филаретов“ към ул.

„Стрема“, в района на № 94, нарушил правилата за движение по ЗДвП и реализирал ПТП с пешеходеца Д. Б. И., като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца И. (изразяваща се във фрактура на носни кости с разместване) - престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

От приетото по делото писмо от СРП, депозирано на 12.02.2026 г., и приложеното към него в заверен препис постановление от 18.12.2025 г. на СРП се установява, че д.п. № 11371/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 51980/2023 г. по описа на СРП е прекратено, следователно и доколкото не е образувано наказателно производство, не са били налице основания за спиране на настоящото производство по смисъла на чл. 229, ал. 1 вр. чл. 300 ГПК.

Съгласно трайната практика на ВКС, формирана с решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II, т. о., решение № 43 от 15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 36 от 28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 29 от 14.05.2016 г. по т. д. № 94/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, принципът на непосредственост не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания, събрани в друго производство, вкл. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и др. диспозитивни документи. Актовете на органите на досъдебното производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл. 300 ГПК и не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Гражданският съд е задължен да се съобрази само с присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК (извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца), като в тези случаи законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост (чл. 11 ГПК) и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение (чл. 12 ГПК). Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство. В решение № 170 от 12.10.2016 г. по гр. дело № 1952/2016 г. на ВКС, ГК, III т. о. и решение № 265 от 10.09.2012 г. по гр. дело № 703/2011 г. на 4

ВКС, ГК, IV г. о. е прието, че приобщените по гражданските дела прокурорски преписки, респективно водено досъдебно производство, следва да се ценят в гражданското производство заедно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи; съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания от страните по делото; протоколите от разпитите на свидетели доказват единствено съществуването на свидетел, който има впечатления за правнорелевантните факти. По същество в посочените две решения на ВКС е даден отговор на въпроса относно доказателствената стойност на направено от страната извънсъдебно признание, съдържащо неизгодни за нея факти, каквито в случая не са налице.