Решение № 988 от 02.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 988 гр. гр. Хасково, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20255640100394 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.***************, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.

***************, адв.Д.М от АК-Пловдив, срещу „КРЕДИСМО“ ЕАД, ЕИК:

175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, с която се иска осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 100 лева - недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит *************** г., както и осъждане на „Ай тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 400,00 лева - недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от ***************, ведно със съответната законна лихва върху всяка от сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит *************** г., по силата на който е получила в заем сумата от 2000 лева. По силата на чл.4 ал. 1 от същия, следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай 1

Тръст“ ЕООД, с цел обезпечаване на сключения договор за потребителски кредит. Така, на същата дата - 25.08.2022 г. ищцата е сключила с „Ай Тръст“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 1500 лева. Твърди, че е заплатила по договора за потребителски кредит сумата от 100 лв. за лихва, а по договор за предоставяне на поръчителство - сумата от 400 лева. Счита, че договор за потребителски кредит *************** г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК. Счита, че той не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него е посочена само абсолютната стойност на ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Излага, че не е ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта и на такса гарант и не е ясно дали е включена в ГПР. Не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Така според нея договорът е нищожен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т. 10 ЗПК, както и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира по договора за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. Сочи, че в договора е посочен ГПР, но с включването и на възнаграждението към ГПР и ГЛП, действителните им размери ще нараснат двойно или повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по обслужването на кредита. Счита, че с предвиждането на заплащане на сумата по договора за поръчителство се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Излага, че събирането на такива разходи представлявала част от дейността по управление на кредита и те следва да са включени в годишния процент на разходите. Освен това с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство според нея се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Излага, че ответниците са свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД, като основен предмет на дейност на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е извършване на гаранционни сделки, каквато е и процесната, но печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала му „Кредисимо“ ЕАД. Предвид това, според ищцата с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ ЕАД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си, а се цели допълнителното му оскъпяване и осигуряване на допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е 2 уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 2 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на двата договора. Сочи, че с невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, той не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, а с преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.

ЗЗП. Поддържа, че вземайки предвид приложимата за процесното договорно правоотношение разпоредба на чл.22 ЗПК, нарушението на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

По отношение на иска спрямо „Ай Тръст“ ЕООД излага съображения за това, че и договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, вр.чл.

19 ал.4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Счита, че с договора за предоставяне на поръчителство се накърнява принципът на „добрите нрави“, тъй като в случая не е налице еквивалентност между насрещните престации, доколкото сумата, която се претендира като възнаграждение за поръчителя съставлява сума в размер на над 40 % от сумата на отпуснатия кредит и нарушава принципите за добросъвестност и справедливост в гражданските и търговски взаимоотношения. Сочи, че сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателя да получава нищо насреща, като дори същият е принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Тоест – чрез него се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация. Договорът за предоставяне на поръчителство счита за нищожен и поради това, че чрез него се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като възнаграждението по него следва да бъде отразено в определения ГПР.

Договорът за предоставяне на поръчителство, според ищцата е недействителен и на основание чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП. Намира, че той е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, че води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на потребителя, а освен това е неразбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му.

3

Въз основа на изложеното счита, че ответниците следва да й заплатят заплатените от нея горепосочени суми, като недължимо платени по недействителни договори.

Ответниците в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК са депозирали отговори на исковата молба, с които оспорват исковете.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД преди всичко прави искане за съединяване на изброените в отговора му водени между същите страни на същото основание производства на РС-Хасково с настоящото, за съвместното им разглеждане с цел процесуална икономия. По същество не оспорва обстоятелството, че между него и ищцата е сключен Договор за потребителски кредит № *************** г., по силата на който е отпуснал кредит в размер на 2000 лв., както и сключването на договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и втория ответник. Твърди, че ищцата е погасила предсрочно кредита и е заплатила в цялост уговорената възнаградителна лихва, както и сумата от 100 лева, която е разпределна за погасяването на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение. Твърденията на ищцата, че договорът за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност поради това, че не са спазени законовите изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК не се споделят от ответника „Кредисимо“ ЕАД, доколкото видно от Приложение № 1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин били посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и било упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК и сочи, че единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен, е договорната възнаградителна лихва. Сочи, възнаграждението не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Излага съображения в тази връзка, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство не е задължително условие за отпускане на кредита, както и че възнаграждението за поръчител не е било известно на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД поддържа още, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Сочи, че по силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД се задължило да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а именно - да отговаря пред кредитора 4

„Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Поддържа, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружестваответници по производството и наличие на скрито обогатяване на „Кредисимо“ ЕАД, това не влече цялостна недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Счита, че сам по себе си договорът за поръчителство поражда за ищеца единствено права и го поставя в по-благоприятно положение. Сочи, че при изпълнение от страна на поръчителя по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, ищецът щял да дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението му нямало да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. В този смисъл според него може да се приеме, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави и съответно - само тя следва да бъде обявена за недействителна, без да това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Освен това според този ответник, дори и да се приеме че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит. В този смисъл счита, че вземанията му по договора за потребителски кредит са действителни и предявените срещу него искове следва да бъдат отхвърлени.