Определение № 1006 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1006 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Вероника Николова Частно касационно търговско дело № 20258003902274 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ВДХ“ АД, гр. София, срещу определение №1729 от 01.07.2025г. по в.ч.гр.д.№1662/2025г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение №1657 от 22.04.2025г. по т.д.№1514/2024г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-26 състав, с което е прекратено производството по делото.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави оплакване, че въззивният съд, в противоречие с постоянната практика на ВКС, е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.307 от ТЗ, защото така е посочил ищецът, без да съобрази фактическите му твърдения, които водят до извода, че претенцията има своето основание в чл.117а от ЗОП. Изтъква, че при изложени твърдения за наличие на вземане за увеличената цена на процесния договор за обществена поръчка, намиращо своето основание в разпоредбата на чл.117 а от ЗОП и направеният от съда извод, че защитата на това вземане може да се реализира само чрез осъдителен иск, а не чрез конститутивен, тъй като приложимата правна норма не предвижда такъв, то ясно се очертава противоречие между 1 обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Поради това счита за неправилен извода на съда, че исковата молба е ясна и непротиворечива и излага твърдения, че е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, за отстраняването на което първоинстанционният съд е следвало да му даде указания.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател, основава допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, като формулира следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото: 1. Обвързан ли е съдът от посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация на спорното право или е длъжен да я изведе самостоятелно от обстоятелствената част и петитума? 2.

При изложени в исковата молба твърдения за съществуване на право, чиято защита се осъществява с осъдителен иск, но е предявен конститутивен такъв, налице ли е несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, водещо до нередовност на исковата молба?

Твърди, че въпросът по т.1 е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №50164/23.12.2022г. по т.д. №1160/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №99/01.07.2020г. по гр.д. №22/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №120/31.07.2019г. по гр.д. №992/2018г. на ВКС, ГК, І г.о., а въпросът по т.2 – в противоречие с решение №50082/14.07.2023г. по гр.д. №2989/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №50066/03.05.2023г. по гр.д. №1568/2022г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №50050/03.07.2023г. по гр.д. №1460/2022г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №60157/16.03.2022г. по т.д. №2062/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №152/05.04.2021г. по т.д. №2336/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Ответникът по частната касационна жалба Столична община изразява становище, че липсват предпоставки за допускане на касационното обжалване, евентуално поддържа, че жалбата е неоснователна, а въззивното определение правилно и законосъобразно. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „ВДХ“ АД, в която се сочи, че в резултат на проведена открита процедура по реда на Закона за 2 обществените поръчки между ищеца и Столична община е бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка № BG16RFOP001-1.041-0001 C02-S- 11/18.01.2021 г. с предмет „Реконструкция на трамваен релсов път по бул. „Цар Борис III“ – от трамвайно ухо „Княжево“ до трамвайно ухо „Съдебна палата“, без участъците на пл. „Руски паметник“ и кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Гоце Делчев“. Общата стойност на договора е 40 534 831,70 лева, без ДДС, от които за част А – 29 724 458,53 лева, за опцията към тази част /поливна система/, допълнително 405 871,21 лева и за част Б – 10 404 501,96 лева, с ДДС. Твърди се в исковата молба, че са налице всички кумулативни предпоставки на сложния фактически състав на института на стопанската непоносимост, уреден в чл.307 о т ТЗ, който поражда потестативното право на ищеца да бъдат изменени договорните отношения, произтичащи от търговска сделка. Ищецът изтъква, че са настъпили драстични, извънредни изменения в икономическите условия, които не е било възможно да бъдат предвидени от страните при сключване на процесния договор /непредвидим скок на инфлацията, резултат от световната COVID-19 пандемия / и счита, че запазването на цените на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Позовава се на Постановление на МС на Република България №290/27.09.2022г. (ДВ бр.78/2022г.), в § 2 ПЗР на което за начална дата на наличие на инфлация е приета датата 31.12.2020г. и с което е приета Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приложима и за заварените договори. Сочи, че възможността за изменение на цената на вече сключените договори за обществена поръчка е предвидена и в чл.117а о т ЗОП, която въвежда задължение за прилагане на Методиката при наличие на хипотезите, посочени в същата, а именно наличие на инфлация, при която съществено са се увеличили цените на основни стоки и материали, формиращи стойността на договора. Счита, че след като липсва воля на възложителя за изменение на цената по договора, същото следва да се осъществи по правилата на чл.307 от ТЗ, чрез прилагането по отношение на цената на Методиката по чл.117а от ЗОП. В исковата молба е формулиран петитум, да се измени, на основание чл.307 от ТЗ договорът за възлагане на обществена поръчка, в частта му относно цената, като се постанови нейното увеличаване със сумата от 24 320 899,02 лева. С оглед твърденията на ищеца за постигнато споразумение за част от приетите СМР с последваща молба от 29.10.2024г. е посочен нов размер 3 на иска - 16 950 424,37 лева. В допълнителната искова молба е направено и искане за приемане за съвместно разглеждане на предявени в отношение на евентуалност искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.63 от ЗЗД.

С определение от 22.04.2025г. първоинстанционният съд е прекратил производството, като е приел,че доколкото предмет на иска е определянето на възнаграждение за вече приети работи по договор за обществена поръчка, по отношение на който е приложим чл.117а о т ЗОП, ищецът няма интерес от предявяване на конститутивен иск за изменение цената на договора. Изложил е мотиви, че в хипотези в които спорът е свързан с размера на увеличената, според условията на чл.117а от ЗОП, цена на вече приети работи по договора, по които вземането за възнаграждение е изискуемо, ищецът има по-силно средство на защита – предявяване на осъдителен иск за увеличената, според инфлационните процеси цена, определима според изричните разпоредби на ЗОП по правилата на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Предявеният с допълнителната искова молба евентуален осъдителен иск по чл.266 от ЗЗД, съдът е счел за недопустим, тъй като се касае за предявяване на нов иск, а по аргумент на противното от чл. 372, ал.2 о т ГПК, с допълнителната искова молба ищецът има право единствено да измени първоначалния иск и да предяви инцидентен установителен иск относно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, но не и да предявява нови искове.

За да потвърди определението за прекратяване на производството, въззивният съд е изтъкнал, че залегналото в чл.7 от ГПК служебно начало създава за съда задължение да съдейства на страната при изясняване на действителната й воля като й дава указания, но това задължение възниква само ако в исковата молба се съдържат неясни или взаимно противоречащи си твърдения или когато е налице противоречие между фактите, субсумиращи се при дадена хипотеза и формулиран петитум, несъответен на изложените факти. Преценил е, че в процесния случай исковата молба е ясна и вътрешно непротиворечива, като твърденията в н е я и формулираният от страната петитум съответстват на конститутивен иск с правно основание чл.307 от ТЗ.

Относно допустимостта на предявения иск е изложил съображения, че с разпоредбата на чл.117а от ЗОП е предвидена изрично специална хипотеза на допустимо изменение на цената на договор за обществена поръчка, поради 4 настъпили непредвидими обективни обстоятелства, стоящи извън волята и положената дължима грижа от страните по правоотношението, по смисъла на чл.116, ал.1, т.3 о т ЗОП, когато в резултат на инфлация, съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора. Посочил е, че специалният закон определя и начина на изменение на цената по реда и при условията на чл.117а, вр. чл.116 от ЗОП – съгласно Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, като според § 4 от Методиката, на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021г.

Позовавайки се на решение №8826/16.07.2024г. по адм. д.№5575/2024 г., IV о., на ВАС, е приел, че въпросите относно изменението на договора са въпроси по изпълнението му и отказът на възложителя за изменение на цената на договора при инфлация не подлежи на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК т.е. редът за защита на това право е чрез осъдителен иск. Поради това е приел, че при липса на изрично предвидено в закона потестативно право по чл.117а о т ЗОП, което да бъде упражнявано съдебно, предявеният иск се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

Приел е за недопустимо и съединяването с допълнителна искова молба на нови искове, в отношение на евентуалност, така и преминаването от конститутивен иск към осъдителен.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос, поставен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, изразява становището на касатора, че съдът е приел правна квалификация на спорното право, изводима не от фактическите твърдения за правопораждащите факти, а от посочена от ищеца приложима правна норма. В случая въззивният съд не е взел предвид само посочените от ищеца разпоредби на чл.307 от ТЗ и чл.117 а от ЗОП, а в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС е приел въз основа на обстоятелствената част и петитума на иска, че е предявен конститувен иск за изменение на договор за обществена поръчка. Изразеното от въззивния съд становище, че такъв конститутивен иск не е предвиден в закона, е свързано не с правната квалификация на иска, а с даденото от съда тълкуване на нормата чл.117а, ал.1 о т ЗОП и заключението му, че редът за защита при отказ на 5 възложителя за изменение на цената на договора при инфлация е чрез осъдителен иск. Правилността на този извод не подлежи на проверка в стадия по допускане на касационно обжалване, а и в тази връзка не са изложени оплаквания в частната касационна жалба и въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК.

Вторият правен въпрос в изложението относно приложението на разпоредбага на чл.129 ал.2 от ГПК е обвързан с доводите на касатора – ищец за неизпълнение на задължението на съда при констатация за нередовност на исковата молба, да даде на ищеца указания за отстраняване на тези нередовности и едва при неизпълнение на указанията, да прекрати производството. Съгласно постоянната практика по приложението на чл.129 ал.2 от ГПК само когато фактите са неясно изложени в исковата молба или има несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, съдът е длъжен да изясни твърденията на ищеца по реда на чл.129 от ГПК, преди да формира извода си за недопустимост на предявения иск.