Определение № 296 от 02.06.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Търговище, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Б. СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500204 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 949 от 25.04.2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 591/25 г., съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”*************** представлявано от З. С.

Б. , чрез пълномощник - юрисконсулт Б. Л. Д., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против А. П. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Т., кв. „Запад“, бл.***************, в частта му за сумите от 76.67 лв. - договорна лихва от 09.01.2023г. до 09.08.2023г.; 262.36 лв. - обезщетение за забава, дължима и неплатена за период от 10.01.2023г. до 27.02.2025г. - датата на подаването на заявлението в съда, както и както и в частта за разноските над 44.69 лв., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Навеждат се доводи, че в случая се необосновани изводите на съда, за недействителност на договора поради факта, че посочения в него ГПР, не може да бъде определен. В заповедно производство не събира доказателства, не е възможно да бъде определен точния размер на ГПР по договора, поради 1 което за размера на ГПР следва да се съди по отразения в договора процент. В заявление няма твърдения, че не е представено обезпечение, т. е. няма доказателства, че тази клауза е била приложена. Договорената в този смисъл неустойка не е включена в ГПР. Няма и твърдения, че тази клауза от договора е била в сила. ГПР е изчислен, съгласно договора, на базата на предоставената главница и възнаградителната лихва. Поради изложеното, се прави искане за отмяна на постановеното разпореждане, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде постановено издаване на заповед за претендираните договорна лихва и лихва за забава.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против А. П. А., ЕГН ********** за сумата от 500 лв. - главница по цедиран Договор за паричен заем № ********/09.12.20**** год., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението, сумата от 76.67 лв. - договорна лихва от 09.01.2023г. до 09.08.2023г.; сумата 262.36 лв. - обезщетение за забава, дължима и неплатена за период от 10.01.2023г. до 27.02.2025г.- датата на подаването на заявлението в съда. Претендирани са и разноски. С Разпореждане № 949 от 25.04.2025 година, съдът е отхвърлил заявлението, в частта относно претендираната договорна лихва и лихва за забава.

От правна страна, съдът приема следното:

Частната жалба по отношение на разпореждането, в частта, в която е отхвърлено заявлението по претендираните договорна лихва в размер на 76.67 лв., за периода 09.01.2023г. до 09.08.2023г.; сумата 262.36 лв. - обезщетение за забава, дължима и неплатена за период от 10.01.2023г. до 27.02.2025г., е неоснователна.

Съгласно, сключения договор за паричен заем, ответникът по заявлението е получил сумата от 500 лв., като се е задължил да я върне в срок до 09.08.2023 година. Погасяването на заема е предвидено да се извърши на осем вноски- 2 2 бр. х 16.69 лв. и 6 бр. х 93.33 лв. ГПР по договора е 48.42 % с фиксиран ГЛП 40.05 %. Обща сума за плащане по договора е 593.36 лв. /видно от погасителен план, това е сбор на главница 500 лв. и лихва 93.36 лв./. В договора е договорено обезпечение, което следва да се предостави в срок от 3 дни, като при непредставяне на обезпечението, в посочения срок, длъжникът дължи неустойка в размер на 446.64 лв.- чл. 11, ал. 1 от договора, която по реда на ал. 2 се изплаща на вноски, включени в погасителния план.

В чл. 3, ал. 2 е посочено, че „размерът на посочения ал. 1 ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва“. При изчисление на ГПР, съобразно параметрите по кредита, чрез „Кредитен калкулатор – ГПР“ /calculator.bg/ се установява, че така посоченият ГПР е под 50 %, т.е. в рамките на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР кредиторът не е включил предвидената в договора неустойка, тъй като в противен случай ГПР би бил над 200%. ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но това се отнася до разходите във връзка с неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит, а не неизпълнение на други задължения. Предвидената в договора неустойка следва да бъде включена в ГПР и с оглед задължението на кредитора по чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва. Така както е посочен ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника, което по същество е и нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 7 от ЗПК.

Що се отнася до неустойката по чл. 11 от договора, същата драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.

Задължението за главница по договора е в размер на 500 лв., а неустойката, която дори не обезпечава основното задължение по договора, е предвидена в размер на 446.64 лв. Основната цел на така уговорената клауза за неустойка е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на 3 заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, тъй като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора. Посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите. Включената в договора неустойка е необосновано висока и това задължение по договора противоречи на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП. С оглед на изложеното предвидената по договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, влече недействителност на договора, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение - липса на точна, ясна и вярна информация в договора и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Поради горното съдът намира, че правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул.***************представлявано от З. С. Б. , чрез пълномощник юрисконсулт Б. Л. Д. против Разпореждане № 949 от 25.04.2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 591/25 г., по описа на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Търговище, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Б. СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500204 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 949 от 25.04.2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 591/25 г., съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”*************** представлявано от З. С.

Б. , чрез пълномощник - юрисконсулт Б. Л. Д., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против А. П. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Т., кв. „Запад“, бл.***************, в частта му за сумите от 76.67 лв. - договорна лихва от 09.01.2023г. до 09.08.2023г.; 262.36 лв. - обезщетение за забава, дължима и неплатена за период от 10.01.2023г. до 27.02.2025г. - датата на подаването на заявлението в съда, както и както и в частта за разноските над 44.69 лв., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Навеждат се доводи, че в случая се необосновани изводите на съда, за недействителност на договора поради факта, че посочения в него ГПР, не може да бъде определен. В заповедно производство не събира доказателства, не е възможно да бъде определен точния размер на ГПР по договора, поради 1 което за размера на ГПР следва да се съди по отразения в договора процент. В заявление няма твърдения, че не е представено обезпечение, т. е. няма доказателства, че тази клауза е била приложена. Договорената в този смисъл неустойка не е включена в ГПР. Няма и твърдения, че тази клауза от договора е била в сила. ГПР е изчислен, съгласно договора, на базата на предоставената главница и възнаградителната лихва. Поради изложеното, се прави искане за отмяна на постановеното разпореждане, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде постановено издаване на заповед за претендираните договорна лихва и лихва за забава.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против А. П. А., ЕГН ********** за сумата от 500 лв. - главница по цедиран Договор за паричен заем № ********/09.12.20**** год., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението, сумата от 76.67 лв. - договорна лихва от 09.01.2023г. до 09.08.2023г.; сумата 262.36 лв. - обезщетение за забава, дължима и неплатена за период от 10.01.2023г. до 27.02.2025г.- датата на подаването на заявлението в съда. Претендирани са и разноски. С Разпореждане № 949 от 25.04.2025 година, съдът е отхвърлил заявлението, в частта относно претендираната договорна лихва и лихва за забава.

От правна страна, съдът приема следното:

Частната жалба по отношение на разпореждането, в частта, в която е отхвърлено заявлението по претендираните договорна лихва в размер на 76.67 лв., за периода 09.01.2023г. до 09.08.2023г.; сумата 262.36 лв. - обезщетение за забава, дължима и неплатена за период от 10.01.2023г. до 27.02.2025г., е неоснователна.