Решение № 729 от 29.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. София, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001000328 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Министерството на отбраната чрез пълномощника му юрисконсулт И. С.-И. срещу решение № 260032 от 7.01.2021 г. по т.д.№ 775/2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 3 състав, с което са отхвърлени предявените от министерството срещу „Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от общо 292 026,06 лева, представляваща непогасената част от неустойката по чл. 18, ал. 1 от Рамково споразумение № УД-03-05/05.12.2018 г. и Договор № УД 03-46/19.12.2018 г., претендирана за забавено изпълнение на задължението на ответника за доставка на 12 броя автобуси, предмет на договора, както следва : за 83 дни забава за автобусите, предмет на приемопредавателен протокол от 10.06. 2019 г., за 87 дни забава за автобусите, предмет на приемателно-предавателен протокол от 14.06.2019 г., за 91 дни забава за автобусите, предмет на приемателно-предавателен протокол от 18.06.2019 г., за 92 дни забава за автобусите, предмет на приемателнопредавателен протокол от 19.06.2019 г. и за 93 дни забава за автобусите, 1 предмет на приемателно-предавателен протокол от 20.06.2019 г. и иска по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 14 682,43 лева, претендирана като лихва за забава върху главницата от 292 026, 06 лева за периода от 23.10.2019 г. до 30.04.2020 г., както и в частта, с която по предявен като насрещен по реда на чл. 211 от ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, Министерството на отбраната е осъдено да заплати на „Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД сумата от 110 476, 44 лева, представляваща получена и задържана без основание сума по банкова гаранция за добро изпълнение № MD183521001, предоставена за обезпечаване изпълнението на задълженията на „Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД като страна по Рамково споразумение № УД-03-35/05.12.2018 г. и Договор № УД 03-46/19.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.07.2020 г. до окончателното ù изплащане, както и на основание чл.

78 от ГПК – направените по водене на делото разноски в размер на 18 103,50 лева.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№ 295019/ 22.03.2021 г. на „Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД против определение № 261074/19.02.2021 г. по делото, с което е оставена без уважение молбата му от 26.01.2021 г. за изменение, по реда на чл. 248 от ГПК, на постановеното по делото решение от 7.01.2021 г. в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено за защита в първоинстанционно производство.

Във въззивната жалба на Министерството на отбраната се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните автобуси са били доставени в уговорения срок, но министерството – възложител по договора е изпаднало в забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, като не е изпълнило задължението си да окаже на изпълнителя съдействие, без което той не може да изпълни задължението си, свързано с предаване и приемане на автобусите доставени във военното формирование. Изложено е, че комисията за оценка на съответствието, формирана на 13.03.2019 г., състояща се от представители на Института по отбрана, на възложителя и на изпълнителя, е констатирала несъответствие на доставените автобуси с уговорените изисквания по отношение годините на експлоатацията им- не повече от десет от датата на регистрацията им и на техния пробег- не повече от 400 000 км. от началото на експлоатацията. Поддържа се, че с оглед на това, по искане на изпълнителя процедурата по оценка на съответствието е била прекратена за 2 извършване на довършителни работи по автобусите от страна на изпълнителя, които са били върнати в района на в.ф. 52370-Негушево през периода 15 17.03.2019 г., където са били оставени на съхранение, както и че на 18.03.2019 г. изпълнителят не е изпратил свой представител за участие в организираната от възложителя комисия за оценка на съответствието. Наведен е довод, че доставените автобуси са само „физически оставени на съхранение“ в района на военното формирование, но без документи, удостоверяващи техните технически и други данни, необходими за оценка на съответствието и без да са били предадени ключовете за тях, поради което не е било възможно да бъде осъществено тяхното приемане и предаване. Твърди се, че през периода 18.03.2019 г. - 3.06.2019 г. „Авто инженеринг холдинг груп”ЕООД не е изпратил представител за извършване оценка на съответствието на автобусите, с което е препятствал упражняването на правата на възложителя по чл. 10, ал. 4 от договора, както и че автобусите са били оставени на отговорно пазене в района на в.ф. 52370-Негушево, но без достъп на комисията до тях, като по същество са били налице доставени, но непредадени на възложителя автобуси. Изложено е, че работата на комисията по приемането е била забавена от констатираните от нея неизправности по превозните средства, които са били отстранявани от изпълнителя на място или в негов сервиз, както и от несъответствията на марката и модела на автобусите, посочени в техническото предложение от изпълнителя по договор № УД-03-46/19.12.2018 г. с тези, посочени в регистрационните талони, издадени от различни държави от Европа. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че в полза на министерството не е възникнало вземането по чл. 18, ал. 1 от договора за заплащане на уговорената в него неустойка за забавено изпълнение, и изводът му, че ищцовото министерство е получило и задържало без основание сумата по банкова гаранция за добро изпълнение № MD183521001, предоставена за обезпечаване изпълнението на задълженията на „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД по договора, с което е обосновано решението в частта по иска с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо от ЗЗД. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявеният от Министерството на отбраната първоначален иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД да бъде уважен, а насрещният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на „Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД – отхвърлен като 3 неоснователен, както и за присъждане на разноските, направени от жалбоподателя по водене на делото пред двете инстанции.

Въззиваемият „Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД оспорва въззивната жалба. В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адв. Д.К., се твърди, че „Авто инженеринг холдинг груп” ЕООД е изпълнило надлежно задължението си да достави 12те автобуса VDL още на 15 март 2019 г., преди изтичане срока на изпълнение по договора, което се установява от писмото с peг. № 3-990/18.03.2019 г. с което началникът на военно формирование 52370 е потвърдил пред изпълнителя, че към 17.03.2019 г. процесните автобуси VDL Bova Futura са били доставени във военното формирование Негушево в изпълнение на договор № УД 03-46/19.12.2018 г. Наведен е довод, че противно на твърдението на жалбоподателя, всички доставени по договора автобуси са отговаряли на спецификациите към тях, установени от възложителя и не са имали отклонения по отношение на притежаваните от тях технически характеристики, параметри и функционалност, както и че са били придружени с всички необходими документи. Посочено е, че министерството не е оспорвало този факт, и изрично го е признало в производството пред първата инстанция. Твърди се, че дружеството не е „изтегляло“ предадените на ищеца автобуси, не е ограничавало достъпа на служебни лица на министерството до тях и не е отказвало да изпрати свой представител за участие в приемателната комисия, нито е препятствало приемането на автобусите. Въззиваемият счита за установено по делото, че автобусите са предадени на Министерството на отбраната преди изтичане на уговорения срок за изпълнение, и поддържа, че причините, поради които възложителят не е пожелал да ги приеме своевременно, са ирелевантни. Формулирано е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение – потвърдено, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно 4 легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че въз основа на рамково споразумение № УД-0335/5.12.2018 г., между тях е бил сключен договор № УД 03-46/19.12.2018 г., с който Министерството на отбраната е възложило на „Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД, а последното се е съгласило да извърши доставка на 12 използвани автобуса, марка VDL, модел Bova Futura, с производител VDL Bus & Coach, съгласно офертата на изпълнителя, представляваща приложение № 1 към договора, при изискване доставените превозни средства да отговарят на техническото предложение на изпълнителя, съгласно приложението към рамковото споразумение и срещу заплащане на единична и обща цена, посочени в приложение № 2 към договора, платима авансово в срок до 60 календарни дни. В клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора срокът за изпълнение на доставката е уговорен на 89 дни считано от датата на подписването му, а в тази на чл. 4, ал. 1 като място за изпълнение на доставката е посочено военното формирование 52370 - Негушево. Според ал. 2 на с. чл. за дата на доставката се счита тази на приемане на стоката в крайния получател/военното формирование 52370 Негушево и подписване от двете страни на приемателно-предавателен протокол, който за възложителя се подписва от представител на формированието - краен получател след изготвянето и подписването на протокол за оценка на съответствиетоприложение № 3 към договора, който се представя в дирекция „Отбранителна аквизиция“. Съгласно чл. 7 от договора, изпълнителят се е задължил да уведоми писмено (и по факс) възложителя поне 10 дни предварително за датата на доставката, с оглед организиране на контрола на качеството; за своя сметка да достави и предаде стоката до формированието - краен получател 52370 Негушево в уговорените количество, комплектовка, качество и срок; да подпише приемателно-предавателен протокол, удостоверяващ нейното приемане (ал. 4 и 5); да замени рекламираната стока с такава, която отговаря на договорените изисквания в уговорения срок (ал. 6). В клаузата на чл. 9 , ал.

2 възложителят се е задължил да осигури приемане на стоката в срок до десет работни дни след писменото му уведомяване от страна на изпълнителя за датата на доставката, а в чл. 10, ал. 4 е предвидено право на възложителя да откаже приемането на доставката при констатирано несъответствие между 5 доставените изделия (или част от тях) и изискванията на договора, за което се съставя констативен протокол, и да иска замяната ù със стока, отговаряща на тези изисквания. В клаузата на чл. 12 е регламентиран редът за установяване съответствието на доставените превозни средства с уговореното от комисията, посочена в ал. 2, с участието на представители на възложителя и изпълнителя, която при положително становище за съответствието на доставеното с изискванията на договора съставя протокол за оценка на съответствието, съгласно приложение № 3 (ал. 3), а при отрицателно таковапротокол за установяване на несъответствието, като в този случай изпълнителят е длъжен да замени несъответстващите на изискванията стоки в посочен от възложителя срок. В клаузата на чл. 17 от договора изпълнителят се е задължил да предостави на възложителя гаранция за изпълнение на задълженията по договора в размер на 5 % от неговата стойност без ДДС, равняващи се на 110 476.44 лв., със срок на валидност не по-малък от 30 календарни дни от крайния срок за изпълнение на задълженията по договора, за която в ал. 2, т. 2 е предвидено, че може да бъде и под формата на безусловна и неотменима банкова гаранция за изпълнение. Според ал. 10 от договора, 90% от гаранцията за изпълнение се освобождава в срок до 30 дни след приключване изпълнението на задълженията по доставка на автобусите по договора, като от нея възложителят може да приспадне дължимите неустойки, вследствие на забава, пълно или частично неизпълнение на задълженията по доставката и 10 % - в срок до 30 дни след приключване изпълнението на задълженията по гаранционното поддържане на доставените автобуси. Според клаузата на чл. 18, ал. 1 , при забавено изпълнение на задължението да достави изделията по договора, изпълнителят дължи на възложителя неустойка за забава в размер на 0,2 % от стойността на доставката за всеки просрочен ден, но не повече от 20 процента от стойността на договора без ДДС. В клаузата на чл. 18, ал. 3 е уговорена неустойка в размер на 0,2 % процента от стойността на рекламираните изделия за всеки просрочен ден, дължима от изпълнителя в случай, че не изпълни в срок предвиденото в акта за рекламация, но не повече от 20 процента от стойността на рекламираните изделия без ДДС.