Определение № 1832 от 16.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1832 гр. Бургас, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242100101415 по описа за 2024 година при проверка на редовността и допустимостта на иска по реда на чл.140, ал.1 от ГПК констатира следното :

Производството е образувано по иск на Д. М. /Д.Н.И./, роден на *****г. в *****, против Г. С. И., родена на ******г. в. ******** /Г. М./. Страните са бивши съпрузи, и двамата граждани на ******* съгласно представеното удостоверение за сключен брак, също и граждани на ***** съгласно представеното решение за прекратяване на брака. Предявен е иск със заявено правно основание чл.29, ал.3 от Семейния кодекс - за определяне на по-голям дял на ищеца от придобитото по време на брака на страните имущество – апартамент в гр. Бургас.

На основание чл.118, ал.1 от ГПК съдът приема, че така предявеният иск не му е подсъден. Съображенията за това са следните :

Предмет на предявения иск са имуществени отношения на бившите съпрузи след прекратяването на брака им. Тъй като съгласно представеното по делото съдебно решение за прекратяването на брака на страните през ****г. и двамата съпрузи са граждани на *****, за спорното правоотношение е приложим Регламент (ЕС) 2016/ 1103 на Съвета от 24.06.2016г. за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи /т.18/. Разпоредбата на чл.5, пар. 1 от 1 този Регламент установява компетентност по спорните имуществени въпроси на съда на държавата – членка, сезиран с молбата за развод. В случая, съгласно представеното решение това е Семеен съд – в гр. *****. Не е налице избор на компетентен съд по споразумение на страните. Не е налице и особено основание по чл.6 от регламента за компетентност на българския съд, тъй като бившите съпрузи не са граждани на ********* и не се установява да имат обичайно местопребиваване тук в някоя от хипотезите на пар. 1-3 на чл.6 – да имат и двамата обичайно местопребиваване в **** към момента на сезирането на съда; и двамата да са имали тук последното си обичайно местопребиваване и един от тях все още живее тук към момента на сезиране на съда; ответникът да има обичайно местопребиваване тук към момента на сезиране на съда.

Напротив, видно от представените доказателства при закупуването на процесния недвижим имот през 2016г. ответницата е имала адресна регистрация в******, при прекратяването на брака през *******г. адресната й регистрация е била в *********, а адресът на закупения имот в България е обявен само като „адрес по местоизвършване на дейността/ адрес на имота“ по силата на Закона за регистър Булстат /чл.3, ал.1, т.10, б.“б“ вр. чл.7, ал.2, т.5, в приложимата редакция ДВ, бр.8/ 2016г./.

По изложените съображения на основание чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/ 1103 при извършена служебна проверка настоящият съд приема, че няма международна компетентност по повдигнатия спор. Изложеното сочи на липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството по делото, което следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, на основание чл.118, ал.1 и чл.121 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните чрез процесуалните им представители.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 2

3