Решение № 10371 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10371 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110102962 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба, подадена от К. И. М., ЕГН **********, малолетните деца М. М. М., ЕГН ********** и М. М. М., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител К. И. М., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу М. М. М., ЕГН **********.

В молбата са изложени са твърдения, че страните са във втори брак от 13.03.2021г., като от двата си брака имат родени две деца – М. и М.. На 05.01.2024г. ответникът взел децата в 18.00 часа и майката не успяла да чуе децата повече за деня и вечерта. На сутринта на 06.01.2024г. майката се чула с детето М. и, говорейки, ответникът й изтръгнал телефона от ръцете и започнал да обижда молителката пред детето. Когато се върнали, били видимо уплашени, притеснени и М. искала да говори и да сподели нещо на майка си.

М. споделила, че изживяла голям ужас и страх, а именно: били в гр. Пловдив, били в едно помещение всички. М. спала на двуетажно легло, от което не можела да слиза и вече била паднала веднъж и има рана на дупето. Помолила баща си да я свали, но той се развикал и отказал. М. разказала, че тя слязла и седнала на един стол със желание да се обади на майка си, но в този момент 1 баща й влязъл и изтръгнал телефона от ръцете й, започнал да крещи и с едната си ръка я стиснал силно от дясната страна при врата и ключичната кост, а с другата за левия крак и я пренесъл в другата стая. След което я заплашил да не си и помисля да сподели на някого. М. помолила баща си да я заведе до тоалетна, но той отказал, след което се разплакала и той тръгнал след нея, но не влязъл с нея да изчака пред вратата. Вратата нещо била заяла и детето не можело да излезе повече. Изплашила се много плакала, никой не я потърсил.

Имало дупка – вратата не била до земята и влачейки се излязла. Разказвайки на баща си, той й се подигравал и казал да мълчи. М. казала: мамо, той уж се беше променил, но си е същия. В неделя в 16.30 часа ответникът върнал децата, като М. бил с висока температура.

В уточнителна молба от 18.01.2024г. са изложени твърдения, че на 06.01.2024г. сутринта, когато молителката се чула с детето М. по телефона и, говорейки, ответникът изтръгнал телефона от ръцете й и казал „Ти простачко такава, ще видиш ти, ще видиш, ще те съсипя, сега те записва и видиш какво ще стане с теб“.

С уточнителна молба от 23.01.2024г. молителката излага твърдения, че актът на домашно насилие спрямо детето М. се изразява в това, че бил изключително лошо ощипан по крака от баща си.

На 19.01.2024г. срещу ответника е издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която му е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т.

1 мярка за защита.

В съдебно заседание молителите чрез процесуалния си представител поддържат молбата и молят същата да бъде уважена. Претендират разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител моли молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Молителката К. М. и ответникът са съпрузи, като от брака си имат родени две малолетни деца – М. и М.. Видно от постъпилата справка от СРС, 80 състав, между същите е налице висящо производство за прекратяване на брака 2 им, в хода на което са постановени привременни мерки. Според последните, упражняването на родителските права спрямо децата е предоставено на майката, при която е определено местоживеенето им, на бащата е определен режим на лични отношения и същият е задължен да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка.

Отношенията между съпрузите са силно влошени, за което са подавани жалби, сигнали и молби в различни институции, в подкрепа на който извод са приобщените множество преписки, част от които приключили с постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не кредитира като годно доказателство, тъй като в същата не е описан по време, място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие от 06.01.2024г. по отношение на молителката К. М., от една страна, а от друга, е недопустимо декларирането на обстоятелства от чуждо име – в настоящия случай такива се декларират от майката като законен представител на двете деца.

Видно от представеното и прието по делото съдебномедицинско удостоверение № 27/2024г., изготвено на 09.01.2024г. от д-р М. Ангелов – съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, при прегледа на М. М. М. се установява охлузвания в областта на проекцията на дясна ключична кост. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и от косото им действие, и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаната. Причинили са й болка и страдание.

На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 от ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от ДСП – Красно село. Видно от проведеното социално проучване, при проведената среща относно процесния акт детето М. споделя, че в един от случаите, когато били с баща си, той я ощипал, защото не искала да прекъсне разговора с майка си по телефона, взел й телефона и я завел в хола. След този случай баща й я завел на английски език, отишли в дома му и след това на футбол. М. го попитала дали няма да й се извини за това, което е направил, а той й казал, че нищо не е направил. М. иска мама и тате да не се карат, да си говорят нормално и тате да не удря повече мама. Знае, че са 3 разделени. М. споделя също, че не знае дали обича баща си, но си изкарват хубаво, когато са заедно. По време на срещата детето М. споделя за баща си, че е щипал майка му и него. Веднъж искал да удари майка му с лаптоп, а в друг случай я ритал в корема, защото тряснала телефона му в земята. По думи на М., баща му биел майка му и кака му се разплакала. Когато родителите му се карат, крещят един на друг. Когато са при баща си, изкарват добре, ядат, разхождат се, играят си и си лягат. Баща им пуска приказки на колонката, гушка ги, пожелава им „лека нощ“ и отива да спи. Основни грижи по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майката с помощта на бабата по м.л. и наета от майката детегледачка. Базовите потребности на децата се задоволяват от родителите. Децата са записани при ОПЛ, посещават подходящи учебни заведения. В училище и личният лекар нямат наблюдения за насилие над децата. Контактите между децата и бащата се осъществяват по график, постановен от съда. При проведените срещи – разговори между социални работници и малолетните прави впечатление, че децата предоставят заучен по смисъл и структура текст. Децата са спокойни, усмихнати и възпитани. От тяхното поведение и твърдения може да бъде изведено заключението, че М. и М. не са подложени на психическо и физическо насилие и желаят да общуват с баща си. От проведеното допълнително социално проучване е видно, че с детето М. не се е налагало да работи психолог. Поради факта, че няма проблеми в цялостното развитие на детето, не са предприемани конкретни действия, свързани с неговото психо – емоционално състояние.

Детето М. не е споделяла в училище смущаваща информация относно личния си живот и отношенията в семейството. Не е ползвала услугите на педагогическия съветник и не е посещавала училищния психолог. Няма прояви на агресия или конфликти. Родителите на М. са разделени, но тя не е споделяла за проблеми в семейството. В училищната среда не издава признаци на тревожност или емоционални затруднения. Запазва позитивно настроение, проявява добро самочувствие и увереност. Тя е с висок успех, позитивна нагласа и стабилни социални умения.

Съдът не кредитира показанията на св. Илияна Цанкова Каменова, като счита, че предвид приятелските отношения с молителката, същата се явява заинтересована от изхода на делото, от една страна, а от друга страна, показанията й са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото и най – вече не кореспондират с твърденията в сезиращата молба. В 4 последната не са изложени твърдения за това да е присъствал свидетел по време на споделеното от детето М.. Според показанията на св. Каменова, след като децата се прибрали следобед, М. споделила за инцидента по – късно около 19.00 – 20.00 часа, докато в сезиращата молба се твърди, че децата се върнали видимо изплашени, притеснени и М. искала да говори с майка си и да сподели нещо. Предвид това, че свидетелката заявява обстоятелства, за които липсват твърдения в сезиращата и уточнителната молби, възпроизвежда такива, които са й споделени и за които няма лични впечатления, и като се съобрази приятелската й връзка с молителката К. М., съдът намира, че показанията й са необективни, изолирани и неподкрепени от останалите доказателства.

Видно от показанията на св. М. Добрев Добрев, на 06.01.2024г. ответникът и децата били в гр. Пловдив. Обядвали в „Хепи“ на центъра, след което отишли да карат кънки, пак в центъра на гр. Пловдив. Прекарали там около два часа. И двете деца се пързаляли. Направили кратка разходка. Детето М. казало, че започва да го боли гърлото. Ответникът тръгнал заедно с децата към апартамента, който били взели под наем. Поръчали храна за вкъщи.

Децата си играли известно време. М. си легнал по – рано, тъй като не се чувствал добре. След вечерята М. също си легнала. В помещението, в което спели децата, имало легло на два етажа. М. бил на долното легло, а М. на горното. На ледената пързалка ответникът и децата били от около 17.00 часа до около 19.00 часа, като всички падали на пързалката, но нямало инциденти.

Преди пързалката дълго време търсили тоалетна, защото на М. й се ходело до тоалетна. Намерили такава в хотел Тримонциум. Ответникът и децата се прибрали в апартамента приблизително около 20.00 часа. Ответникът пил бира. Децата и ответникът стояли при баща си на масата в хола. М. си легнал, защото не му било добре. Даже не искал да яде. М. показвала рисунки, говорили си и тя си легнала около 22.00 часа. В тоалетната в хотела М. се била заключила в тоалетната. Не е плакала. В този ден ответникът бил заедно и с Елизабета, която е негова приятелка, заедно с нейния син.

Други допустими и относими доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от 5

ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирани за това лица.

Молителите твърдят извършен акт на домашно насилие на 06.01.2024г., молбата е депозирана в съда на 17.01.2024г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и същата се явява процесуално допустима.

По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално - правна легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане. По делото се установи, че молителката К. М. и ответникът са съпрузи, като последният е баща на малолетните деца М. и М..

Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.”. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие“.