Решение № 6770 от 20.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6770 гр. София, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАЯНА К. ТОПАЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело № 20221110110377 по описа за 2022 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г. на ответниците топлинна енергия, като потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, дължимата цена, поради което са изпаднали в забава. При тези твърдения иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи сумата 3830,98 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2017 г. – м.04.2019 г. и сумата 10.90 лв. за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 882,18 лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 06.08.2021 г. и сумата 2,74 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 31.08.2018 г. - 06.08.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът оспорва искове с твърдения, че не е нито собственик, нито потребител на топлинна енергия, поради което не е страна с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва иска за цена на услугата дялово разпределение с твъдения, че ищецът не е кредитор на вземането, тъй като не е налице правоотношение с потребителите. Оспорва иска за лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия с твърдения, че чл.33, 1 ал.4 от ОУ е неприложим по отношение на вземанията по общите факутури за 2018 г. и 2019 г. В евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност за периода м.05.2017 г. – м.08.2018 г. за цена на топлинна енергия и за периода м.07.2018 г. – м.08.2018 г. за цена на услугата дялово разпределение. При тези възражения иска съдът да отхвърли предявените искове. Не претендира съдебни разноски.

ФДР „МХ ЕЛВЕКО” ООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена от установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с източник договор за покупко – продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.

Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма при общи условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост ( презумирано правоотношение ). Изричното волеизявление ( съгласие ) за сключване на договор изключва презумираното– агр. от чл.9 от ЗЗД.

По делото ищецът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, от които да се направи категоричен извод, ответникът да е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот или да е сключил с него писмен договор. В представеното писмо от Столична община е посочено, че няма документи за процесния апартамент.

Предвид изложеното съдът приема, че ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия и следователно не е длъжник за цената на топлинната енергия и исковете са неоснователни.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за производството в размер на 800 лв. за цялото производство, тъй като защитата в производството по чл.422, ал.1 ГПК е в общ обем.

При тези мотиви съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр.

София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Й. Т. ИВ., ЕГН ********** с адрес – ******* искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуване на вземане за плащане на сумата 3830,98 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2017 г. – м.04.2019 г. и сумата 10.90 лв., главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., сумата 882,18 лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 06.08.2021 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 2,74 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 31.08.2018 г. - 06.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 50539/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Решението е постановено при участието на ФДР „МХ ЕЛВЕКО” ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3