Решение № 3913 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3913 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110128158 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника „Олис консулт“ ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 3475,39 лева – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. Ловен парк № 5, магазин С1+офис, на две нИ., аб.№ 431225, ведно със законна лихва за период от 14.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 931,51 лева – мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 11.03.2025 г., сумата 22,86 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 6,35 лева – мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 11.03.2025 г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2025 г. по ч.гр.д. № 14913/2025 г. по описа на СРС, 77 състав.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия на стопански нужди, въпреки отправена до ответника покана. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата сума за дяловото 1 разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното разноски.

Ответникът Олис консулт ЕООД, редовно уведомен, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва да е собственик на процесния имот. Твърди, че доколкото между страните не е сключен договор за продажба, не е обвързан от общите условия на ищцовото дружество.

Навежда твърдения, че имотът не е топлоснабден. Оспорва да е получавал покана за сключване на договор. Оспорва исковете по основание и размер.

Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесния апартамент в съответствие с действащите за съответния период нормативни разпоредби.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

Не е спорно, а и от приетите писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2016 г., се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. Ловен парк № 5, магазин С1+офис, на две нИ..

Не е спорно по делото, а и от представените доказателства – декларация на управителя на ЕС, Протокол от ОС на ЕС се установява, че процесният имот се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.

139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е 2 влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба № 16344 от 06.04.2007 г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните електронни отчети по общия топломер за процесната сграда. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот НЯМА начислена ТЕ за отопление на имота, представен е талон за пломбиране на 1 бр. водомер, поставен на 20.09.2021 г. като при извършения оглед на 06.11.2025 г. водомерът е бил демонтиран и връзката към щранга затапена. Вещото лице сочи, че не може да потвърди изчисленията на ТЕ за сградна инсталация, вкл. общи части, доколкото процесният имот няма видима връзка с отоплителната инсталация на сградата.

Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея. Методиката за дяловото разпределение е приложима до отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От заключението на съдебно– 3 техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода БЕЗ ТЕ за отопление е сградната инсталация за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 532,39 лева.

Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.

Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /ред. до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на това и предвид липсата на изложени от ответника твърдения за използване на доставената до процесния имот енергия за битови нужди, в отношенията между ответника и топлопреносното предприятие е приложимо изискването на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ. Доколкото страните не спорят и доказателствата не установяват друго- наличието на писмено съглашение между тях, съдът намира, че между тях липсва облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Следователно за ищцовото дружество не съществува правно основание, въз основа на което да претендира договорна отговорност за неплащане цената на доставката, а когато няма на разположение друг иск, приложима е хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД. Липсата на писмено съглашение не представлява пречка за приложението на института на неоснователното обогатяване и не изключва задължението на ответника да заплати действително потребената от него топлинна енергия, доставена от ищеца до процесния имот. Правният мир не допуска неоснователно имуществено разместване и облагодетелстване на определен правен субект за сметка на друг, без да е налице правно основание. Една от проявните форми на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД е служенето с чужди блага без основание. В настоящия случай се изразява в спестяване на разходи, които обогатилият се ответник е трябвало да понесе-заплащане на доставката за топлинна енергия, а обедняването е пропуска да бъдат придобити имуществени блага от ищеца, който не е получил продажната цена за реалното потребено количество топлинна енергия. Действително общите условия на ищеца не обвързват ответника, но при предявен иск за неоснователно обогатяване същият следва да докаже единствено реална доставка на услугата, което се установява по безспорен начин с оглед приетата по делото СТЕ. Фактът, че ответникът, закупувайки имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, го освобождава от договорна връзка с „Топлофикация София” ЕАД, но не и от задължението да 4 заплати реално консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Доколкото по делото няма данни в района, където се намира процесния имот, да има друг доставчик на топлинна енергия извън „Топлофикация София” ЕАД, съдът намира, че ответникът се е обогатил със сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му беше доставена въз основа на договорно правоотношение с ищеца. В случая липсата на договор е липса на основание за получаването на топлинна енергия. Като не я е заплатил, ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.