Решение № 89 от 05.03.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1680/2020
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 05.03.2021
- В сила
- 15.07.2021
- Състав
- Ели Каменова
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 127, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 156, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 281, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 404 · Кодекс на труда
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Пазарджик , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Ели Каменова при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно дело № 20205220201680 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*****“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: с. Драгор, общ. Пазарджик, представлявано от управителя А.П.Ч., чрез адв. Е.К.П. против Наказателно постановление № 13002263 от 28.10.2020 г. , издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Пазарджик, с което на дружеството „*****“ ООД за нарушение на чл. 3 във вр. с чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция" в размер на 1500 лв.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, като се сочи, че не е извършено нарушение на сочените от наказващия орган разпоредби на трудовото законодателство, поради липсата на задължение на дружеството да извършва ежедневен инструктаж на своите работници. На следващо място се сочи, че в НП бланкетно са пренесени 1 констатациите от акта, без да се вземат предвид изложените от страна на дружеството възражения. Също така се твърди, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, поради това, че не е определен конкретен нарушител, чрез когото дружеството „*****“ ООД е осъществило деянието.
Иска се отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от процесуалния си пълномощник – адв. К.П., която в писмени бележки доразвива съображенията си за незаконосъобразност на постановения акт.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Ш., която моли за потвърждаване на наказателното постановление с оглед факта, че работниците са допуснати до работа от работодателя без да им е проведен ежедневен инструктаж, поради което се е стигнало до два инцидента с работници в цеха, като в представени писмени бележки излага по-подробни съображения в подкрепа на НП, моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
В периода от 03.06.2020 г. до 30.06.2020 г. служители на ДИТ – Пазарджик, сред които свидетелите В.Д. и В.Д., извършили проверка във връзка с подаден сигнал на 112 за станал инцидент във фирма „*****“ ООД – леярски цех, с. Драгор, общ. Пазарджик, проверка за станал инцидент на 07.05.2020 г. с И.С.Н. и контрол относно спазването на трудовото законодателство и ЗБУТ в леярския цех.
В хода на проверката бил изследван и възникнал инцидент в леярския цех на 03.06.2020 г., като било установено, че на посочената дата служителят В.Г.З., заемащ длъжност „Ръководител звено – Поддръжка“ към цех Леярен, бил уведомен за възникнала авария с една от машините в цеха и извикан на място, за да огледа повредата. Служителят З. отстранил повредата и пуснал машината да лее, като малко по-късно отново станала авария със същата машина, изразяваща се в избиване на масло под високо налягане, при което 2 струята минала в близост до поддържащата печка за метал и в резултат на контакт на маслото с пещта, то се възпламенило. Възникнал пожар, при който пострадали двама работници, намиращи се в близост – С.И.С., назначен на длъжност „Машинен оператор, машина за леене“ и Д.С.С., заемащ длъжността „технолог“ в дружеството-жалбоподател. Малко по-късно работникът С.С. починал в резултат на получените изгаряния.
Било установено, че на датата на инцидента – 03.06.2020 г. В. З., С.С., Д.С. и др. работници били допуснати до работа в леярския цех на жалбоподателя без да им бъде проведен ежедневен инструктаж, като лица пряко заети в дейност с висок производствен риск.
Нарушението било установено на 09.06.2020 г. в ДИТ – Пазарджик, когато при проверка на представената фирмена документация, свързана с трудовото законодателство, били представени всички инструктажни книги, без книга за ежедневен инструктаж.
За проверката бил съставен протокол изх. № ПР2013999/06.07.2020 г., в който са описани констатациите в хода на проверката и са дадени предписания на дружеството, като едно от предписанията било за провеждане на ежедневен инструктаж по ЗБУТ в цех Леярен. Дружеството „*****“ ООД изпълнило предписанието, като представило пред ДИТ – Пазарджик копие от Заповед за въвеждане на ежедневен инструктаж и копие от инструктажна книга.
Във връзка с констатациите от извършената проверка свид. В.Д. – гл. инспектор в ДИТ Пазарджик, съставила АУАН № 13-002263 от 20.07.2020 г. на „*****“ ООД за това, че работодателят е допуснал до работа на 03.06.2020 г. С.И.С., Д.С.С., В.Г.З. и др. работници в леярския цех на дружеството без да им е проведен ежедневен инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд, което е правно квалифицирано като нарушение на чл. 3 във вр. чл.
15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
АУАН бил връчен на управителя на дружеството – А.Ч. на датата на съставянето му 20.07.2020 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН по повод на съставения акт от 3 представител на санкционираното дружество било депозирано писмено обяснение, че на 09.07.2020 г. била издадена Заповед № 28/09.07.2020 г. за извършването на ежедневен инструктаж на всички лица, работещи в леярната с искане да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ при определяне на наказанието, поради отстраняване на нарушението веднага след установяването му.
Въз основа на АУАН на 28.10.2020 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от Директора на ДИТ - Пазарджик, с което за нарушение на на чл. 3 във вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/2009 г., на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на В.Д., В.Д. и Д.Д.. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя – В.Д. съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения, като депозираните показания са подробни, логични и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин от показанията на свид. В.Д. и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства по делото. Съдът кредитира и показанията на свидетелите Д. и Д. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични, като това прави безпредметно тяхното задълбочено анализиране и обсъждане. Следва да се отбележи също, че между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимия материален закон. Фактическата обстановка по делото се доказва и от приложените и надлежно приобщени към доказателствения материал писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Атакуваното в настоящото производство наказателно постановление е редовно връчено на представител на дружеството-жалбоподател на 30.10.2020 г., видно от обратната разписка, приложена по делото /л. 14/. Ж албата против НП е депозирана в администрацията на ДИТ Пазарджик на 06.11.2020 г. от 4 санкционираното лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда ща от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата съображения: е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Актът е съставен от главен инспектор В.Д., която с оглед заеманата длъжност и разпоредбата на чл. 416, ал.1 от КТ, като контролен орган има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на трудовото законодателство . Атакуваното НП е издадено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ по труда , редовно упълномощен за това въз основа на Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок, поради което са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.
34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност.
Не се констатираха процесуални нарушения на чл. 42 от ЗАНН и на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото. В този смисъл не се споделя доводът на процесуалния представител на санкционираното дружество за немотивираност на издаденото НП, съставляващо нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал. 1 от АПК и чл. 35 от АПК, регламентиращи индивидуалните административни актове. Административнонаказателното производство се 5 развива по реда на специален закон – ЗАНН, в който е предвидено /посредством препращащата разпоредба на чл. 84/, че за определени хипотези субсидиарно приложение намират правилата на НПК, а от своя страна разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН регламентира изчерпателно какво следва да бъде съдържанието на наказателното постановление, поради което посочените норми от АПК се явяват неотносими към съдържанието на НП.
Както вече беше посочено обжалваното наказателно постановление съдържа минимално необходимите реквизити, съобразно чл. 57 от ЗАНН, досежно задължителното му съдържание, като описаните в него обстоятелства са ясни, конкретни и безпротиворечиви, като изложените факти отговарят на установената фактическа обстановка.
Настоящата инстанция не споделя и твърдението на защитата, че подаденото от санкционираното дружество „възражение“ в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е обсъдено и оборено от наказаващия орган в обжалваното НП. До АНО действително е депозирано писмено обяснение от представител на дружеството, което обаче не съдържа възражение по констатациите в съставения акт, а единствено уведомяване на наказващия орган, че впоследствие дружеството е издало заповед, с която е разпоредено извършването на ежедневен инструктаж на всички лица, работещи в леярната, като към обяснението са приложени копия на заповедта и на създадената инструктажна книга с искане да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Наказващият орган от своя страна е приел, че не са налице основания за прилагането на привилегирования състав на чл. 415в КТ и е определил наказанието по реда на чл. 413, ал. 2 от КТ.
Предвид изложеното, съдът намира, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 3 вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Разпечатката съдържа 37 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0403f5a5-6945-4618-b49e-982606b2de87