Решение № 1086 от 20.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. Русе, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520106309 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 26, ет. 2, против „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр. София, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищцата моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите, събирани въз основа на изпълнителен лист № 595 от 10.02.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 476/2015 г. по описа на Районен съд – Русе, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.

В исковата молба са посочени суми в размер на 4 234,87 лв. главница, 24,05 лв. лихва, законна лихва, изчислена от ищцата на 872 лв., 5 418,91 лв., означени като „неолихвяемо вземане“, 293 лв. разноски и 968,34 лв. такси и разноски по изпълнителното производство.

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителния лист първоначално било образувано изпълнително дело № 389/2015 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, рег.

№ 832 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе. Поддържа, че по това дело за период, по-дълъг от пет години, не били извършвани действия по принудително изпълнение. Посочва, че на 23.05.2024 г. получила постановление за прекратяване на първоначалното изпълнително производство, в което като последно изпълнително действие била отбелязана датата 26.08.2019 г. Според ищцата, дори тази дата да се възприеме като дата на последното изпълнително действие, петгодишната погасителна 1 давност била изтекла на 26.08.2024 г., преди образуването на новото изпълнително дело № 1192/2024 г.

Твърди още, че не й била връчена покана за доброволно изпълнение по новообразуваното изпълнително дело, а узнала за производството след налагане на запор върху трудовото й възнаграждение.

Счита, че вземанията, установени с влязлата в сила заповед за изпълнение, се погасяват с петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като давността в изпълнителния процес се прекъсвала само с предприемането на изпълнителни действия. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответника възнаграждение.

Ответникът „Инвестбанк“ АД, в срока по чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. На първо място ответникът възразява, че посочените в исковата молба суми не съответстват на сумите по издадения изпълнителен лист.

Поддържа, че искът е недопустим в частта относно сумата от 968,34 лв., посочена като такси и разноски по изпълнителното производство, тъй като тези суми не представляват вземане на банката по изпълнителния лист, а законосъобразността на тяхното начисляване и размерът им подлежат на проверка по реда за обжалване действията на съдебния изпълнител. По същество ответникът не оспорва приложимостта на петгодишната погасителна давност, но поддържа, че същата не е изтекла. Твърди, че по изпълнително дело № 389/2015 г. са били предприемани валидни изпълнителни действия, включително налагане на запори върху банкови сметки и върху трудово възнаграждение на ищцата. Ответникът посочва като последно изпълнително действие по това дело налагането на запор върху банкови сметки на ищцата в „Инвестбанк“ АД, извършено на 03.09.2019 г. Според банката датата 26.08.2019 г., отразена в постановлението за прекратяване, е датата на изходиране на запорното съобщение, докато самият запор е наложен при получаването му от третото задължено лице на 03.09.2019 г. Поддържа, че от 03.09.2019 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която е била спряна по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Поради това давността не била изтекла към 18.10.2024 г., когато банката подала молба за образуване на новото изпълнително дело № 1192/2024 г. и поискала прилагането на конкретни изпълнителни способи. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

2

По заявление на „Инвестбанк“ АД по чл. 417 ГПК е образувано ч. гр. д. № 476/2015 г. по описа на Районен съд – Русе. По това дело е издадена Заповед № 228 от 06.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 595 от 10.02.2015 г., с който К. Д. Ицкова е осъдена да заплати на „Инвестбанк“ АД следните суми:

– 4 234,87 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2015 г. до окончателното изплащане;

– 343,70 лв. договорна лихва за периода от 27.03.2014 г. до 05.02.2015 г.;

– 202,66 лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 27.03.2014 г. до 05.02.2015 г.;

– 40,72 лв. неустойка за забава за периода от 27.03.2014 г. до 05.02.2015 г.;

– 15,60 лв. такси за обслужване на разплащателна сметка;

– 497,74 лв. разноски в заповедното производство.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на банката с вх. № 6316/01.04.2015 г., е образувано изпълнително дело № 20158320400389, водено под № 389/2015 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов.

В молбата за образуване взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи, включително налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, получавано от „Кая Груп“ ЕООД.

На 28.04.2015 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до посочения работодател.

От върнатата разписка и събраната впоследствие информация е установено, че адресът на дружеството е променен.

На 19.06.2015 г. са изпратени запорни съобщения до множество банки за налагане на запори върху притежавани от длъжницата вземания по банкови сметки.

На 22.11.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Оникс“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Съобщението е получено от работодателя на 08.12.2017 г. С отговор, постъпил на 15.12.2017 г., работодателят е уведомил ЧСИ, че ищцата се намира в отпуск поради бременност и раждане.

На 26.08.2019 г. ЧСИ е издал запорно съобщение до „Инвестбанк“ АД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжницата. Запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 03.09.2019 г.

С уведомление от 09.09.2019 г. банката е отговорила във връзка с наложения запор.

След 03.09.2019 г. по изпълнителното дело не са поискани и не са предприети нови действия по принудително изпълнение в продължение на повече от две години.

С молба от 15.05.2024 г. процесуалният представител на длъжницата е поискал 3 прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

С постановление от 23.05.2024 г. ЧСИ е прекратил изпълнително дело № 389/2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В постановлението е посочено, че последното изпълнително действие е от 26.08.2019 г.

На 18.10.2024 г. „Инвестбанк“ АД е подало молба за образуване на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист. По молбата е образувано изпълнително дело № 1192/2024 г. по описа на същия ЧСИ.

В молбата банката е поискала налагане на запори върху банковите сметки на длъжницата, както и върху трудовото й възнаграждение, получавано по трудово правоотношение с „Аванти 777“ ЕООД.

На 01.11.2024 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Инвестбанк“ АД за налагане на запор върху вземанията на длъжницата по открити банкови сметки.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Позоваването на изтекла след издаването на изпълнителния титул погасителна давност представлява такъв факт и може да бъде релевирано с отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

Правният интерес на ищцата е налице, тъй като въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1192/2024 г. и са предприети действия за принудително събиране на вземанията.

Основният спорен въпрос е дали към 18.10.2024 г., когато ответникът е подал молба за образуване на новото изпълнително производство и е поискал прилагането на конкретни изпълнителни способи, правото му на принудително изпълнение е било погасено по давност.

Влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК формира стабилитет относно съществуването на установеното с нея вземане, сходен по своите последици с този на влязлото в сила съдебно решение. Поради това за установеното със заповедта вземане е приложима петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Вземанията за присъдените с изпълнителния титул договорна лихва, наказателна лихва, неустойка, такси и съдебни разноски също са установени със 4 стабилизиран изпълнителен титул и се подчиняват на петгодишния давностен срок.

Изпълнително дело № 389/2015 г. е образувано на 01.04.2015 г., тоест преди постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е текла, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани преди приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.

Ето защо за процесните вземания давността не е текла до 26.06.2015 г.

След тази дата се прилага разрешението по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., според което в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всяко валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

Давността се прекъсва с насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан, както и с други действия, изграждащи съответния изпълнителен способ. Не представляват действия, прекъсващи давността, образуването на изпълнително дело само по себе си, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа и определянето на остатъка от дълга. Когато обаче в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ, това искане прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме поисканото действие, ако са налице законовите предпоставки за него.

По първоначалното изпълнително дело са предприети множество действия, годни да прекъснат давността, включително запорите от 2015 г., запорът върху трудовото възнаграждение от 2017 г. и запорът върху банковите сметки през 2019 г.

Последното валидно изпълнително действие е налагането на запор върху вземанията на ищцата по банкови сметки в „Инвестбанк“ АД.

Съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху вземане на длъжника се смята наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение. Следователно, макар запорното съобщение да е издадено на 26.08.2019 г., запорът е наложен на 03.09.2019 г., когато съобщението е получено от третото задължено лице.

Поради това съдът не възприема датата 26.08.2019 г., посочена в постановлението за прекратяване, като дата на извършване на последното 5 изпълнително действие. Тази дата е датата на изготвяне или изходиране на запорното съобщение, но не и датата на възникване на запорното действие спрямо третото задължено лице.

От 03.09.2019 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. Без други основания за спиране или прекъсване тя би изтекла на 03.09.2024 г.