Решение № 17536 от 27.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17536 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К. Д. Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110159270 по описа за 2022 година

„Т.С. ЕАД е предявило срещу Е. Н. А. установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 3923,36 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане, 682,03 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 07.05.2021 г., 54,62 лева – сума за дялово разпределение за периода 04.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане и 10,50 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2018 г. – 07.05.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „....., аб. № 191038, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29878/2021 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след публикуване на сумите на сайта на дружеството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител оспорва: исковете по основание и размер, за ответника да са възниквали задължения в посочения размер, процесният имот да е бил годен за ползване, идентичност на имота по представения 1 нотариален акт и този, за който са начислени суми, ответникът да е абонат на ищеца и потребител на топлоенергия, действителното доставяне на процесното количество топлоенергия и неговото количество, наличието на облигационно отношение между страните, ОУ да са приложими за процесния период. Релевира възражение за погасяване с изтичане на 3-годишна давност на процесните вземания. Намира за нищожна клаузата за рекламации от ОУ.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот, ищецът е представил нотариален акт № 6 от 21.07.1980 г., по силата на който Е. Н. А. придобива недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „...“, бл. 364, вх. Г, ет. 3, ап. 75. С оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен № 191038, без да е необходимо изричното им приемане. В удостоверение от „...“ е посочено, че стар адрес ж. к. „...“, бл. 364 е със следния настоящ адрес: ж. к. „....“, бл. 364, вх. А-Г.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на 2 прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 2223,67 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 54,62 лева. За процесният период абонатът заплаща ТЕ за БГВ по показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР в процесния имот за процесния период има 3 броя радиатори с ИРРО и щранг-лира в банята без ИРРО с топлинна мощност 345,60 вата. Качествени параметри на услугата са отразени в чл. 14 и чл.

15, раздел V на ОУ и са следните: готовност за топлоподаване в отоплителния и извън отоплителния период; непрекъснатост и ефективност на топлоподаването; осигуряване на необходимото количество ТЕ в АС; спазването на хидравличния режим и температурния график в съответствие на приведена външна температура; осигуряване на ТЕ и през неотоплителния сезон за достигане на 55°С на БГВ след топлообменника, която температура се задава в електронния контролер на абонатната станция и може да се следи на дисплея на устройството; чрез системата за автоматично регулиране на АС да осигури топлоподаване в сградата в съответствие с топлинния товар на сградата; отстраняване на повредите в топлопреносната мрежа и в АС 48 часа след спиране на топлоподаването. Тези разпределители не са средства за търговско измерване, служат само за определяне дяловете консумирана топлинна енергия между отделните потребители в сгради - етажна собственост (чл. 49 от Наредба № 2/28.05.2004 г.). След влизането на България в ЕС периодичното сертифициране не е необходимо. През процесния период има промяна на методиката за определяне на потребената ТЕ. Това, което засяга процесния имот, е определянето на ТЕ от сградна инсталация, която в новата методика е разграничена на скрита с к=0,1 и открита с к=0,15. Поради това, че процесната сградна инсталация е открита, начинът на изчисление за периода 2018 г. - 2019г. и 2019 г. - 2020г. е един и същ. В процесния период са действали Наредба № 16-334 и Наредба № РД 04-1 от 12.03.2020 г., обн. на 20.03.2020 г., която отменя Наредба № 16-334. За процесния имот смяната на нормативната база не оказва влияние върху изчисленията. Според т. 38 и т. 39 от ДР на ЗЕ „Отопляем обем” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответно припадащите се части от общите части на сградата. Обемът на жилището се определя от архитектурните чертежи на сградата, където е посочена квадратурата на всяко помещение и светлата междуетажна височина. „Отопляем обем на общите части” е сумата от обемите на помещенията от общите части на сграда-етажна собственост, с предвидени по проект отоплителни тела. Обемът на стълбището също се изчислява от данни в архитектурния проект. Частта от обема на стълбището, която се пада на всеки апартамент, се изчислява в съответствие с процента идеалните части към апартамента. Този обем се заявява от абоната върху протокол на „Т.С.” ЕАД. Вещото лице не определя отопляеми обеми. Критерий за минимална температура в жилищата няма. В имота има 3 бр. радиатори и щранг-лира и от абоната зависи каква ще бъде температурата в жилището, включително и минималната. Топлинна енергия през 3 неотоплителен период се определя като летен специфичен разход. През летния период ежемесечно след изваждане на технологичните разходи се получава количеството ТЕ за БГВ, което е изразходвала сградата. Това количество, разделено на показанията на ОВ в АС, дава месечния летен специфичен разход. След приключване на неотоплителния период месечният летен специфичен разход се осреднява и се получава среден специфичен разход за неотоплителния период. Той е основа за изчисляване на „зимния специфичен разход”, като летният се коригира с температурен коефициент, отчитащ по-ниската температура на водата през зимния период. Този коефициент е различен за различните зимни месеци и на края на годината се осреднява и се получава среден специфичен разход за неотоплителния период.

Ответникът чрез особения си представител с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл.

150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, респ. подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК на 27.05.2021 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 27.05.2018 г. или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 27.05.2018 г. – 30.04.2020 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2018 г. – 26.05.2018 г. Така размерът на уважения главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК, е 2146,47 лева. Сумата за дялово разпределение, която се дължи, опредЕ. на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 52,73 лева.

Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на 4