Решение № 4273 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4273 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.А П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. С.А като разгледа докладваното от М.А П. ИЛЕВА Гражданско дело №

20241110171184 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е предявило срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 11105,94 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху МПС „*“ с рег.№ *НР, обект на сключен при ищеца договор за имущественозастраховане, които щети са настъпили при ПТП от 11.04.2023г. в гр.

Пазарджик, над моста на р. Марица, в посока към ул. „Доктор Н. Ламбрев“, по вина на водача на МПС „Ф.“ с рег. № * ВМ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (29.11.2024г.) до окончателното плащане и за сумата от 754,20 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.05.2024г. – 25.11.2024г.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция за възстановяване на сумата в размер на платеното застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски ответникът отказал плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва водачът на „Ф.“ с рег. № * ВМ да има вина за настъпване на процесното събитие. Възразява, че не е доказан механизмът на събитието.

Поддържа, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на „* 320“ с рег.

№ *НР, който е управлявал автомобила с висока и несъобразена с пътните условия скорост, като не е предприел каквито и да било действия да намали скоростта, респективно да спре автомобила при внезапно възникналата опасност, с което поведение е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 вр. чл.21 ЗДвП. Водачът на посочения автомобил не е предприел и спасителна маневра, така че с действията си е предпоставил настъпването на ПТП. В 1 условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. Оспорва иска за главното вземане като завишен по размер с аргумент, че не всички твърдени вреди са в причинноследствена връзка с процесното ПТП. Оспорва и акцесорния иск за мораторна лихва като неоснователен.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за вреди, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, както и действителният размер на причинените вреди към датата на събитието.

Съдът приема за установено, че на 11.04.2023г. в тъмната част на денонощието – около 23:00ч., в гр. Пазарджик на ул. „Д- р Н. Ламбрев“ водачът на л.а. „*“ модел „*“ рег. № * НР след излизане от кръстовище с кръгово движение в права посока, на двулентово пътно платно, наближил спрелия л.а. „Ф.“ модел „П.“ с рег. № * ВМ. В същия момент водачът на последния автомобил предприел маневра за изтегляне отдясно наляво от спряло П.жение, с което навлезнал в лентата на преминаващия покрай него лек автомобил „*“ и осъществил приплъзващ удар с предната си лява габаритна част в страничната предна дясна страна на лекия автомобил „*“.

Горните изводи съдът основава на показанията на разпитания като свидетел Н. Д.. Той посочва, че е участвал в ПТП на 11.04.2023г. в гр. Пазарджик, като е управлявал л.а. „*“ с рег. № * НР. Свидетелят пътувал от центъра на града в посока „Търговиите“. На пътя имало спрял автомобил. Свидетелят подал ляв мигач и докато преминавал покрай спрелия автомобил, водачът на спрелия автомобил предприел потегляне с изтегляне наляво, вследствие на което настъпил удар между двете превозни средства. Спрямо управлявания от ищеца автомобил ударът настъпил в предна дясна гума. Марката и моделът на другия автомобил бил „Ф.“. На мястото на инцидента нямало знак, обозначаващ ограничение на скоростта. Пътят, на който възникнал инцидентът, бил с достатъчна широчина. Свидетелят възприел другия автомобил в момент, в който било късно за реакция от негова страна. Преди настъпване на инцидента свидетелят се намирал в лявата част на пътното платно в близост до осевата линия. Другият автомобил се намирал най – вдясно на пътното платно, като водачът му предприел действия по потегляне и изнасяне вляво. Свидетелят не могъл да избегне удара, защото в близост имало други участници в движението. Щетите по управлявания от свидетеля автомобил били в дясната част, като били активирани и въздушните възглавници. Калникът бил деформиран, било счупено стъклото, предната броня била скъсана, имало щети и по десния фар и ходовата част. Ударът настъпил в пътната лента, която се движел свидетелят. След произшествието пристигнали органи на полицията, които тествали свидетеля за наличие на алкохол в кръвта. След инцидента заедно с другия водач свидетелят съставил двустранен констативен протокол. След произшествието управлявания от свидетеля автомобил не може да се придвижва на собствен ход, скоростната кутия била заключена, поради което от мястото на произшествието автомобилът бил транспортиран със съдействие на Пътна помощ.

Съдът цени така събраните свидетелски показания като безпротиворечиви, последователни и съответни на останалите събрани по делото доказателства и затова ги кредитира.

Описаният механизъм на ПТП се подкрепя и от заключението по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения от страните, което се кредитира от съда.

По делото като доказателство е приет и двустранен констативен протокол (л.15 от делото), като в него са посочени данни за настъпило ПТП на 11.04.2023г. и данни за участниците в ПТП и управляваните от тях автомобили, като липсва описание или 2 отбелязване относно поведение на водачите във връзка изясняване на причините за инцидента. Въпреки некоректното попълване на двустранния констативен протокол, доколкото отсъстват данни относно механизма на ПТП (като се вземе предвид че относно механизма на ПТП двустранният констативен протокол не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, като по съществото си това е частен свидетелстващ документ и верността на отразените в него факти се преценява от съда с оглед всички събрани по делото доказателства), съдът основава изводите са инцидента на останалите събрани по делото доказателства – свидетелски показания на единия от участниците в инцидента и заключение по СТЕ.

От приетото от фактическа страна следва, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „Ф.“ модел „П.“ с рег. № * ВМ, който е допуснал нарушение на нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП. Водачът на посочения автомобил, преди да се включи в движението от спряло П.жение с предприемане на отклонение вляво, е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат покрай него и да се съобрази с тяхното П.жение, посока и скорост на движение. Подаване на мигач за включване в движението и отклонение вляво не освобождава водача от задължението да предприеме желаната маневра (потегляне с отклонение вляво) едва когато се убеди, че няма да постави в опасност останалите участници в движението.

Няма спор по делото, че към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач е ответникът.

Не се доказа възражението на ответника за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на л.а. „*“ модел „*“ рег. № * НР се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и е могъл да избегне удара. От заключението на вещото лице е видно, че при настъпване на произшествието водачът на л.а. „*“ модел „*“ рег. № * НР се е движил със скорост, не по – ниска от 40 км/час. По делото няма данни за конкретна скорост, с която се е движил ищецът. Не се установи пътния участък, на който е възникнал инцидентът, да има специални ограничения на скоростта извън правилата по чл.21, ал.1 ЗДвП. Не се твърдят и не се установяват фактори от пътната обстановка (като примерно изброените в нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП), които да са налагали движение със скорост, по – ниска от 40 км/час.

Отделно от това по възражението на ответника, че водачът на л.а. „*“ не е предприел аварийно спиране, следва да се вземат предвид изводите на вещото лице по приетото заключение по САТЕ, съгласно което от момента на възприемане на другия автомобилът водачът на лекия автомобил „*“ не е имал достатъчно време за реакция, като разстоянието на опасната му зона за спиране е било по – малко от разстоянието, на което е възприел автомобила „Ф.“ в своята пътна лента. При това съдът приема, че ударът за водача на лекия автомобил „*“ е бил непредотвратим. Не може да се приеме и тезата на ответника, че водачът на лекия автомобил „*“ е можел да предприеме спасителна маневра. От показанията на свидетеля Д. се установява, че в близост до мястото, на което е настъпил инцидентът, е имало и други участници в движението, поради което не се установява водачът на лекия автомобил „*“ без опасност за себе си или друг участник в движението да е бил обективна възможност да предприеме „спасителна маневра“, като се има предвид че спасителната маневра е правомерна само когато не се засяга живота и здравето на други участници ( предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК). В случая не може да се изключи наличието на опасност от засягане на живота и здравето на други участници предвид конкретната пътна обстановка.

Няма спор по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на произшествието л.а. „*“ модел „*“ рег. № * НР е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 440123213029488, че процесното събитие е покрит по застраховката риск и ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по заведената щета № 44011512302172 в размер на 3 сумата от 11025,94 лева за причинените щети върху автомобила вследствие на пътния инцидент и сумата от 66 лева – обезщетение за ползвана услуга „пътна помощ“ поради невъзможност на автомобила да се предвижва на собствен ход след инцидента.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.

Застрахователното обезщетение не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

Вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „*“ модел „*“ рег. № * НР по средни пазарни цени към датата на произшествието възлиза на сумата от 11299,70 лева.