Определение № 554 от 04.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. Благоевград, 02.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500449 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадено възражение от З. Ф. Б. по чл.

423 от ГПК срещу връчването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 342/7.2.2020 г., издадена по ч.гр.д. 167/2020 г. по описа на РС-П..

Длъжницата твърди, че узнала за образуваното срещу нея ч. гр.д. № 167 по описа за 2020 г. по описа на РС-П., при посещението й на РС на 27.1.2023 г. Посочва, че в последните 5 години живее на настоящия си адрес, а именно: гр. П., ул. „Н.В., на който не е получила заповедта за изпълнение. Сочи, че според разписката за уведомлениe на 17.2.2020 г. заповедта за изпълнение не й е била връчена лично, като е била връчена на лице, с което няма никакви взаимоотношения и което не й е предала уведомлението. Посочва, че в деня на връчването не е имала обичайно местопребиваване на територията на РБългария. Не прави доказателствени искания. Изтъква, че никога не е имала договорни отношения със заявителя, като не й е съобщавана за евентуална цесия.

Насрещната страна сочи, че възражението е неоснователно, тъй като връчването е осъществено на актуалния към онзи момент адрес на длъжницата при спазване на процесуалните норми.

За преценка основателността на подаденото възражение БлОС съобрази следното:

С нормата на чл. 423, ал. 1 от ГПК е предвидена възможност за длъжника от заповедното производство да осъществи защитата си, при положение, че е лишен да оспори вземането по чл. 414 ГПК, по причини, визирани в хипотезите на т.1-4 на чл. 423, ал. 1 ГПК като подаде възражение по чл. 423 ГПК пред ОС. Приемането на възражението по чл. 423ГПК замества възражението по чл. 414 ГПК и предизвиква последиците по чл. 415 1

ГПК, освен в случаите на нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК, в които чл.

423, ал. 3, изр. последно ГПК предвижда за последица обезсилване на заповедта за изпълнение.

В нормата на чл. 423, ал. 1 ГПК като предпоставка за допустимост на възражението във всички хипотези на т.1. до т. 4 изрично е уредено условието длъжникът да е бил лишен от възможността да оспори вземането .

З. Б. във възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК, с което е сезирала ОС-Благоевград сочи, че е узнала за образуваното срещу нея ч. гр.д. № 167 по описа за 2020 г. по описа на РС-П., при посещението й на РС на 27.1.2023 г.

Посочва, че в последните 5 години живее на настоящия си адрес, а именно: гр. П., ул. „Н.В., на който не е получила заповедта за изпълнение. Сочи, че според разписката за уведомлениe на 17.2.2020 г. заповедта за изпълнение не й е била връчена лично, като е била връчена на лице, с което няма никакви взаимоотношения и което не й е предала уведомлението. Посочва, че в деня на връчването не е имала обичайно местопребиваване на територията на РБългария. Не прави доказателствени искания.

БлОС счита, че за възражението предвид, че е подадено на 10.2.2023 г. е спазен едномесечния срок за подаването му, считано от узнаване от Б. за заповедното производство при посещението й в РС-П. на 27.1.2023 г. За приетото БлОС съобрази, че липсват опровергаващи твърдението й доказателства, каквито не се навеждат и от насрещната страна /напр. образувано изпълнително дело или за посочване на друг начин, по който тя да е узнала за заповедта/, както и на задължението на съда да разграничи обстоятелствата по узнаването на заповедта за изпълнение, относими към допустимостта на възражението, от фактите по връчването й, касаещи неговата основателност.

От материалите на ч.гр.д. 167/2020 г. по описа на РС-П. се установява че по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“, ООД срещу З. Ф. Б. /Д. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 342/7.2.2020 г. На датата на издаване на заповедта – 7.2.2020 г. е направена служебна справка за адреса на длъжника по реда на Наредба № 14/1811.2009 г. от НБД „Население“, според която Д. е с регистриран за постоянен и настоящ адрес - гр. П., ул. „Б.. На 2 същия адрес, заповедта за изпълнение й е изпратена за връчване, като видно от съобщението е връчена срещу подпис на лице, което живее на адреса като са са посочени имената му, че е снаха на длъжника и че е поело задължение да й я предаде.

Предвид посочените факти, БлОС счита че заповедта е връчена в съответствие с чл. 46, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ГПК. Според цитираните норми, когато съобщението не може да се връчи лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме като с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Във възражението до БлОС длъжницата сочи адрес, на който живее и който е различен от регистрирания от нея в НБД, поради което очевидно няма как да й се връчи лично на известния на РС адрес след извършената за целта служебна справка.

От спазване на цитираните разпоредби следва, че връчването е надлежно, поради което не е налице хипотезата на т. 1 на чл. 423 от ГПК/предвиждаща противното/, за да се приеме възражението за основателно. Твърдението на Б., че в деня на връчването на заповедта за изпълнение не е имала обичайно местопребиваване на територията на РБългария /което е едно от условията по т. 2 на чл. 423 от ГПК/ е общо и неконкретизирано, тъй като не посочва къде е живяла, нито е подкрепено с доказателства, като факта противоречи на също заявен от нея във възражението факт, че в последните 5 години живее на посочен във възражението адрес в гр. П.. Не се сочат доказателства за твърдението, че заповедта за изпълнение не й е била предадена от получилото я лице. Ето защо не са налице и предпоставките на т. 2 на чл. 423 от ГПК. Няма твърдения и за обстоятелства, които да се относими към следващите хипотези по т. 3 и т. 4 на чл. 423 от ГПК.

Факта, който Б. сочи, че никога не е имала договорни отношения със заявителя, както и че не й е съобщавана евентуална цесия е ирелевантен за настоящото производство, тъй като той няма отношение към дължимата преценка за условията по чл. 423, ал. 1, т. 1-4 ГПК отнасящи се до връчването на заповедта за изпълнение.

По изложените съображения БлОС счита, че възражението не следва да се приеме.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ приема подаденото от З. Ф. Б. възражение по чл. 423 от ГПК срещу връчването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 342/7.2.2020 г., издадена по ч.гр.д. 167/2020 г. по описа на РСП..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4