Решение № 574 от 20.12.2023, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 710/2023
- Вид
- Решение № 574
- Подписан
- 20.12.2023
- Състав
- Николинка Лазарова Крумова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4222, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 574 гр. Козлодуй, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20231440100710 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
От „ Топлофикация - Враца ” ЕАД, с ЕИК:106006256, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.“ Максим Горки „ №9, представлявано от Радослав Иванов Михайлов – изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Д. Н. против П. И. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.Враца, обл.Враца, ... и настоящ адрес с.Рогозен, обл.Враца, ...., е предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.12.2022г., издадена по ЧГД №1537/2022г. по описа на РС – Козлодуй, т.е., че ответникът дължи на ищцовото дружество, както следва - сумата от 361.62 лева / триста шестдесет и един лева и шестдесет и две стотинки /, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2019г. до 30.06.2021г. за жилище с адрес гр.Враца, обл.Враца, ..., обезщетение за забавено плащане за периода от 31.12.2019г. до 25.10.2022г. в размер на 76.96 лева / седемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски в настоящето и заповедното производство, както и възнаграждение за процесуално представителство съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия; справка за неплатени фактури и дължими лихви;
1 удостоверение за актуално правно състояние на ищцовото дружество; пълномощно; съобщение до РС – Враца по ЧГД №1537/2022г..
В исковата молба се твърди, че ответникът дължи на ищцовото дружество за периода от 30.11.2019г. до 30.06.2021г. сума в размер на 361.62 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес гр.Враца, обл.Враца, ...
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника П. С. не е постъпил писмен такъв.
С Определение №1192 от дата 09.10.2023г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание.С горепосоченото определение съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи основанието и размера на вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника.
В проведеното по делото съдебно заседание на дата 13.11.2023г. ищцовото дружество не се представлява.Ответникът се явява лично.Ответникът сочи, че никога не е подписвал договор с ищцовото дружество, че радиаторите са били откачени и не е ползвал топла вода, че не знае за какво му е начислена тази сума, че апартамента е бил общински и е възможно да е владял същия до месец май или месец юни 2021г..
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна страна следното:
На 01.11.2022г., ищцовото дружество депозирало в РС – Враца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което поискали срещу ответника да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочени в заявлението парични суми, дължими за незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2019г. до 30.06.2021г. за жилище с адрес гр.Враца, обл.Враца, ж.к.” Дъбника „, бл.12, вх.Д, ап.130.В РС - Враца било образувано ЧГД №3316/2022г. по описа на съда.С Определение №1677/03.11.2022г. образуваното ЧГД пред РС – Враца било прекратено и било изпратено по подсъдност на РС – Козлодуй, където било образувано ЧГД №1537/2022г. по описа на РС – Козлодуй.По последното била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.12.2022г., с която било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 361.62 лева / триста шестдесет и един лева и шестдесет и две стотинки /, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2019г. до 30.06.2021г. за жилище с адрес гр.Враца, обл.Враца, ..., обезщетение за забавено плащане за периода от 31.12.2019г. до 25.10.2022г. в размер на 76.96 лева / седемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева / - разноски по делото за платена държавна 2 такса и сумата от 50.00 лева / петдесет лева / - юрисконсултско възнаграждание.
Горепосочената заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК била получена от ответника на дата 31.01.2023г..
На 17.02.2023г. ответникът депозирал в РС – Козлодуй възражение по чл.414 от ГПК.В същото посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като от няколко години живее в родното си село Рогозен и не ползва услугите на ищцовото дружество.Отразил е, че радиаторите в жилището му в гр.Враца са демонтирани, както и, че счита, че начислените му финансови средства за топлинна енергия са несправедливи.
На заявителя било указано, че може да предяви иск относно вземането си по ЧГД №1537/2022г. по описа на РС – Козлодуй в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.Съобщението било получено от представител на дружеството на 15.06.2023г..Такъв ищцовото дружество депозирал на 27.06.2023г..
Към исковата молба била приложена справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника за процесния адрес, която справка била издадена от ищцовото дружество.Видно от същата за пелиода от 30.11.2019г. до 30.06.2021г. от ищцовото дружество на ответника за процесния имот били издадени общо 14 броя фактури, с обща сума в размер на 361.62 лева и лихви в размер на 76.96 лева.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени за разглеждане по реда на чл.422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.139 от ЗЕ, вр.чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.Предявените искове се явяват допустими.Разгледани по същество се явяват неоснователни и недоказани.
За уважаването на иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.139 от ЗЕ, вр.чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респективно клиент на топлинна енергия за битови нужди;
- че през исковия период ищецът реално е доставял топлинна енергия в сградата, в която се намира жилището на ответника;
- начина на извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия и дела на ответника;
- стойността на услугата дялово разпределение и изплащането й от ищеца на лицето, извършващо тази услуга;
При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.
По делото са представени ОУ за договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищцовото дружество на потребители в гр.Враца.От заключителните разпоредби на ОУ и от представените извлечения от вестник „ Шанс Експрес „, брой 10 от 16.01.2008г. и вестник „ 24 часа „, брой 24 от 25.01.2008г. е видно, че същите са действали в 3 процесния период.
Както беше отбелязано, ищецът е представил справка за незаплатени фактури и дължими лихви от ответника за за периода от 30.11.2019г. до 30.06.2021г., от която справка се установява, че ответникът към дата 25.10.2022г. дължи главница в размер на 361.62 лева и лихви в размер на 76.96 лева.
Други относими доказателства както в исковото, така и в заповедното производство не са представени.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства не се установява основанието, въз основа на което вземането се претендира, а именно, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител или клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.От гореизложеното следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост.
В ТР от дата 17.05.2018г., постановено по ТД №2/2017г. на ОСГК на ВКС е определен кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно ЗЕ.Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.В горепосоченото тълкувателно решение е отразено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.В този случай третото ползващо лице придобива качеството „ клиент „ на топлинна енергия за битови нужди – „ битов клиент „ по смисъла на т.2а, §1 от ДР на ЗЕ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия, дължи цената й на топлопреносното предприятие.Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружесто, но не се презумира с установяването на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В случая с ангажирането по делото доказателства ищцовото дружество не установява качеството на потребител на енергия за битови нужди на ответника.С проекта за доклад на ищцовото дружество съдът е указал, че в негова тежест е да установи основанието, от което произтича вземането му, но въпреки това същото нито е изложило твърдения, нито е представило доказателства, от които да бъде направен извод, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение за процесния период.Поради това и не може да бъде направен извод, че ответникът за процесния период е потребител на топлинна енергия за процесния имот по смисъла на ЗЕ и че дължи заплащането на цената за доставена топлинна енергия, а и самият 4 ответник заявява, че никога не е подписвал договор с ищцовото дружество.
Представената по делото справка за неплатени фактури и дължими лихви е частен свидетелстващ документ.Съгласно чл.180 от ГПК, частният докумен, подписан от лицето, което го е издало, съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него, е направено от това лице.За разлика от официалните свидетелстващи документи, частните свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила, само когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти.Във всички останали случаи, частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, като същата следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото.Доколкото претендираните от ищцовото дружество суми се основават на изходящ от ищеца документ, макар и да установява претендираните суми по размер, то същия не може да служи за доказване на фактите, че именно ответникът е носител на задължението да заплати цената, дължима за доставената в процесния имот топлинна енергия, тъй като тази справка не може да послужи за удостоверяване на качеството на потребител на ответника за процесния имот.
Разпечатката съдържа 36 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0402bd69-9af1-4dd3-a121-593bdf3c619b