Определение № 2267 от 13.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2267 гр. Бургас, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501551 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. №31528/24.08.2023г. по описа на Районен съд Бургас, подадена от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 чрез юрисконсулт Нели Пенчева Атанасова срещу Разпореждане № 8601 от 17.08.2023 г. по ч.гр.д. 4470/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на дружеството срещу С. С. И., ЕГН **********, постоянен адрес:

***.

Жалбоподателят намира постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се прави изложение на основните характеристики на заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК. Сочи се, че при него заявителят не разполага с процесуална възможност да провежда пълно и главно доказване на заявената в заповедното производство претенция. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не следва да се доказва нито съществуването на вземането, нито обстоятелствата, на които се основава претенцията. Достатъчно е да са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, за да се провери дали същото е спорно.

Позовава се на Определение № 38 от 16.01.2020 г. по в.ч.гр.д. № 938/2019 г. на Окръжен съд София, Определение № 269093 от 21.05.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1300/2021 г. на Софийски градски съд и Определение № 260780 от 24.03.2021 г. по в.ч.гр.д. № 790/2021 г. на Окръжен съд Пловдив. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде постановено определение, с което съдът да разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Прилага пълномощно. Внесена е необходимата държавна такса.

Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна, съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника С. С. И. за сумите, дължими по силата на договор за потребителски кредит № PLUS-18823537/13.09.2021г, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс 1

С.А.“, клон България и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 11.07.2022 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., а именно: 10 118, 24 лева - главница; 10114, 65 лева -договорна лихва за периода от 01.02.2022 г. до 17.05.2023 г., 1480, 64 лева - обезщетение за забава за периода от 02.02.2022 г. до 25.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 26.07.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата 484, 27 лева разноски по делото, от която 434, 27 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени пълномощно, държавна такса, договор за потребителски кредит от 13.09.2021г., сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, сертификат за застраховка „Сигурност на плащанията по кредитни карти за револвиращи потребителски кредити“.

С Разпореждане № 7916 от 27.07.2023 г. заявлението е оставено без движение за отстраняване на нередовностите като е указано на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи как се формира търсената от него договорна лихва в размер на 10114,65 лева, като има предвид, че съгласно дадените указания в Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 3/2017 г., договорна лихва не може да се търси след датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки че е посочил в заявлението, че лихвата е за период до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, размерът на претендираното вземане е близък до размера на пълната уговорена възнаградителна лихва за целия срок на договора, видно от същия. Указано е, че при неотстраняване на нередовностите в срок заявлението ще бъде отхвърлено.

Въпреки че е депозирал молба с вх. №29511 от 07.08.2023г. по делото, с нея заявителят не е изпълнил дадените му указания.

С разпореждане №8274 от 08.08.2023г. съдът отново е оставил заявлението като нередовно, като е приел, че същото не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, както и че с молбата с вх. № 29511 от 07.08.2023г. заявителят не е изпълнил предходно дадените му указания. Съдът е дал нови указания в следния смисъл: 1.

Да посочи изрично какъв е размерът на фиксирания лихвен процент по договора. 2. Да посочи изрично какъв е размерът на месечната погасителна вноска за договорна възнаградителна лихва за посочения в заявлението период от 01.02.2022 г. (падежа на първата неплатена погасителна вноска) до 17.05.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). 3. Да приведе искането си в съответствие с горните уточнения, като съобрази размера на уговорената главница и обявената предсрочна изискуемост. 4. Да уточни дали посочената в обстоятелствената част на заявлението застрахователна премия в размер на 4981, 20 лева е включена в размера на претендираната със заявлението сума за главница, в който случай да я конкретизира като отделно вземане с посочване на обстоятелствата, на които се основава. На заявителя е указано, че при повторно неизпълнение на указанията на съда в дадения тридневен срок заявлението ще бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

В указания срок с молба с вх. №30684 от 18.08.2023 г., със съдържание идентично на това на предходната молба с вх. № 29511 от 07.08.2023 г., заявителят не е изпълнил дадените му от съда указания. В молбата същият се е позовал на практиката на окръжни съдилища от страната по отношение на заповедното производство и необходимостта от индивидуализацията на вземането.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че заявителят не е изпълнил указанията му и е отхвърлил изцяло подаденото заявление. Отказът му е мотивиран с аргументите, че от съдържанието на заявлението не става ясно защо при отпуснат кредит в размер на 10 000 лева се претендира главница в размер на 10 118, 24 лева. Посочил е, че не са изпълнени указанията да се уточни дали претендираната главница включва изцяло или частично вземането за застрахователната премия, за което в заявлението се посочва само, че е в размер на 4981, 20 лв., но не са изложени обстоятелствата за дължимостта му в полза на цедента на заявителя. Приел е още, че подобна неяснота относно основанието и размера на претендираната главница влече след себе си неяснота и по отношение на претендираното обезщетение за забава върху главницата. Посочил е, че в заявлението не е описан изрично размерът на уговорения фиксиран годишен лихвен процент, а размерът и периодът на претендираното вземане за договорна възнаградителна лихва не съответстват на твърденията за размера на отпуснатия кредит от 10 000 лева. Не са изпълнени указанията да се посочи изрично какъв е размерът на месечната погасителна вноска за договорна 2 възнаградителна лихва за посочения в заявлението период от 01.02.2022 г. (падежа на първата неплатена погасителна вноска) до 17.05.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Така не става ясно и какви точно вземания включва месечната погасителна вноска в размер на 312, 41 лв., за която само е посочено, че съставлява изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка. По отношение на включените в месечната погасителна вноска „разноски на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка“ е отчел обстоятелството, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит. Приел е, че доколкото в хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и доколкото са налице горепосочените неясноти и не са изпълнени указанията за отстраняване на констатираните нередовности, е налице обоснована вероятност исканията за издаване на заповед за изпълнение за главница и договорна лихва да се основават на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Поради това е отхвърлил заявлението изцяло.

Бургаският окръжен съд намира, че така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В процесния случай, в изпълнение на горепосочените си правомощия, заповедният съд е извършил възложената му от закона проверка на подаденото пред него заявление.

Същият правилно е констатирал наличието на противоречие в размера на претендираната главница по договора за потребителски кредит. В т.9 от заявлението, заявителят е посочил размер на главницата, по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост 10 118,24лв. Същевременно в обстоятелствената част на заявлението е посочено, че размерът на предоставения кредит е равен на сумата, посочена в „Общ размер на кредита“ от договора, а именно 10 000лв., като допълнително е вписано, че е предвидена застрахователна премия в размер на 4 981,2лв. Налице е противоречие в заявлението относно претендирания размер главница, което създава неяснота в индивидуализацията за вземането на главницата. В този смисъл правилно районният съд е дал указания заявителят да посочи дали застрахователната премия е включена изцяло или частично в размера на претендираната главница, доколкото се търси сума, надвишаваща тази, отпусната по цитирания договор за кредит. Сочената индивидуализация е необходима, не само за съда, но и с оглед преценката на длъжника относно дължимостта на претендираните суми.

Правилно съдът е дал указания и относно претенцията за договорна лихва, доколкото действително прави впечатление, че въпреки посочения период, за който същата се претендира, а именно от падежа на първата неплатена погасителна вноска до датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, размерът на същата е близък до размера на уговорената възнаградителна лихва за целия срок на договора, изхождайки от данните на приложения договор за кредит. Същевременно, предвид указанията на ТР№3/27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, договорна лихва не може да се търси след датата на настъпване на предсрочната изискуемост, което според твърденията в заявлението се е осъществило около падежа на 19-тата погасителна вноска от общо 84.