Решение № 642 от 16.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000748 по описа за 2025 година

Производството е образувано п о въззивна жалба на ответника в първата инстанция „БУЛГАРТРАНСГАЗ“-ЕАД чрез пълномощника му юрк.

Н. П. против решение №870 от 17.06.2025г. на СГС, ТО, VI-2 състав, постановено по т.д.№ 487/2024 год., с което са уважени предявените от „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“-ЕООД срещу ищцовото дружество искове с правно основание чл.266,ал.1 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД и „БУЛГАРТРАНСГАЗ“-ЕАД е осъдено да заплати на ищеца сумите както следва:

- 30 000 лв. - частичен иск от 74 544 лв. с ДДС , представляващи увеличената цена на СМР в резултат на инфлация по Договор №4762/02.11.2020 г., сключен на основание чл.112, ал.1 от ЗОП с предмет „КС Кардам - 1" и „КС Кардам - 2" - текущ ремонт чрез подмяна на антикорозионното покритие на входно - изходни шлейфи", заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане;

- 4 283, 69 лв. - аксесорен иск, представляващи мораторна лихва върху претендираната главница по Договор № 4762/02.11.2020 г.;

- 30 000 лв. - частичен иск от 121 990,13 лв. с ДДС , представляващи увеличената цена на СМР в резултат на инфлация по Договор 1

№4813/17.12.2020 г., сключен на основание чл.112, ал.1 от ЗОП, с предмет:

„Преизолиране на МГ-север в участъка КС „Полски Сеновец" - КВ „Патреш" на територията на СЗЕР „Ботевград", заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане;

- 4283, 69 лв. - аксесорен иск, представляващи мораторна лихва върху претендираната главница по Договор № 4813/17.12.2020 г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това.

Намира за необоснован и в противоречие със закона извода на съда, ч е изменението в цената на сключен договор за обществена поръчка по чл.117а от ЗОП е приложимо при наличие на инфлация, която е обективен икономически процес, поради което и съгласие с изменението от страна на възложителя не е необходимо.

В случая става въпрос за обществени поръчки, които се уреждат по силата на специалния закон ЗОП, който дерогира общия ред по ЗЗД и ТЗ по отношение на сключването, изменението и прекратяването на сключените между страните договори. За да бъде допустимо изобщо изменение на цената на договор, сключен след проведена обществена поръчка, следва кумулативно да са налице предпоставките, предвидени в чл.117а, ал.1 от ЗОП, а именно: да са налице обстоятелства по чл.116, ал.1, т.2 и/или 3 от ЗОП и да има инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора.

Твърди, че всички предвидени в чл.116 от ЗОП основания за изменение на договора са само правни възможности за неговото изменение, които могат да се реализират само ако двете страни постигнат съгласие за подобно изменение.

Жалбоподателят излага доводи, че разпоредбите на чл.117а ЗОП и чл.116 от ЗОП уреждат предпоставките и условията, при които е допустимо страните да изменят първоначалното споразумение относно цената на договора за обществена поръчка. При наличието на тези предпоставки не възниква субективно право на изпълнителя да получи, респ. задължение на възложителя да плати, различна от първоначалната цена по договора, а възниква единствено възможност страните да преговарят за постигане на съгласие за изменение на цената. В конкретния случай такова съгласие не било постигнато.

Неправилно съдът приел, че в Методиката, приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г., не се съдържат ограничения относно етапа на изпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка, за да възникне правото на индексация в полза на изпълнителя, нито се поставя допълнително изискване 2 стойността на извършените СМР да не е заплатена от възложителя към датата на подаване на искането за индексация. Неправилен бил изводът, че независимо, че договорът е изцяло изпълнен, това не препятства приложението на индексацията. Счита, че изменение на договор и в частност цената по него, е възможно само при наличието на действащ договор. В конкретния случай изпълнението и на двата договора е приключило и същите са прекратени.

Твърди, че целта на ретроактивното действие на Методиката за периода 30.06.2021 г. - 30.09.2022 г. е именно да бъде дадена възможност да бъдат завършени дейностите по текущи и действащи договори и да се обезпечи успешната им реализация, като Методиката не обхваща вече приключили договори.

Неправилно съдът приел, че изискването за наличие на финансов ресурс се отнася само за договори, които все още не са сключени и възложителите следва да индексират цената ex lege, независимо дали имат или не финансов ресурс; че последната редакция на чл.117а от ЗОП е неприложима, защото не може да урежда заварени правоотношения и няма ретроактивно действие.

Необоснован бил изводът на съда, че в правната сфера на изпълнителя е възникнало правото да получи увеличен размер на възнаграждението за изпълнени по всеки един от двата договора СМР поради значително нарастване на цените на строителните материали, чието използване е било необходимо при реализацията на договорените видове и количества СМР. Доколкото посочената разпоредба недвусмислено препраща към хипотезите по чл.116 от ЗОП, то би следвало от страна на изпълнителя да бъде обосновано и доказано, че са налице обстоятелства, които налагат промяна в цената, предвид което преценка за наличието на такива обстоятелства подлежи на изследване за всеки конкретен договор. Счита, че за да бъде налице необходимост от индексация, в резултат на инфлация, следва да е доказано от страна на ищеца, че за него е налице реална загуба от изпълнението на съответния договор (стопанска непоносимост, произтичаща от изпълнението на договора). В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване от страна на дружеството-изпълнител за сметка на неправомерно разходвани от възложителя публични средства.

Твърди, че Методиката не се класифицира като нормативен акт в строго правен смисъл. Тя представлява документ, който дава насоки и правила 3 за прилагане на конкретен закон или други нормативни актове. В този смисъл Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация съдържа само конкретния механизъм за определяне/актуализацията на цените по договор за обществена поръчка при наличие на предпоставки за това. За да са налице предпоставките по чл.117а, ал.1 от ЗОП, във вр. със систематично свързаната разпоредба на чл.116, ал.1, т.3 от ЗОП, е необходимо, освен дейностите да са изпълнени след 30.06.2021 г. /според § 4 от ПЗР към Методиката/, и промяната в цените на основни стоки и материали да е от такова естество, че да нарушава еквивалентността на насрещните престации.

Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Л. С., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на обжалваното решение.

Ищецът твърди, че не намира правна опора твърдението на жалбоподателя, че за изменение на цената на договор за обществена поръчка е необходимо съгласие на възложителя и че чл.117а ЗОП не създава субективно право на изпълнителя. Разпоредбата на чл.117а от ЗОП урежда до каква степен и до какъв праг могат да се предвиждат изменения на първоначалния договор за обществена поръчка при наличие на инфлация, която представлява обективно състояние. Разпоредбата е императивна и специална спрямо ЗЗД и ТЗ, тъй като се отнася до разходването на публични средства. Правилно съдът приел, че изменението в цената по чл.117а от ЗОП е приложимо при наличие на инфлация като обективен икономически процес и не изисква съгласие от страна на възложителя. Правото на индексация не е предвидено като правна възможност, която да зависи от волята на възложителя.

Твърди, че фактът на приключило изпълнение на договора, както е в процесния случай, не препятства приложението на института. Увеличението на цените на материалите в строителството обективно е довело до възлагане на последиците от това увеличение само върху страната-изпълнител, което е нарушило равнопоставеността на страните и еквивалентността на дължимите престации.

Намира за необосновани доводите на въззивника, че изменение на цената на договор е възможно само при наличие на действащ договор, чието изпълнение не е приключило. Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация не съдържа ограничения относно етапа на изпълнение на договора. Съгласно § 4 от ПЗР на Методиката, на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 4

30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство. Фактът, че двата договора са изцяло изпълнени и разплатени, не препятства приложението на индексацията, тъй като фактическото изпълнение и приемане на всички възложени СМР е след 30.06.2021 г.

Оспорва твърдението на жалбоподателя, че изискването за наличие на финансов ресурс, въведено с изменението на чл.117а ЗОП от 22.12.2023 г., е приложимо и към заварени правоотношения. Споделя извода на съда, че Законът за изменение и допълнение на ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г„ в сила от 22.12.2023 г.) не съдържа преходни разпоредби, придаващи обратна сила на новата редакция на чл.117а ЗОП. Поради това, за заварените правоотношения, каквито са процесиите договори, сключени през 2020 г., следва да се приложи редакцията на чл.117а ЗОП в сила от 05.08.2022 г„ която не поставя такова условие.

Оспорва твърдението на жалбоподателя за липса на доказателства за значително нарастване на цените на строителните материали и нарушение на еквивалентността на престациите. Тези твърдения били в противоречие със събраните по делото доказателства и заключението на Комплексната съдебнотехническа и икономическа експертиза. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е правилно и съобразено със закона. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи на съда се основават на установените фактически обстоятелства и разпоредбите на материалния закон. Изложените мотиви напълно се споделят от този състав, поради което и с оглед предоставената процесуална възможност на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към тези мотиви. Във връзка с наведените в жалбата доводи въззивният съд намира следното:

Видно от данните по делото, фактите не са били спорни между страните.

Между страните няма спор относно проведената обществена поръчка, сключването на двата договора съответно от 02.11.2020 г. и от 5

17.12.2020 г. с определения изпълнител /ищеца/, предмета на договорите и тяхното съдържание. Не се спори относно общата стойност на договорите, сроковете за изпълнение, приемането на изпълнението от възложителя. Няма спор, че дейностите по договора от 02.11.2020г. били изпълнени от ищеца през месеците септември-ноември 2021г., а тези по договора от 17.12.2020г. - през месеците август-септември 2021 г., т.е. изпълнени са след 30.06.2021г.

Възложителят-ответник ги приел без да има забележки по тях, а дължимите според договорите суми били разплатени от „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД в полза на „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Обектите са въведени в експлоатация.