Решение № 6219 от 05.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6219 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100509646 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20025200 от 28.03.2022 г. по гр.д. № 24821/2021 г.

Софийски районен съд, 159 състав признал за установено по предявените от „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу П. С. С., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 566.45 лв. главница, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* отчитан под абонатен № 154510, както и сумата от 222.89 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 566.45 лв., считано от 28.05.2020 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред СРС, по което е образувано ч. гр. д. № 20387/2020 г. на СРС) до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 490.78 лв., както и отхвърлил исковете за признаване за установено по отношение на ответника П. С. С., ЕГН **********, че дължи на ищеца „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *******, суми за дялово разпределение за имот, находящ се на адрес: гр.

1

София, ж.к. „*******, ******* както следва: сумата от 64.24 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата от 11.90 лв. - обезщетение за забава за периода 01.07.2017 г. до 19.05.2020 г. На основание чл. 78 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 632.66 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производство по ч.гр.д. № 20387/2020 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата. Решението е постановено при участието на „ТАЕС Н.И.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.-С.” ЕАД, който го обжалва в частите, с които исковете за главница за дялово разпределение и за лихви за забава върху тази главница са отхвърлени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон.

За да отхвърли иска за дялово разпределение СРС приел, че липсва доказателство за материална легитимация по иска. Сумите за извършената услуга се дължали на въззивника съгласно относимите към процесния период общи условия - чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ. Сумите били дължими по издадени фактури и били включени към сумата по извлечение от сметки.

Върху сумата за дялово разпределение били начислени и лихви до датата на изготвяне на извлечението от сметки. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи исковете за дялово разпределение и за лихви за забава върху тази главница. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна П. С. С. не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „ТОПЛОСНАБДИТЕЛНА АГЕНЦИЯ - ЕНЕРГИЕН СЕРВИЗ-Н.И.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за сумата от 4 566.45 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода 2 м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к.

„*******, ******* с абонатен № 007612, ИД № 154510; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 490.78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 19.05.2020 г.; с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 64.24 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11.90 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 19.05.2020 г.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 28.05.2020 г. до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20387/2020 г. на СРС, 142 състав.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частите, с които исковете за главница за дялово разпределение и за лихви за забава върху тази главница са отхвърлени. В останалите части решението не е обжалвано, и предвид извода за валидност е влязло в сила.

В обжалваните части решението е частично неправилно по следните съображения:

С ъ гл а с н о чл. 139, ал. 2 ЗЕ, отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне 3 на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

В случая ищецът е сключил договор при общи условия с „Н.“ ЕАД (което дружество е извършвало дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост, а не привлеченото като трето лице помагач) за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.

139в, ал. 2 ЗЕ. Договорът е приет по делото и видно от клаузите му е бил действащ в процесния период. С договора по чл. 139в ЗЕ, който се одобрява от КЕВР, се определя и цената на услугата дялово разпределение по посочените в ал. 3 на чл. 139в критерии, а цената на услугата се обявява на интернет страниците на продавача и на търговеца, извършващ дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от приложимите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.-С.“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.08.2016 г., клиентите заплащат на продавача както сумите за потребената топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец.

Следователно ищецът е доказал основанието да получи сумите за извършеното дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР с договора по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. Съгласно неоспореното заключение на ССЕ, дължимата главница за дялово разпределение за периода м. 05.2017 г. – м.

04.2019 г. възлиза на 64.24 лв. Ето защо искът за главница за дялово разпределение е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

Искът за лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата 11.90 лв. е неоснователен. Клаузите на чл. 22 и чл. 36 от ОУ от 2016 г. предвиждат само, че клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Срок за плащане на вземането за дялово разпределение обаче не е уговорен, поради което, и при липса на доказателства за отправена покана до длъжника, този 4 акцесорен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за главница за дялово разпределение е отхвърлен и вместо това бъде постановено друго, с което този иск се уважи. В останалата обжалвана част, с която искът за лихви върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен, решението следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за исковото и за заповедното производство в размер на още 43.71 лв.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззивника. Доказано направените са в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса, а по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ въззивният съд, съобразявайки извършените от юрисконсулт на въззивника процесуални действия, определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Или, съразмерно с уважената част, въззиваемата му дължи разноски за настоящата инстанция в размер на 109.68 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20025200 от 28.03.2022 г., постановено по гр.д.

№ 24821/2021 г. на Софийски районен съд, 159 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу П. С. С., ЕГН **********, установителен иск за сумата от 64.24 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че П. С. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*******, ******* дължи на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, сумата 64.24 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* с абонатен № 007612, ИД № 5

154510, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 28.05.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 20387/2020 г. по описа на СРС, 142 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20025200 от 28.03.2022 г., постановено по гр.д. № 24821/2021 г. на Софийски районен съд, 159 състав в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу П. С. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86, аб. 1 ЗЗД за сумата 11.90 лв. – лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. - 19.05.2020 г.

ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*******, ******* да заплати на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 43.71 лв. – разноски за исковото и за заповедното производство, и сумата 109.68 лв. – разноски за въззивното производство.

В необжалваните части решение решение № 20025200 от 28.03.2022 г., постановено по гр.д. № 24821/2021 г. на Софийски районен съд, 159 състав е влязло в сила.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ТОПЛОСНАБДИТЕЛНА АГЕНЦИЯ - ЕНЕРГИЕН СЕРВИЗ-Н.И.“ ЕООД,

ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6