Протокол № 9 от 25.01.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№9 гр. Бургас, 23.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Даниел Н. Марков

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Е. П. Георгиева и прокурора Л. Г. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600252 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

З а Апелативна прокуратура – Бургас се явява Апелативният прокурор Л. П.

Жалбоподателката подсъдима Т. Д. Ч. , се явява лично и с упълномощения защитник адв. Д. Н. от АК –Ямбол.

Жалбоподателката граждански ищец и частен обвинител Д.

Ж. К. – лично и в качеството й на майка и законен представител на Е. А. К., редовно призована, не се явява.

Жалбоподателите частни обвинители Н. А. К. и Е. И. К. , редовно призовани, не се явяват.

За всички граждански ищци и частни обвинители се явява техният повереник адв. Г. Д. от АК – Ямбол.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.

1

ПОДСЪДИМАТА Т. Ч.: Да се гледа днес делото.

Съдът като изслуша становищата на страните и като съобрази, че неявяването на гражданските ищци и частни обвинители, редовно призовани, непосочили причина за отсъствие и представлявани от повереник, не е основание за отлагане на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата.

АДВ. Н.: Също няма да сочим доказателства. Да се приключи съдебното дирене.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и ДАВА ДУМАТА за прения по същество.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбите са неоснователни.

На първо място, следва да се отбележи, че по делото няма никакъв спор по отношение на фактическа обстановка, правна квалификация и доказаност на обвинението срещу Ч. и аз ги поддържам изцяло, както са в присъдата и мотивите към нея. Ямболският окръжен съд е приложил института на съкратеното съдебно следствие, с признание от страна на подсъдимата на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са подкрепени от всички събрани по делото доказателства, включително гласни, писмени и заключенията на назначените експертизи.

За мен, несъмнено подсъдимата е нарушила разпоредбите на чл.

2

21, ал. 1, чл. 25, ал. 2, предл. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДвП, като основното й нарушение е неправилно извършване на маневрата изпреварване.

По делото има спор относно двете наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от правото за управление на МПС“, съответно тяхното намаляне или увеличаване и прилагане или не разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Считам, че ЯОС правилно е определил размера на наказание „лишаване от свобода“ на Ч., като се е съобразил със съществения превес на смекчаващите вината обстоятелства, определил е размера на наказание „лишаване от свобода“ под средния и по-близо до долната граница, а именно 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, както и правилно е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК и е редуцирал размера с 1/3, до 3 години „лишаване от свобода“. Относно увеличението или намалянето на този размер, или прилагането или не на чл. 66 НК, има аргументи в двете посоки.

Тъй като не може да не се отчете, че тези престъпления зачестиха, силно възмущаващи обществото, а е важна генералната превенция, още повече нарушението е сравнително грубо. Няма спор, че престъпленията по транспорта поначало са с висока степен на обществена опасност, особено когато се е стигнало до смърт, но като става въпрос за наказание по конкретно дело и преценка за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, следва да се съобразят единствено фактите по делото, закона и съдебната практика.

По настоящото дело се касае за едно основно нарушение дължащо се, според мен, на очевидно неправилната преценка на подсъдимата при извършване на маневра изпреварване. Аз не считам, че Ч. е с висока степен на обществена опасност и не виждам необходимост тя да търпи ефективно наложеното наказание „лишаване от свобода“, за да се поправи. Не намирам, че тя е толкова опасна за околните, че да трябва да бъде изолирана от обществото, още повече, че същата е водач с 30-годишен стаж без никакви наказания по ЗДП, който е неосъждан или за непредпазливо престъпление.

При това, тя е семейна и с болен съпруг, за който се грижи. Освен това, Ч. признава вината си, изразява съжаление за извършеното и според мен трябва да й се даде шанс да се поправи, което всъщност е основната цел на прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК.

Същевременно, че има превес на смекчаващите вината обстоятелства, не считам, че те са изключителни или многобройни, така че и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко, за да се приложи чл. 55 от НК, а и в края на краищата не може да не се отчете, че нарушението по ЗДП е грубо и съставомерният резултат е много тежък – смърт на едно лице и осем средни телесни повреди на друго. Поради това и не считам, че следва да се намаля и на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ и изпитателният срок, поради това, моля да потвърдите обжалваната присъда.

АДВ. Д.: Госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, моля 3 да уважите жалбата ни, като измените присъдата в обжалваната й от нас част и съответно наложите по-тежко наказание от определеното от първата инстанция и да оставите без уважение жалбата на подсъдимата, с искане за намаляне на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и на размера на наказанието „лишаване от право да управлявана МПС“.

С оглед казаното от представителя на прокуратурата, моля да имате предвид, че действително с оглед развитието на първоинстанционното производство по реда на глава 27, безспорно са установени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Действително, осъдената не е наказвана до момента на извършване на това престъпление. Тя направи признание и това съответно правилно е отчетено от първата инстанция, но с оглед резултата от това ПТП, считам, че определеното наказание в резултат на не критерия справедливост, а в резултат на едно аритметическо изчисление с цел да се постигне срок от 3 години „лишаване от свобода“, не би могло да бъде споделено. Интересно как първата инстанция е стигнала до заключението, че наказанието, което следва да се редуцира, е точно в този размер, при намаляването на което да се постигне 3 години „лишаване от свобода“, така че да може да бъде отложено изпълнението му. Едва ли това е критерият, който съдът би следвало да спазва. Бих бил съгласен ако това наказание бе в по-нисък размер и съответно бъде редуцирано под 3 години „лишаване от свобода“, това не мога да го разбера.

Следва да имате предвид, че независимо от факта, че това престъпление по непредпазливост извършено от лице, което няма други нарушения, крайният резултат е смъртта на един млад човек, на *** години, причиняване на 8 средни телесни повреди на неговата съпруга, която оцеля по чудо и бе дълго време в медикаментозна кома, и по една щастлива случайност тяхното дете, което е пътувало в автомобила, е оцеляло при изхвърчането му без телесно увреждане, но така или иначе, всъщност цялото семейство престава да съществува като такова. Детето е останало без баща и то на такава възраст, ненавършило *** година. Майката в продължение на дълго време и все още не е в състояние да полага пълноценни грижи за него. С оглед на това, считам, че наложеното наказание като размер, макар и да са отчетени всички други обстоятелства с оглед крайния резултат на престъплението, не е справедливо.

В този смисъл, моля да измените присъдата и наложите по-тежко наказание и евентуално ако съдът прецени, че такова следва да бъде наложено, то и съответно не би могъл да бъде приложен института на чл. 66 НК, т.е. присъдата да бъде търпяна ефективно.

Относно жалбата на подсъдимата, депозирана чрез нейния защитник, считам, че същата е неоснователна и се присъединявам към представителя на прокуратурата.

Считам, че и с оглед изложеното от мен, наложеното наказание не само че не е високо, то според мен е ниско. Моля в този смисъл да 4 постановите Вашето решение, уважавайки жалбата на поверениците ми и оставяйки без уважение жалбата на подсъдимата.

АДВ. Н.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, както е посочено в депозираната от нас жалба, считаме, че наложеното наказание е завишено и в този смисъл е несправедливо. Съображенията ни са следните:

Първо, бих искал да посоча, че съвсем правилно първоинстанционният съд е приел като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства нейното чисто съдебно минало, добрите й характеристични данни, семейна, трудова ангажираност, безукорното й поведение като водач на МПС към момента на инцидента и правилно е приет този инцидент като изолиран случай, с оглед именно на нейното поведение като водач на МПС, към момента повече от 30 години. Съвсем правилно съдът е приел, че подзащитната ми е съдействала за разкриване на обективната истина от самото начало и дълбоко съжалява за трагедията, която се е случила в семейството, като родителите на починалото момче освен това са и нейни лични познати, за съжаление.

При индивидуализацията на наказанието обаче, според мен съдът неправилно е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства получените от пострадалата К. осем средни телесни повреди, както и двете несъставомерни леки телесни повреди на малолетната й дъщеря, тъй като аз считам, че самият текст на ал. 4 по чл. 343 от НК, предполага освен настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на други лица и считам, че тези обстоятелства не би следвало отново да се отчитат като отегчаващи такива, понеже точно заради тях и наказанието е в такъв голям диапазон от 3 до 15 години.

По отношение на смекчаващите отговорността обстоятелства, първо, в мотивите си съдът е приел, че по делото е спорен въпросът дали следва да се съобрази и отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, че пострадалата К. е пътувала на задната седалка в инцидентния автомобил без предпазен колан и респективно доколко е налице съпричиняване на трайно вредоносен резултат, тъй като съдът е посочил в мотивите си, че е налице и това наистина е така, разнопосочна съдебна практика както на различни състави на ВКС, така и на останалите съдилища. В крайна сметка съдът не е приел като такива обстоятелства - смекчаващи, факта, че пострадалата К. е била без предпазен колан, а малолетната й дъщеря не е била поставена в задължителното за тази възраст детско столче и това е категорично установено от събраните по делото доказателства, макар че тези факти не са включени изрично в обвинителния акт, но все пак в него е посочено, че К. и детето са изпаднали в крайпътните площи, което нямаше да се случи ако те бяха обезопасени по съответния начин. Самата пострадала К. в разпита й като свидетел е посочила, че само съпругът и е бил с предпазен 5 колан. Тук остава спорен въпросът има ли съпричиняване или не. Да, в процедурата на чл. 371, ал. 2 НПК ние сме признали обстоятелствата в обвинителния акт, където не се говори за съпричиняване, но в същия момент има доказателства за тези факти и въпросът в конкретния случай специално за колана и детското столче считам, че са въпрос фактически, тъй като предназначението на тези обезопасителни средства е именно да удържа водача или пътниците на място при внезапно спиране или катастрофа, както се е получило. В този смисъл може да се твърди и съпричиняване, макар че при едно такова ПТП никой не може да каже предварително какво би се случило с колан или без колан, понеже всяка ситуация е изключително конкретна и има какви ли не случаи в тази посока.

По същия начин стои и въпросът за скоростта, с която се е движел автомобила на починалия водач. Тази скорост е посочена в обвинителния акт - 138 км/ч. В същия обвинителен акт е прието, че подзащитната им управлявайки с 97 км/ч е превишала разрешената скорост, но в същия момент не е записано, че тези 138 км/ч също са превишена скорост. Вярно е, че когато превишената скорост не е причина за ПТП, тя си остава едно административно нарушение, но в същия момент считам, че не може да се игнорира в пълна степен като доказателство още повече, че в случая се касае за водач с изключително много нарушения на ЗДП – 32 влезли в сила наказателни постановления, а това е сравнително млад човек.