Решение № 264 от 01.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300502710 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.

Образувано е по въззивна жалба на В. Т. В. и Ж. В. В., депозирана чрез адв. Г. - Г., против решение № 260367 от 16.06.2022 г., постановено по гр. дело №17750 от 2019 г. на РС Пловдив, ХІV гр. състав, с което е признато за установено по отношение на Ж. В. В. и В. Т. М., че М. С. М. и Р. С. М., като наследници на починалата в хода на процеса Р. К. С., са собственици на общо 1/3 ид.ч., и че Д. К. Х. е собственик на 1/6 ид.ч. от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед КД-14-16 от 16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, адрес: гр. П., с площ: 561 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, *** и ***, последните два в момента с идентификатор

***, и от 135/329 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, в момента с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., със застроена площ: 329 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***, последният в момента с идентификатор

*** по КК и КР на гр. П., като са осъдени Ж. В. В. и В. Т. М. да 1 предадат на М. С. М. и Р. С. М., като наследници на починалата в хода на процеса Р. К. С., владението на общо 1/3 ид.ч., и на Д. К. Х. - владението на 1/6 ид.ч. от описаните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед КД14-16 от 16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, адрес: гр. П., с площ: 561 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, *** и ***, последните два в момента с идентификатор ***, и от 135/329 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, в момента с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., със застроена площ: 329 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***, последният в момента с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., като е отхвърлен искът за собственост на сградата за разликата до 149/329 ид.ч. и исканията за предаване на владението на останалите 3/6 ид.ч. от поземления имот и на останалите 3/6 ид.ч. от 135/329 ид.ч. от сградата.

Със съдебният акт е осъден Ж. В. В. да заплати на М. С. М. и Р. С.

М., като наследници на починалата в хода на процеса Р. К. С., сумата от 700 лева - обезщетение за неоснователното ползване на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед КД-14-16 от 16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, за периода от 01.11.2014 г. до 30.09.2019 г., като е отхвърлена претенцията за периода от 01.10.2019 г. до 30.10.2019 г. Ж. В. В. е осъден да заплати на Д. К. Х. сумата от 350 лева обезщетение за неоснователното ползване на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед КД14-16 от 16.06.2014 г. на изп. дир. на АГКК, за периода от 01.11.2014 г. до 30.09.2019 г., като е отхвърлена претенцията за периода от 01.10.2019 г. до 30.10.2019 г.; осъдени са Ж. В. В. и В. Т. М. да заплатят на М. С. М. и Р. С.

М., като наследници на починалата в хода на процеса Р. К. С. и на Д. К. Х., сумата от 399.24 лева разноски по делото по съразмерност; и да заплатят на Д.

К. Х. сумата от 400 лева разноски по делото по съразмерност.

Решението се обжалва в частта, в която са уважени предявените от ищците искове, както и в частта за разноските.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност, неправилност и немотивираност на съдебния акт. По отношение на иска по чл.108 от ЗС се твърди, че съдът не е зачел силата на пресъдено нещо на реституционното решение, като му е дал собствено тълкуване, от което ищците черпят правата си. Неправилно е анализиран и отказът от наследство в разрез с нормата на чл. 91а от ЗН. Решението противоречи и на ТР № 6 от 10.05.2006 г. по ТД № 6/2006 г. на ОСГК, като неправилно са посочени и квотите на ищците. При правилно установени факти преди направения отказ от наследство, съдът е достигнал до неправилни и незаконосъобразни правни изводи. Неправилно не е уважено 2 възражението за изтекла придобивна давност, като не са изследвани и всички доказателства по делото. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по алтернативно направено искане за приемане, че жалбоподателите са собственици на процесната сграда. По отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД се твърди, че от решението не е ясно как е установено разместването на блага и защо не се прилага нормата на чл.31, ал.2 от ЗС и по отношение на ПИ, а не само по отношение на сградата. Иска се решението да се отмени и да се постанови ново, с което исковете да се отхвърлят, като е конкретизирано – иска се отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС на ищците по отношение на 1/3 ид. част за наследниците на Р. С. – М. М. и Р. М. и 1/6 ид. част за ищцата Д.

Х., както и отхвърляне на исковете по чл. 59 от ЗЗД. Иска се и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като е посочено, че се подава от М. М., Р. М. и Д. Х., но е подписан единствено от М. М. и адв. К. - пълномощник на Д. Х. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, на М. следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитиМ.на страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е и дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.

Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.31, ал.2 ЗС.

Ищците Р. С. и Д. Х. твърдят в исковата молба, че са собственици съответно на 1/3 и 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. П. Останалите съсобственици били трети за спора лица. Имотът бил съсобствен на техните наследодатели, които 3 го закупили през 1940 г. и построили в него сграда - дърводелска работилница с помощни постройки. Имотът бил отчужден през 1972 г. по ЗТСУ за градоустройствени мероприятия, а собствеността върху неизползваната част била възстановена по Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, като с решение на ПдОС от 1998 г. бил отменен отказа на кмета. Владението не било предадено заради проблеми в нанасянето на имота в кадастралния план. Било установено застъпване със съседен имот, но ищците решили да не водят спор и се съгласили с нанесената граница. Така границата между имотите преминала приблизително по средата на съществуващата в имота сграда. При одобряването на кадастралната карта границата била изместена допълнително. За това несъответствие подали жалба пред Адм. съд - Пловдив, като делото приключило в тяхна полза.

Впоследствие установили, че съсобствениците на съседния имот, които били заинтересовани лица по делото, го прехвърлили заедно със сградата на ответниците по време на спора. Когато посетили имота, установили, че ответниците владеят цялата сграда и целия им имот. Било направено предложение за изкупуването му, но до такова не се стигнало. Искат предаването на владението върху поземления имот и върху 149/329 ид.ч. от сградата.

Правото на собственост върху нея извеждат от съдържанието на решението на ПдОС, като наМ.т, че волята на съда е била да се отмени и отчуждаването за наМ.щите се в имота сгради. Правото на собственост върху обема идеални части извеждат съобразно разположението на сградата в техния имот и имота на ответниците. Предвид ползването на имота от ответника искат присъждането на обезщетение в размер на 800 лева за съответните ид.ч. от сградата и 700 лева за ид.ч. от земята за Р. С. и 400 лева за ид.ч. от сградата и 350 лева за ид.ч. от земята за Д. Х., всички за периода от 01.11.2014 г. до 30.10.2019 г.

На 12.02.2020 г. е починала ищцата Р. С., като на нейно място са конституирани наследниците М. М. и Р. М.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който се оспорват претенциите. Твърдят, че от представеното решение се установявала отмяната на отчуждаването единствено по отношение на земята. От приложеното удостоверение за наследници обаче не ставало ясно каква е връзката на ищцата Д. Х. с посочения в решението наследодател. По отношение на К. П. наМ.т, че отказът от наследство на неговия син от 1986 г. не е произвел действие по отношение на имота, защото е направен преди постановяване на решението. Оспорват да е настъпила реституция, защото не се установява ищците да са възстановили обезщетението за отчуждаването. От ищцата Д. Х. била представена молба, с която се отказвала от имота и искала да запази жилището, като наМ.т, че решението не е произвело действие. Твърдят, че съседният поземлен имот и сградата били възстановени на праводателите им, а те ги придобили с договор 4 от 2009 г. С насрещна искова молба, която не е приета за съвместно разглеждане, правят възражение за придобиване на сградата по давност.

След срока за отговор е постъпило допълнение, с което се твърди, че притежават правото на собственост и върху 1/3 ид.ч. от процесния ПИ.

Искат отхвърляне на претенциите и присъждането на разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието:

От представения нотариален акт от 1940 г. се установява, че Н. М.

П., П. И. Ч. и К. И. П. са придобили правото на собственост върху имот от 1.1 дка в пловдивското землище до новата железопътна линия. През 1972 г. имотът, заедно с построените междувременно в него сгради е бил отчужден по ЗПИНМ, като е определено обезщетение за собствениците.

От представеното по делото решение по гр. д. № 3326/1997 г. на ОС П. се установява, че отчуждаването на имота е отменено и правото на собственост е възстановено върху 670 кв.м в частта, означена с цифри 9-4-56-7-8 по скица - неразделна част от решението. Няма данни за обжалването на съдебния акт (от представеното досие за АОС е видно, че общината е продължила процедурата по възстановява), поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила.

Прието е, че при отчуждаването по отношение на съсобствениците на имота е било определено парично и имотно обезщетение с размери, посочени в писмо от ГНС от 20.01.1973 г. По отношение на К. Н.

М. (наследник на Н. П.) и Р. К. Пандурова е определено имотно обезщетение със сума по жилищен спестовен влог, а за останалите наследници - в обикновен спестовен влог. От приложената преписка по АДС се установява, че от правото да се придобие собственост върху имот са се възползвали единствено наследниците на К. Н. М., като е бил закупен апартамент на улица ************ и част от цената е била платена с прихващане на полученото обезщетение. По отношение на Р. К. П. (С.) няма доказателства платеното по жилищен спестовен влог обезщетение да е било използвано за придобиването на имот, като от представената спестовна книжка се установява наличността по сметката към 1994 г. Получените от всички останали лица суми в размер на общо 8948.75 лева са били възстановени съгласно квитанция от 08.07.1998 г. (лист 268), което се потвърждава и от кореспонденцията в преписката за съставянето на АОС. Имотът, получен с плащане на обезщетението, е бил предаден на общината от Д. Х. съгласно протокол от 17.09.2018 г. - лист 338.