Решение № 763 от 07.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4262/2023
- Вид
- Решение № 763
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 763 гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100504262 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“АД срещу Решение 20076303/25.01.2023г. по гр.д.
37466/2020г. на СРС, 64 с-в, с което е уважен, предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“АД срещу жалбоподателя, иск по чл. 411 от КЗ за сумата от 2559,31 лева – регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди на трето за делото лице по застраховка „Каско“, причинени от ПТП, предизвикано от водач застрахован по застраховка Г.О. на автомобилист при жалбоподателя.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението-неправилно било прието, че водачът на застрахования при ответника автомобил е виновен за ПТП.
Неправилно бил възприет механизма на ПТП от СРС. САТЕ давала само хипотетични отговори в тази насока. Неправилно били тълкувани свидетелски показания. Доказано било съпричиняване.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска, евентуално намаляване поради съпричиняване на дължимата сума.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен 1 до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:
По делото няма никакви данни за влошена пътна обстановка от гледна точка на обстоятелствата посочени в чл. 20 ЗДвП. Няма и твърдения за конкретни обстоятелства, които да се подведат под тази разпоредба. Не се твърдят лоши атмосферни условия, нито влошена видимост, нито пък някакви особености на улицата (релеф на местността). Направени с отговора са множество напълно неконкретизирани оспорвания. Не става ясно какво препятствие се твърди да е имало на платното. Показанията на св. Д. сочат за ясно и сухо време. Както и че водачът на л.а. Фолксваген и свидетеля живеят в къща и гаражът е с вход от лявата страна на улицата. Нейните показания напълно кореспондират на тези на другия разпитан свидетел – водачът на л.а. БМВ (и двамата сочат, че свидетеля Д. и нейния съпруг – водач на другия автомобил са се прибирали от селскостопански имот; по еднакъв начин описват и маркировката на улицата и обстоятелството, че другия водач (съпруг на свидетелката) е спрял вдясно на уличното платно с намерението да паркира автомобила си в собствен гараж, намиращ от лявата страна на улицата (спрямо посоката на движение по улицата с еднопосочното движение).
Ирелевантно е дали в ППТП текста „виновен съм“ е изписан от водача на застрахования при жалбоподателя автомобил. Този водач е подписал протокола с този текст и следователно се е съгласил с написаното в него и е потвърдил с подписването му признанието, че е виновен. Действително то не обвързва неговия застраховател, но се подкрепя категорично от събраните доказателства включително и от схемата в самия протокол, САТЕ и показанията на свидетелите, които си кореспондират и затова кредитират от СГС.
Водач който излиза от реда на паркирани превозни средства, за да се включи в движението или да завие, за да навлезе в крайпътен имот (гараж) е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за движещите след него МПС. В случая безспорно се установява от свидетелските показания, че водачът на л.а Фолксваген е паркирал в дясната част на уличното платно и е искал да завие наляво, за да влезе в гаража си и е имал задължението по чл. 25 ЗДвП, което не е изпълнил. Няма твърдения и данни и да е подал сигнал с пътепоказателите на автомобила си при което е нарушил и чл. 26 ЗДвП.
Изобщо не може да става дума за нарушаване на чл. 42-не е налице ситуация на изпреварване-такова има само ако са налице две движещи се в една посока МПС-което е пределно ясно от пределно ясната разпоредба на закона.
В случая едното МПС-застрахованото при жалбоподателя е било в спряло 2 състояние.
Не е налице и разминаване, което е възможно съгласно закона само ако двете МПС се движат насрещно (в противоположни посоки), а случаят не е такъв.
Заключението на САТЕ е оспорено бланкетно относно механизма на ПТП. Вещо лице е съобразило показанията на водача на л.а. БМВ и протокола за ПТП и дало заключение, че не е можел да предотврати удара. Това се подкрепя и от подписаното признание на водача на л.а. Фолксваген, че е виновен за инцидента.
В съвкупност доказателствата по делото не сочат на съпричиняване на резултата от водача на л.а. БМВ.
Предвид изложеното решението следва да се потвърди като правилно.
Само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивната инстанция, като претендира адвокатски хонорар от 667,12 лева.
Направено е възражение за прекомерност, което СГС намира за неоснователно.
Макар делото да не е с висока правна или фактическа сложност, и пред въззивната инстанция е протекло в едно заседание без събиране на доказателства възивния съд съобразява, че уговорения и заплатен хонорар е минималния по наредба 1/2004г. (без ДДС). В съдебно заседание се е явил пълномощник-адвокат, изготвен е и подробен отговор на въззивната жалба, при което положение хонорара не следва да се намалява.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-A въззивен състав РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20048895/19.07.2022г. по гр.д. 2690/2021г. на СРС, 119 с-в В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Далл Богг Живот и Здраве“ ЗАД с ЕИК 200299615 да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с ЕИК 121718407 сумата от 667,12 лева- разноски за адвокатски хонорар с включен ДДС за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3