Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 25.02.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 1299/2025
Вид
Решение № 102
Подписан
25.02.2026
В сила
24.03.2026
Състав
ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Ловеч, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. Й.А ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. Й.А ИГНАТОВА Гражданско дело № 20254310101299 по описа за 2025 година

Отрицателен установителен и ск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от В. Й. Т. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат И. Х., срещу ответник „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София /заменен в хода на процеса с друг ответник – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, който на основание чл. 227 от ГПК е заместен от правоприемника му „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211/, в която се посочва, че по силата на изпълнителен лист от 19.06.2018 г. по ЧГД № 1197/2018 г. по описа на Районен съд – Ловеч, издаден въз основа на Заповед № 656/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение, ищецът е осъден да заплати на кредитора „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 21 231.12 лева, произтичаща от абстрактна менителнична сделка – издаден от длъжника запис на заповед, ведно със законна лихва, начиная от датата на подаване на заявлението – 18.06.2018 г. до пълното изплащане на паричното вземане, както и направените по делото разноски: 425.61 лева – внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, като ищецът е осъден при условията на солидарност и има качеството на авалист по издадената запис на заповед от 13.02.2008 г.

Твърди се, че с молба вх. № 006228/03.07.2018г. и въз основа на издадения изпълнителен лист от 19.06.2018 г. по ЧГД № 1197/2018 г. по описа на Районен съд – Ловеч, е образувано изпълнително дело № 325/2018г. по описа по описа на ЧСИ И.Л. с peг. № 903, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, по което поканата за доброволно изпълнение е получена лично от ищеца на 27.08.2018 г., а последното изпълнително действие по делото е от 30.04.2020 г., когато е постъпила по сметка на ЧСИ И.Л. сума в размер на 70 лева от трето задължено лице - „ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ" АД, работодател на другия солидарен длъжник по изпълнителното дело - В.Т.. След тази дата - 30.04.2020 г., се твърди, че няма 1 данни да са предприемани други изпълнителни действия по делото и от нея е започнала да тече нова погасителна давност за паричното вземане на взискателя, основано на запис на заповед, което на основание чл. 531, ал.1 от ТЗ се погасява с изтичането тригодишна давност, като ищецът счита, че по отношение на него вземанията на кредитора по горепосочения изпълнителен лист са се погасили по давност още към 30.04.2023 г.

По-нататък в исковата молба се развиват доводи, че е изтекла и общата петгодишна погасителна давност за вземането по чл. 110 от ЗЗД, а за лихвите съответната тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

В тази връзка се сочи, че е налице специфичната предпоставка за допустимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК - наличието на новонастъпил факт след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност, като вземането на кредитора се е погасило по давност.

Посочва се, че с договор за цесия № ДПРВ-0002 от 10.01.2019 г., кредиторът е прехвърлил вземанията си по Договор за универсален ипотечен кредит № 28418/13.02.2008 г., обезпечен със Запис на заповед от 13.02.2008 г., подписан от ищеца, като авалист, на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, поради което ищецът предявява иска си против последния, като цесионер.

Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящия отрицателен установителен иск, като моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, на основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, в отношенията между страните, че той не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД /заместен от правоприемника му „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД/, сумата от 21 231.12 лева, произтичаща от абстрактна менителнична сделка – издаден от длъжника запис на заповед, ведно със законна лихва, начиная от датата на подаване на заявлението – 18.06.2018 г. до пълното изплащане на паричното вземане, както и направените по делото разноски: 425.61 лева – внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.06.2018 г. по ЧГД № 1197/2018 г. по описа на Районен съд – Ловеч, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело № 325/2018 г. по описа на ЧСИ И.Л., с peг. № 903, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, поради погасяването им по давност.

Ищецът моли за присъждане и на направените по делото разноски, а в полза на адвоката му да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, чрез пълномощник гл. юрисконсулт М.М., с който счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като е насочен срещу ненадлежна страна. Изложени са твърдения, че действително на 10.01.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между „Алианц Банк България“ АД /като цедент/ и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД /като цесионер/, като предмет на този договор са и вземанията по универсален ипотечен кредит № 28418/13.02.2008 г., с кредитополучател В.Г. Т.. В Приложение № 1 към договора за цесия били посочени реквизитите на прехвърленото вземане, като в частта относно образувано изпълнително производство било посочено изп.дело № 470/2017 г. по описа на ЧСИ И.Л.. На ответника не било известно издаването на изпълнителен лист от 19.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 2

1197/2018 г. по описа на РС-Ловеч, въз основа на който е било образувано изп.дело № 325/2018 г. по описа на ЧСИ И.Л., при което не са предприемали каквито и да било действия.

В условията на евентуалност, ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски, с оглед на правната и фактическа сложност на делото и моли, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът да присъди минимален размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от пълномощника си адвокат Х., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като в представена писмена защита е изложила съображения за неговата основателност. Поддържа и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е ангажирал друго становище по предявения иск.

От събраните по делото доказателства, включително от приложеното заверено копие от изп. дело № 325/2018 г. по описа на ЧСИ И.Л., от данните по приложеното ч.гр.дело № 1197/2018 г. по описа на Районен съд - Ловеч, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 19.06.2018 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против трето за спора лице – В.Г. Т. и ищеца В. Й. Т., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 18.06.2018 г. по ч.гр.дело № 1197/2018 г. по описа на РС-Ловеч, за следните суми при условията на солидарност: 21 231.12 лева, произтичаща от абстрактна менителнична сделка – издаден от длъжника В.Г. Т. запис на заповед, авалиран от ищеца В. Й. Т., ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на заявлението – 18.06.2018 г. до пълното изплащане на паричното вземане, както и направените по делото разноски: 425.61 лева – внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

По повод молба на кредитора „Алианц Банк България“ АД с вх. № 006228/03.07.2018 г. и въз основа на горепосочения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 325/2018 г. по описа на ЧСИ И.Л., с peг. № 903, с район на действие Окръжен съд - Ловеч, срещу длъжниците В.Г. Т. и ищецът В. Й. Т., за принудително събиране на присъдените вземания.

По силата на Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ № ДПРВ- 0002/10.01.2019 г., „Алианц Банк България“ АД е прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с правоприемник ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, процесните вземания, които са произтичали от Договор за универсален ипотечен кредит № 28418/13.02.2008 г., обезпечен с издадения запис на заповед, авалиран от ищеца.

От материалите по приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че от момента на образуването му на 03.07.2018 г. са извършени редица изпълнителни действия.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищеца на 27.08.2018 г., наложени са запори върху негово имущество и вземания, като последното изпълнително действие е било 3 на 30.04.2020 г., когато по сметката на ЧСИ Л. е постъпила сума от трето задължено лице – работодател на другия солидарен длъжник /видно от преводно нареждане от 30.04.2020 г. на л. 277 от делото/.

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за установяване недължимост на вземания по изпълнителен лист от 19.06.2018 г., поради погасяването им по давност.

Разпоредбата на чл. 439 ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /арг. от чл. 439 ал. 2 от ГПК/.

В случая ищецът, отричайки вземането по издаденото изпълнително основание, се позовава на изтекла погасителна давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес по изп.дело № 325/2018 г. по описа на ЧСИ И.Л..

Безспорно, касае се за нови факти, настъпили след влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. Настъпила е промяна и относно титуляря на вземанията по изпълнителния лист на основание сключен договор за цесия между първоначалния кредитор „Алианц Банк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който в качеството си на купувач /цесионер/ е придобил вземанията на основание настъпилото частно правоприемство по силата на договора за цесия.

В хода на настоящото производство се установи, че цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е заличен като търговец на 02.12.2025 г., поради което на негово място съдът конституира като ответник правоприемникът му „ЕОС Матрикс“ ЕАД.

С оглед тези факти, съдът счита, че носител на процесните вземания се явява ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД и същият е надлежна страна по предявения срещу него отрицателен установителен иск за признаване недължимостта им, независимо че не е встъпил като взискател по изпълнителното дело.

Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като доводите на ответника, че той не е процесуално легитимиран да отговаря по така предявения иск са неоснователни.

Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, произтичат от запис на заповед, издаден в обезпечение на вземания по договор за кредит.

Съгласно чл. 531 ал. 1 във вр. с чл. 537 от ТЗ, исковете по записа на заповед срещу издателя и авалиста се погасяват с тригодишна давност от падежа. За вземанията за лихви давността също е тригодишна, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Следва да се отбележи, че с образуването на изп.дело № 325/2018 г. на ЧСИ И.Л. /на 03.07.2018 г./, давността е била прекъсната, тъй като това представлява предприемане на 4 действие за принудително изпълнение на вземането, съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД.

В Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.д.№ 3/80 г. на Пленума на ВС е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането.

Посоченото Постановление обаче е обявено за изгубило силата си с приетото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е дадено разрешение, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.