Определение № 5533 от 01.12.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5533 гр. София, 01.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20258002103955 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационни жалби срещу Решение № 2973 от 15.05.2025 г. по в.гр. д. № 8919/2025 г. на ГС – София по предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 – т.3 КТ.

Жалбоподателят Н. Б. У., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му с която са уважени предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 – т.3 КТ, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.

Жалбоподателят З. В. С., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението, в частта му с която е частично отхвърлен иска по чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Обжалвано е решението и в частта му относно разноските, имаща характер на определение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на З. В. С., извършено със Заповед № З-РК122/17.03.2021 г. на Ректора на Н. български университет; възстановил е на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ З. В. С. на заеманата до уволнението длъжност „Асистент“ в Магистърски факултет на Н. български университет, като е осъдил Н. български университет да заплати на З. В. С., на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал.2 КТ сумата от 614,27 лева, представляваща разликата в заплатите, които е получавал на 1 предишната си длъжност и новата такава за периода от 17.09.2021 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, включително и в частта относно съразмерно присъдените разноски.

Въззивният съд е посочил, че решението на първостепенния съд по гр.д.№ 64312/2021 г. по описа на РС - София, в която съдът е отхвърлил като неоснователни иска по чл. 344, ал. 1, т.

3 вр. чл. 225, ал. 2 КТ за разликата над сумата от 614,27 лева до пълния претендиран размер от 6166,18 лв. и за периода от 08.04.2021 г. до 16.09.2021 г., както и иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 373,40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по чл. 225, ал.2 КТ за периода от 08.04.2021 г. до 11.11.2021 г., като необжалвано е влязло в законна сила, поради което и не подлежи на проверка.

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че ищецът и ответникът са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 12.10.2001г., по силата на което З. С. е заемал длъжността „асистент“ по финансово и данъчно право, както и че със Заповед № З-РК-122/17.03.2021 г., издадена от Ректора на Н. български университет на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“.

По делото е представена Заповед № З-РК-122/17.03.2021 г., издадена от Ректора на Н. български университет, с която на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“.

От съдържанието на заповедта се установява, че наказанието е наложено поради неизпълнение на задълженията на ищеца за периода от 22.12.2020 г. до 26.01.2021 г. да проведе упражнения със студентите в електронна среда в подробно посочени в заповедта дати и часове; че за периода от 23.12.2020 г. до 10.02.2021 г. не е изпълнил задължението си като щатен преподавател в НБУ, да провежда в електронна среда консултации със студентите, както и че в периода от 22.12.2020 г. до 09.02.2021 г. в нарушение на служебните си задължения, не е провел текущо оценяване на студентите, на които не е възлагал задания за писмени работи, не е провел изпити и не е поставил оценки на студентите по преподаваната от него дисциплина, не се е явявал в повече от два последователни дни в разпоредената от Ректора с изрични писмени заповеди електронна среда на обучение – нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради което му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на осн

Въззивният съд е приел, че спорния въпрос по делото е дали е спазена процедурата по чл.

193, ал.1 КТ. Прието е за установено, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изготвил искане за даване на обяснения с изх. № П-РЕ-И-227 от 11.02.2021 г. и искането е изпратено до ищеца на известния му за работодателя адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ап. 59 чрез куриерска фирма „Еконт“ на 12.02.2021 г., което видно от приложените разпечатки и справки за движението на пратката са направени опити за връчване на пратката на 16.02.2021 г. в 18.07ч. и на 18.02.2021 г. в 12.30 ч., които опити са били неуспешни, поради което пратката е върната на подателя Н. български университет. Посочено е, че повторен опит за връчване на горепосочения адрес е направен и 2 с куриерска фирма „Лео Експрес“, като в представената по делото обратна разписка е отразено, че адресът е посетен на 20.02.2021 г. в 11.30 ч. и на 23.02.2021 г. в 15.30 ч., но при позвъняване не е имало отговор, като от офиса на куриера е направен опит за свързване по телефон два пъти на 25.02.2021 г. в 09.36 ч., но никой не е отговорил на позвъняванията, след което пратката е била върната на подателя Н. български университет. Съдът е посочил, че освен чрез спедитори, работодателят е направил опит да връчи на работника искането за даване на обяснения и на електронната поща, но съобщението с прикаченото като файл искане за обяснения не е доставено до получателя, като електронното съобщение е върнато на подателя с отбелязване, че не може да бъде доставено, тъй като електронният адрес е блокиран.

Съдът е приел че в случая искането за даване на обяснения по чл.193, ал. 1 КТ не е връчено надлежно на ищеца, доколкото по делото трудов договор от 12.10.2001 г. не се установява страните по него да са уговорили че съобщение, касаещо трудовото правоотношение, ще се счита за надлежно връчено чрез достигането му до предварително посочен от страната адрес, а и според въззивния съд такава фикция не е уредена и в Кодекса на труда. Съдът е посочил, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, но пред съда не са ангажирани категорични доказателства, че ищецът е посочил конкретна информационна система за получаване на електронни изявления. Дори и да се приеме, че това е така обаче, от доказателствата по делото е видно, че съобщението не е постъпило в информационната система, използвана от ищеца, поради блокиране на електронния адрес на подателя. За неоснователно е прието възражението на университета, че е обясненията не са били взети поради вина на служителя.

Прието е, че съгласно константната съдебна практика такова виновно поведение на работника или служителя (по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ), препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр.

Въззивният съд е счел, че в процесния случай не може да се приеме, че е налице виновно поведение от страна на служителя, което е препятствало възможността да му бъде връчено искането за даване на обяснения, тъй като по делото не се твърди, а и не се установява от представените доказателства служителят да е променил адреса си и да не е уведомил 3 работодателя за това, нито са представени доказателства и искането за обяснения да му е връчено при отказ. Направените неуспешни опити за доставка чрез куриерски фирми на пратката, съдържаща искането за обяснения, също не биха могли да бъдат вменени във вина на ищеца доколкото неоткриването му на адреса четири дни (които не са последователни) не води след себе си до единствения възможен извод, че същият е целял да усоети получаването на пратката. Не се установява работодателят да е положил всички необходими усилия искането за даване на обяснения да достигне до знанието на служителя-ищец, още повече предвид факта, че самият работодател излага твърдения за трудности в комуникацията си с него.

Прието е, че дисциплинарното наказание – уволнение е постановено в нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ и наложеното със Заповед № З-РК-122/17.03.2021 г. на Ректора на НБУ дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконно и следва да се отмени.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е прието, че с оглед извода за основателност на обуславящия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва, че основателен е и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което постановил възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „асистент“ в Магистърски факултет на Н. български университет, каквото е наименованието на длъжността на ищеца, от която е бил уволнен.

По иска по чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ въззивният съд е приел, че след прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е работил и е получавал трудово възнаграждение, което е било по – ниско от получаваното при бившия му работодател, поради което му се дължи разликата в заплатите от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, което е прието, че е станало на 17.09.2021 г., като е изчислил на основание чл. 162 ГПК размера на сумата, до който предявеният иск се явява основателен – 614,27 лева. По аргументи за липса на забава на длъжника-работодател е отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По жалбата на Н. български университет.

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението са поставени за разглеждане въпроси от значение за спора: длъжен ли е работодателят да търси други начина за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, различни от посочените в разпоредбата на чл. 195, ал.2 КТ, приложима ли е разпоредбата на чл. 193, ал.3 КТ в случаите, в които уволняваният служител осуетява връчването на искане за обяснения чрез неполучаване на писма, изпращани по куриерски фирми, кои са случаите на неприложимост на чл. 193, ал.3 КТ, допустимо ли е заповед за дисциплинарно уволнение да бъде връчена чрез представянето като писмено доказателство по съдебно дело и счита ли се тя връчена по смисъла на чл. 195, ал.2 КТ, счита ли се за връчване представянето на заповед за дисциплинарно уволнение като доказателство по дело различно от това за незаконност на уволнението, налице ли е виновно поведение на служителя, който осуетява връчване на искане за обяснения по чл. 193, ал.1 КТ и на заповед за уволнение, като не получава кореспонденция, изпращана с препоръчано 4 писмо с обратна разписка и куриерски фирми на адреса посочен в трудовия договор след като не се явява на работа, приложима ли е в този случай разпоредбата на чл. 193, ал.3 КТ.