Решение № 5494 от 28.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5494 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20241100111131 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен от А. М. Й. против Г. Н. С. иск по чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ за установяване съществуване вземане за сумите 32 680лв., 1000 евро и 500 щатски долара по запис на заповед от 02.11.2015г., ведно със законната лихва от 03.05.2019г. до изплащането, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 24416/2019 г. по описа на СРС, 155 състав.

Твърденията на ищеца са за издаден от ответника на 02.11.2015г. запис на заповед, с който безусловно се задължил при предявяването да му заплати 32 680 лв., 1000 евро и 500 щатски долара. Менителничният ефект бил предявен за плащане на 10.10.2018г., но длъжникът не изпълнил паричното си задължение.

Ответникът оспорва да е написал датата на издаване на записа на заповед, както и да дължи паричните суми без да е уточнено каузално правоотношение.

Противопоставя възражение за погасителна давност на вземането по записа.

От своя страна ищецът е посочил, че предоставил на ответника паричните суми в заем, който следвало да му бъде върнат при поискване.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно издаването на запис на заповед носещ дата 02.11.2015г. от Г. С. с поето безусловно и без протест задължение за плащане на поемателя А. Й. на сумите 32 680 лв., 1000 евро и 500 щатски долара в гр.Костинброд, ул. Варна № 10. В него се съдържа изявление на издателя, че в деня на издаването е взел от поемателя посочените парични суми, както и предявяването за плащане на 10.10.2018г.

Въз основа подадено на 03.05.2019г. заявление от ищеца по образуваното гр.д.

1

№ 24416/2019г. по описа на СРС, 155 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК от 13.06.2019г., с която на ответника разпоредено заплащането на сумите по процесния запис на заповед, ведно със законната лихва от 03.05.2019г. до изплащането.

В исковата молба ищецът не е посочил каузално правоотношение, като с оглед подадения писмен отговор при първоначалното разглеждане на спора от СРС навел твърдение за договорно правоотношение без да го конкретизира. От своя страна, в съдебно заседание на 19.01.2021г. чрез пълномощника си ответникът признал да е издател на записа на заповед и получаването на паричните суми, но с твърдението за да бъдат предадени на посочено от него трето лице връзка със заемно правоотношение.

При повторното разглеждане на спора понастоящем ищецът сочи заемно правоотношение между него и ответника, в обезпечение на който е бил издаден записа с представени няколко разписки, издадени от Д.С. съдържащи изявленията му, че през 2011г. получил от ответника Г. С. заем от 16 000лв. със задължение да го върне с лихви, както и листове с изписани числа и сборуване, чието съдържание и смисъл е напълно неясен /стр.13-22/.

При горното съдът намира от правна страна следното:

В т.17 от ТР № 4/2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в производството по иск по чл.422, ал.1 ГПК ищецът- кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а именно съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения за конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането.

Ищецът не е длъжен да разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден записът на заповед от ответника.

При въведено от него твърдение с исковата молба по чл.422, ал. 1 ГПК, че вземането му по заповедта за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението на което е било обезпечено с менителничния ефект, не води до промяна в предмета на делото. Доказването му като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само с цел преодоляване защитата на ответника-длъжник при въведени от него твърдения и възражения за обвързаност на записа с конкретно каузално правоотношение, от което последният черпи релативни възражения, относими към погасяване на вземанията по записа на заповед.

Относима към настоящия случай е и формираната след тълкувателното решение съдебна практика на ВКС, цитирана в Определение № 2457/25.09.2024г. по т.д.№ 86/2024г. на ВКС, II т.о., но и редица други решения, според която ищецът-поемател по запис на заповед, за съществуване вземането, по която е предявил искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с които е издаден записът. При въведена от ответника кауза и поддържано твърдение, че не е получил договорената по заема сума, той носи доказателствената тежест за установяване на тези твърдения. За да премине доказателствената тежест у ищеца, че е предоставил сумата, ответникът следва да докаже връзката между процесния запис на заповед и твърдяния договор, задължението по което е поддържал, че обезпечава с менителничния ефект.

2

Също според тази практика, когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното от тях каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, това не е основание да се откаже плащане по менителничния ефект и не е основание да се отхвърли като неоснователен искът с правно основание чл. 422 ГПК, защото негов предмет е именно вземането по записа. В производството по чл.422 ГПК ищецът носи тежестта да установи редовен от външна страна запис на заповед. За посочването на кауза и недоказването й ищецът не може да бъде санкциониран с отхвърляне на иска, освен ако ответникът не докаже въведените от него възражения. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване и съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение на длъжника.

Записът на заповед, на който ищецът основава вземането си, е съставен в предписаната от закона форма, съдържа предвидените в чл.535 ТЗ реквизити и обективира изявлението на ответника, че се задължава безусловно и без протест да му заплати посочените в него парични суми, конкретизирани по размер и валута.

Посочени са място на издаване, място на плащане и дата на издаването. Оспорването от ответника да е написал лично датата на издаване 02.11.2015г., без да твърди или доказва друга, не прави датата недостоверна и не влияе върху редовността на записа по чл.535, т.6 ТЗ. Определеният падеж е по чл.486, ал.1, т.1 ТЗ с удостовереното срещу подпис на издателя предявяване за плащане на 10.10.2018г. и от този момент изискуемостта на вземането е настъпила. Съдържащото се в документа изявление за авалиране не е направено от различно от ответника лице, поради което няма значение в отношенията му с ищеца, а вписаното, че издателят е взел от поемателя паричните суми сочи на каузално правоотношение като причина за издаването, но не се отразява на безусловното обещание за плащане и не опорочава абстрактния характер сделката.

По делото не е установено каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записа на заповед. Твърдението на ищеца за сключен с ответника договор за заем не е доказано, но то е направено в отговор на общото възражение на ответника за недължимост без от своя страна да е навел твърдения и провел доказване правоотношението да е друго, а ако се касае за заем страна по него и длъжник към ищеца да е трето лице при условие, че признава получаването на паричните суми, или твърдения за плащане, съответно погасяване по друг начин. Представените по делото доказателства за заемно правоотношение между ответника и трето за спора лице са неотносими към релевантните по делото обстоятелства. Ето защо, недоказването на каузалното правоотношение не е основание за отхвърляне на иска, а при наличието на редовен от външна страна запис на заповед с произтичащо от него задължение за ответника плащане, което не е изпълнено следва да се уважи.

Съгласно чл. 531, ал.1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ искът по запис на заповед срещу издателя се погасява с тригодишна давност от падежа. В случая падежът е настъпил с предявяването му на 10.10.2018г., а заявлението по чл. 417 ГПК подадено на 03.05.2019г., откогато в съответствие с чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване вземането на менителничния ефект се смята за предявен, поради което възражението за погасителна давност е неоснователно.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника 3 следва да се възложат направените от ищеца разноски за доплатена държавна такса от 730.27лв. за настоящото исково производство. Ищецът е представляван от адвокат при липса на представени доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение, поради което такива разноски не се присъждат. Ответникът дължи в пълен размер и разноските в заповедното производство от 1210.25лв., които са включени в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Г. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********, по иска по чл.422 ГПК на А. М. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.********, че дължи 32 680лв., 1000 евро и 500 щатски долара на основание чл.535 ТЗ по запис на заповед от 02.11.2015г., ведно със законната лихва от 03.05.2019г. до изплащането и разноски в заповедното производство от 1210.25лв., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 24416/2019 г. по описа на СРС, 155 състав.

ОСЪЖДА Г. Н. С., ЕГН ********, от гр. София, да заплати на А. М. Й., ЕГН **********, от гр. София, разноски по исковото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК от 730.27лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4