Решение № 247 от 17.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Велико Търново, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500027 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №103/03.12.2025г., постановено по Гр.д.№468/2025г. по описа на РС – Елена, е отхвърлен предявеният от ищеца К. Г. Т. иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ против ответниците ОС – Габрово, РС – Габрово, Административен съд – Габрово, Административен съд – Ловеч и Административен съд – Плевен за солидарно заплащане на сумата 24 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок, прокламирано в чл.6 §1 от КЗПЧОС в производството по адм. дело №203/2024г. по описа на Административен съд – Габрово, приключило в производството по Гр.д.

№624/2024г. по описа на ОС – Габрово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото К. Г. Т., като са релевирани оплаквания, че е невалидно, недопустимо и неправилно, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост, а от там и до неправилно приложение на материалния закон, поради липса в мотивационната му част правните и фактически изводи, касаещи движението /продължителността/ на „главното производство“, съгласно изискването на чл.235 ал.2 и ал.3 и чл.236 ал.2 ГПК – необсъждане на всичките доводи на ищеца /въззивник/ и относимите към тях доказателства, като решението на РС не отразява действителното правно положение между страните. Твърди се, че: 1/РС не е обсъдил в мотивите всички наведени от страните доводи и възражения и всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, 2/не е спазена императивната разпоредба на чл.10 ал.1 ЗОДОВ и първоинстанционното производство е проведено без конституирането като контролираща страна по делото на Прокуратура на Р България, която задължително следва да участва като контролираща страна, което обуславя, според ищеца, недопустимост на обжалваното решение на РС, 3/РС е пресъздал движението на настоящото 1 производство, а липсват фактически констатации по движението на „главното производство“, 4/РС е допуснал пропуски при доклада по делото, като е дал неправилни указания на страните, съгласно чл.146 ГПК и най - вече при разпределение на доказателствената тежест; докладът по делото на РС не съдържа обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, 5/липса на решаващи мотиви на РС, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.235 и чл.236 ГПК, довело до неправилно съдебно решение, което е и необосновано, 6/твърди се, че съгласно трайната практика на ЕСПЧ, съдия от съд, срещу който съд ищецът е предявил иск за обезщетение, следва да си направи отвод, като основанията за отвод са уредени в чл.22 ал.1 ГПК, в частност основанието по чл.22 ал.1 т.6 ГПК. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което прогласи нищожността на обжалваното първоинстанционно такова, поради липса на мотиви или „симулативни мотиви“, да го обезсили или да го отмени и върне делото на първоинстанционият съд за разглеждането му от друг съдебен състав, респ. да уважи изцяло предявеният иск в пълният му размер.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори на въззивната жалба от насрещните страни – Административен съд – Ловеч, Административен съд – Плавен и Административен съд – Габрово, с които се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и молят да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно, т.к. не страда от пороците, посочени във въззивната жалба на ищеца, по развити съображения по съществото на спора.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от насрещните страни ОС – Габрово и РС – Габрово.

С влязло в законна сила в тази му част Определение №128/26.01.2026г., постановено по настоящото В.гр.д.№27/2026г. по описа на ОС – Велико Търново, на основание чл.264 ал.1 ГПК, ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО производството по В.гр.д.№27/2026г. по описа на ОС – Велико Търново В ЧАСТТА по подадената от въззивника К. Г. Т. въззивна жалба с вх.

№4621/08.12.2025г. срещу Решение №103/03.12.2025г., постановено по Гр.д.№468/2025г. по описа на РС – Елена, с което е отхвърлен изцяло предявеният от ищеца К. Г. Т. срещу ответниците А. С. – ПЛЕВЕН и АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ осъдителен иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди с цена от 24 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан, поради частично оттегляне на въззивната жалба от въззивника в тази й част спрямо ответниците АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН и АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, и ЗАЛИЧАВА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН и АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ЛОВЕЧ като въззиваеми страни по делото.

С оглед изложеното, първоинстанционното решение по ГД №468/2025г. по описа на РС – Елена в частта на отхвърленият като неоснователен и недоказан иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди с цена от 24 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завждане на иска до окончателното й изплащане, предявен против ответниците Административен съд – Плевен и Административен съд – Ловеч е влязло в законна сила, поради частично оттегляне на въззивната жалба в тази й част, на основание чл.296 т.2 от ГПК.

В СЗ въззиваемата страна Административен съд – Габрово, представляван от Галин Косев – Административен ръководител – Председател, с писмено становище с вх.

№2543/25.02.2026г. моли делото да бъде разгледано в отсъствие на страната. Оспорва въззивната жалба като неоснователна, като моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Не претендира разноски.

В СЗ въззиваемата страна

ОС – Габрово, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

В СЗ въззиваемата страна РС – Габрово, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

На основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ призованата в СЗ за задължително участие във въззивното производство Окръжна прокуратура – Велико Търново, представлявана от 2 прокурор Чавдар Мънев, заема становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта на отхвърленият изцяло иск на ищеца по чл.2б ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди с цена от 24 000 лева срещу ответниците ОС – Габрово, РС – Габрово и Административен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане, е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

На основание чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че, противно на оплакванията на въззивника, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Неоснователни са оплакванията на въззивника за нищожност на първоинстанционното съдебно решение, поради липса на мотиви или „симулативни мотиви“. Съгласно константната практика на ВКС, валидно е решението, постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от мнозинството на съдиите от съдебния състав и волята на съда е формирана разбираемо или може да се изведе чрез тълкуване на решението. Нищожно е решението, което не отговаря на някое от изискванията за валидност. Нищожното решение не поражда правни последици. Нищожността може да се установи в производство по обжалване на решението, по исков ред или чрез възражнеие.

/Така напр. Определение №50491 от 28.11.2022г. по гр.д.№2665/2022г., Г.К., I г.о. на ВКС/.

Първоинстанционното решение, постановено по гр.д.№468/2025г. по описа на РС – Елена, е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия и волята на съда е формирана ясно и разбираемо, като са изложени подробни и изчерпателни мотиви, които са със съдържанието по чл.236 ал.2 от ГПК, следователно първоинстанционното решение отговаря на изискванията за валидност, поради което и не е нищожно. РС в съответствие и при спазване на чл.236 ал.2 от ГПК е изложил мотиви към решението, в които са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации на съда, в това число по движението на твърдяното да е забавено Адм. дело №203/2024г. по описа на Административен съдГаброво, приключило в производството по Гр.д.№624/2024г. по описа на ОС – Габрово, както и правните изводи на съда, като решаващата воля на съда за липса на елементите от ФС по чл.2б ал.1 ЗОДОВ е формирана ясно и разбираемо, поради което и първоинстанционното решение не е нищожно,поради липса на мотиви или „симулативни мотиви“, съобразно неоснователните твърдения на въззивника.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е недопустимо. Недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск, при ненадлежното му упражняване, при нарушение на принципа на диспозитивното начало /липса на сезиране или след десезиране на съда/, при липса на право на жалба или ненадлежното му упражняване, при оттеглена жалба, постановено без участие на задължителен необходим другар и други. Въззивният съд приема, че 3 първоинстанционното решение в обжалваната му от ищеца част е допустимо, доколкото е постановено по процесуално допустим иск с правно основание чл.2 ал.1 от ЗОДОВ по приключено производство, доколкото, съобразно чл.8 ал.2 ЗОДОВ, е предявен пред съда след като е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по коята няма постигнато споразумение, и при надлежно упражняване на правото на иск от ищеца.

Неоснователно е оплакването на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, поради неспазване от РС – Елена на императивната разпоредба на чл.10 ал.1 ЗОДОВ. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, делата по ЗОДОВ се разглеждат със задължително участие на прокурор. В процесният случай ответник по предявеният иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ не е Прокуратура на Република България, а съдилища, поради което и на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ делото следва да бъде разгледано със задължително участие на прокурор. В процесният случай РС – Елена с постановено Определение №463/08.10.2025г. по гр.д.№468/2025г. по неговия опис по насрочването му за разглеждане в първо открито СЗ е разпоредил на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ да се призове за участие при разглеждане на делото в насроченото първо ОСЗ по делото прокурор при РП – Велико Търново, с което императивната разпоредба на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ е спазена, обезпечено от съда е разглеждането на делото по ЗОДОВ със задължителното участие на прокурор, като в проведеното първо ОСЗ в първоинстанционното производство пред РС – Елена е взел участие прокурор от РП – Велико Търново, който е заел становище по основателността на предявеният иск, като го е оспорил като неоснователен.