Решение № 587 от 23.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Пловдив, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20215300502714 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК.

Постъпили са въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят (ищец в първоинстанционното производство) „Краси РР“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в ***** обжалва Решение № 262194 от 06.08.2021 г. по гр.д. № 14996/2020 г. по описа на ПРС в частта, с която е отхвърлен предявения иск над този размер до пълния предявен такъв от 7147.80 лева , поради уваженото възражение за прихващане в размер до сумата от 1179,50 лв.

Жалбоподателят „Краси РР“ ЕООД счита, че решението в атакуваната част е постановено при нарушение на материалния закон, при явно необосновани изводи и при непълнота на доказателствата. Излага съображения за правилно анализиране на доказателствения материал и достигане до извод за основателност на предявените искове, не неправилно приемане за основателно на възражението за прихващане до размера на сумата от 1179, 50 1 лв. Твърди, че договор № 156 не е надлежно развален, като ищецът е изправна страна по него, като платеният аванс е усвоен изцяло, извършени са СМР, подробно описани като количество и стойност в заключението на СТЕ.

Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице частично изпълнение по този договор, като не е взел предвид обстоятелството, че установената от вещото лице стойност е без ДДС и че след начисляване на ДДС на установената стойност от 7820,50 лв. се получава сумата от 9384,61 лв., която надвишава платения аванс по договора в размер от 9000 лв. С оглед на така изложеното моли решението в обжалваната част да бъде отменено.

Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Постъпила е въззивна жалба и от „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в *****, ЕИК ***** – ответник в първоинстанционното производство, с която е признато за възражението на „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в *****, ЕИК *****, за прихващане на вземането на „Краси РР“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в *****, за цена по договор № 154 , с насрещното вземане ответника за връщане на аванс по развален договор № 156 , до размера на по - малкото вземане, това на ответника , на стойност от 1179.50 лева и ответникът е осъден да заплати на ищеца „Краси РР“ ЕООД, ЕИК ***** сумата от

5968.30 лева - цена по договор за изработка №

154/24.01.2018г.,, за която са съставени две фактури с № № 356/12.08.2020г и 357/19.08.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 11.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, в която са присъдени разноски, съразмерно на уважена и отхвърлена част.

Жалбоподателят „Перла Пропъртис” ООД твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, а също така и необосновано. Счита, че налице нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал.1, т. 5 ГПК, тъй като липсва валидно произнасяне в диспозитива на съдебния акт за неуважената част от направеното възражение за прихващане. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като липсват мотиви за отхвърлената част от направеното възражение за прихващане.

Оспорва оценката на обстоятелствата от първоинстанционния съд, като излага доводи, че с 2 предявения отговор на исковата молба е направено изрично изявление за прихващане/ компенсация от страна на ищеца, като отговорът представлява и изявление по чл. 82, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договор № 156/24.01.2018 г., по който е заплатена от ответника авансово сумата от 9000 лв. Посочва, че от приетото по делото заключение на ССЕ се установява, че сумата от 9000 лв. е осчетоводена само от страна на ищец, като извършена услуга, но не и от ответника. Твърди се, че липсва дори индиция за сключена и приета сделка.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че се установява от събраните доказателства да е налице изпълнение по договор 156/24.01.2018 г. Посочва, че актовете за извършени натурални видове СМР към 17.08. 2020 г. не са подписани от ответника, поради и което не удостоверяват приета от него работа. Излага подробни доводи относно актовете и протоколите, които следва да удостоверяват извършени СМР. В тази връзка анализира и изводите на вещото лице, изложени в приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза. Оспорва изводите на съда, обосновани със свидетелските показания на съпругата на управителя на ищцовото дружество, като сочи, че не са взети предвид направените възражения за тяхната надеждност и безпристрастност. На основание подробно изложените доводи моли решението в обжалваната част да се отмени, като неправилно и необосновано. Претендира разноски.

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възраженията за недопустимост на решението поради липса на произнасяне по отхвърлената част на възражението за прихващане.

Съгласно Определение № 665/30.07.2015 г. по т. д. № 2749/2014 г. по описа на 3

ВКС, Първо ТО спорът се развива в съотношение главно – евентуално вземане (евентуално е това, което е заявено за прихващане). В случай че първоначалното вземане е основателно, съдът пристъпва към преценка на евентуалното и при основателност и на насрещното вземане постановява прихващане. Тази обусловеност на евентуалното вземане не е само по отношение основателността, а и по отношение размера на главното вземане. Дори насрещното вземане да е по-голямо от първоначалното, над неговия размер то няма самостоятелно съществуване в рамките на процеса, в който е предявено, тъй като то е единствено средство на защита срещу иска.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявен от „Краси РР“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в *****, против „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в *****, ЕИК ***** иск с правно основание в чл. 266 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7147.80 лв. –неплатени главници по фактура № 356/12.08.2020 г. и фактура № 357/19.08.2020 г., издадени по Договор № 154/24.01.2018 г. за изработка и полагане на машинна гипсова мазилка и вароциментова мазилка за сграда, находяща се в гр. *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2020 год. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът посочва, че между страните е сключен в писмена форма договор № 154/24.01.2018г. за изработка и полагане на машинна гипсова мазилка и вароциментова мазилка в сграда гр. *****. На ищеца като изпълнител е възложено да изпълни със свой труд и закупени от него материали мазилка „Евромикс“ в част от помещенията на строената от ответника сграда на същия адрес, а от своя страна ответното дружество се задължило да заплати цена от 9.50 лева за всеки квадратен метър положена мазилка. Количеството на извършената работа се сочи, че е установявано между страните чрез „вътрешни актове „ каквито били съставени с №№ 12 и 13, от дата 12.08.2020г. След като работата е приета без забележки , за отчетеното с акт 4

№ 12 количество, изпълнителят издал фактурата с № 356 от 12.08.2020 год. на стойност 4708. 20 лв. с ДДС , а за установеното с акт № 13 издал фактурата с № 357, която е на стойност 2439.60 лв. Тези суми останали неплатени.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Не се спори по съществуването на договора и се признава, че ищецът е положил в процесната сграда мазилка със сочената квадратура, но искът се оспорва като неоснователен, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи ; оспорва се и работата да е приета от ответника, тъй като се оспорва доказателствената годност на вътрешните актове №12 и №13. Прави се и възражение за прихващане на вземането на ищеца с насрещно вземане на ответника за платен аванс по друг договор между същите страни, под №156 от 24.01.2018 год., развален от ответника поради неизпълнение, до размера на по – малкото вземане , това на ищеца (твърди се вземането на ответника по договор № 156 да е в размер на 9000 лева с ДДС). Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.

Ищецът оспорва възражението за прихващане като неоснователно, твърди точно изпълнение по договора с № 156 от 24.01.2018 година.

С въззивната жалба, депозирана от ответника по първоинстанционното производство не се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно наличие на изпълнение от страна на ищеца по Договор за изработка № 154 от 24.01.2018 г., като в тази връзка са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно – счетоводната експертиза, от което се установява, че процесните две фактури са осчетоводени и от двете дружества, като ответникът е ползвал право на данъчен кредит. Представени са и са приети като писмени доказателства и подписани от страните протоколи образец 12 и образец 13. С оглед липсата на възражения от страна на жалбоподателя – ответник по отношение на приетото от първоинстанционния съд изпълнение на задълженията по договор № 154 и дължимост на сумите по процесните фактури № 356 и №357, то не следва да се обсъждат събраните в тази връзка доказателства и изложените правни изводи.

Налице е спор относно основателността на направеното от ответника Перла Пропъртис ООД възражение за прихващане.

С отговора на исковата молба ответникът Перла Пропъртис ООД е направил 5 възражение за прихващане на сумата от 9000 лв. – платен аванс по Договор № 156 / 24.01.2018 г. , като се прави изявление за разваляне на договора поради неизпълнение. Твърди се, че изпълнение по договора въобще не е последвало, поради и което платеният аванс подлежи на компенсация със сумата по договор № 154, поради отпадане на основанието за плащането му. В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че по договор № 154/24.01.2018 г. не са извършвани никакви СМР-та, на обекта е завършено строителството от друга фирма, положена е изолацията, но е извършена от друга фирма.

Не се оспорва и от приетия по делото, като писмено доказателство договор за изработка № 156 от 24.01.2018 г. се установява, че ответникът в качеството на възложител е възложил на ищеца в качеството на изпълнител и последният се е задължил и приел да изработи: топлоизолационна система на сграда – гр.

***** в частта на имота на възложителя, включваща следните действия и материали: труд с монтаж и демонтаж на скеле и материали: Експандиран полиестерен EPS 10 см., Мрежа 5/5 160 гр., дюбел за тухла 10/180, лепило, шпакловка, грунд, мазилка, водооткапващ профил за скрит монтаж с мрежа до 10 см. на м2 – дебелина; допълнително полагане на каменна вата – 10 см. на отделни участъци – цена 54,16 лв. на м2 без включен ДДС. Срещу изработката на възложеното възложителят се е задължил да изплати на изпълнителя общ възнаграждение от 38 лв. /м2 без ДДС. Уговорено е общото възнаграждение да се плаща на вноски, като е предвидена авансова вноска 30 % - 1000 м2 в размер на 9880 лв. Последната вноска е уговорено да се определи, съобразно количеството СМР, измерено непосредствено преди предаване на обекта, като за корекция на общата цена не се подписва Анекс.