Решение № 5 от 06.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Б., 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. С. А. като разгледа докладваното от А. С. А. Административно наказателно дело № 20231810200426 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

П. Ц. П., ЕГН : ********** от с.В.,общ.Б., обл.С.,ул.“ Ш.“ * , чрез адв.И.

Ж. -САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 276 от 08.06.2023г, издадено от Зам.Директор на Р. д. по г. (* -С.), гр.С.,ул.“А.“*,упълномощен със

Заповед No:694 от 15.08.2022г.на

Изпълнителният директор на ИАГ и Заповед No : РД – 49-199 от 16.05.2011г. на Министър на земеделието и храните , с което за извършено нарушение на чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на жалбоподателя на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и на основание чл.94, ал. 1 от ЗЛОД е наложено наказание „Лишаване от право на ловуване” за срок от 3 ( три) години.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от адвокат И. Ж. от САК, който поддържа жалбата.

Въззивната стрА. – Зам.Директор на Р. д. по г. (* -С.), не се явява ,явява се представител –гл.юрк. К. С., който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като 1 законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства, претендират се разноски.

Б.ска районна прокуратура, редовно призовА., не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна стрА.:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: НП № 276 /08.06.2023г.,АУАН ,серия 014 ,бл.101423 от 14.03.2023г.,Констативен протокол ,серия Р00 с номер 009515 , Констативен протокол ,серия Р00 с номер 009944 , План за СПО и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Г. А. А.- актосъставител, М. С. Н.,А. Г. Г.,М. В. К.,Х. П. Ч.,М.

В. Н. ,П. Н. Д. ,Ц. И. П., И. П. Д. ,Л. Д. Ш.,Б. Ц. Д. ,се установява следната фактическа обстановка:

На дата 09.03.2023г., в тъмната чaст на денонощието ,жалбоподателят П.

П. бил на лов със законното си оръжие ,а именно ловна карабина ,модел и марка „ Щайер Манлихер „ с No : * ,кал.308 win .В същият период св.М. Н.

,св.Л. Ш. и св.П. Д. ,като част от екип от инспектори при ОДМВР –С. и служители на * ,извършвали съвместни проверки на ловищата в общините Костенец.Ихтиман и Б. във връзка с евентуален незаконен лов.Заедно с тях били и св.Г. А. А. и М. В. Н.. По техните думи всички се движели по ГП - Б.- .

Литаково, когато видeли, че от дясната стрА. се е придвижвал по черен път автомобил, когото свидетелите спрели за проверка. В автомобилът ,модел и марка „ Хюндай Галопер“ с рег.No: СО 6738 СМ ,бил установен жалбоподателят П. П. ,като шофьор ,като на предна дясна седалка свидетелите намерили ловна карабина, модел и марка „ Щайер Манлихер „ с No : * ,кал.308 win, извадена извън калъф ,за която впоследствие се оказало , че П. има разрешително .При извършвА.та проверка П. представил членска карта ,серия В с No: 045857 ,издадени от ЛРД „ Сокол „ –град Б.,ловен билет с No: * ,заверен за 2023г.,Удостоверение за подборно ловуване с No: 079641 ,разрешително за индивидуален лов ,серия СЗ с No : * ,издадено на 01.03.2023г. със срок до 31.03.2023г.

На П. П. бил съставен АУАН No: 276 от 14.032023г.,серия Р014 ,бл. No:

101423 ,затова че ловува с извадена от калъф ловна карабина , модел и марка „ Щайер Манлихер „ с No : * ,кал.308 win и съхранявА. на предна дясна 2 седалка на лек автомобил ,модел и марка „ Хюндай Галопер“ с рег.No: СО 6738 СМ ,без да е убил или уловил дивеч.След направена справка по ловната карта свидетелите установили, че лицето се е намирало извън разрешеното място за ловуване, като е било в друго ловно землище. GPS –координатите били 42.919902 и 23.740182 –черен път между град Б. и село Литаково. ,като така били нарушени разпоредбите на на чл. 84, ал. 1, предл. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на жалбоподателя на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и на основание чл.94, ал. 1 от ЗЛОД е наложено наказание „Лишаване от право на ловуване” за срок от 3 (три) години.

След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителят св.Г. А. А. и от св.М. Н. и св.А. Г. , както и от жалбоподател П. П., в чието присъствие е съставен акта и на когото е бил връчен препис от акта срещу разписка.

На основание така съставения акт, при идентично описание на фактическата обстановка и посочване на правната квалификация, на 08.06.2023 г. Зам.Директор на Р. д. по г. (* -С.), гр.С.,ул.“А.“*,упълномощен със Заповед No:694 от 15.08.2022г.на Изпълнителният директор на ИАГ и Заповед No : РД – 49-199 от 16.05.2011г. на Министър на земеделието и храните е издал обжалваното НП с No: 276/08.06.2023г., с което на П. Ц. П., ЕГН : ********** от с.В.,общ.Б., обл.С.,ул.“ Ш.“ * е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева и на основание чл.94, ал. 1 от ЗЛОД е наложено наказание „Лишаване от право на ловуване” за срок от 3 ( три) години за извършено нарушение на чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД).

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирА. от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледА. по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за

3 законосъобразност.

От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока п о чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен,позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като всички доводи в тази насока са свързани с въпроси по същество на делото.Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва обективната стрА. на вмененото нарушение, поради което и извършеното от П. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.Това е така по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.

Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и 4 място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД който ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.

По мнение на съда, времето на извършване на нарушението е ясно посочена в НП- 09.03.2023 г., като посочването единствено на дата, без час, не накърнява правото на защита на жалбоподателя.Свидетелите са единодушни,че деанието се е случило в тъмната част на денонощието в диапазон 20.30 – 22.30 часа.Липсва спор и относно обстоятелството, че П. е ловувал на тази дата.

Последният признак на нарушението е да се установи мястото, където е ловувал деецът.

На първо място, липсата на съставомерност в конкретния случай произтича от самото описание на нарушението в постановлението, където е записано, че жалбоподателят е ловувал извън определените за това места „с разрешително за лов № *, а именно в териториалния обхват на местността“ Полето“ което не съвпада с GPS –координати 42.919902 и 23.740182 –черен път между град Б. и село Литаково. Съдът кредитира изцяло твърдението на свидетелите И. П. Д. , М. В. Н. и П. Н. Д. за това къде се е намирал жалбоподателят П., за тяхна преценка, а не за твърдение за конкретен факт. Те заявяват ,че не си спомнят или не са видели,тъй като е било тъмно,и не могат да кажат със сигурност къде се е намирал автомобил ,управляван от П. и бил ли е в ловището,за което е имал раззрешение за лов или не. Това замерване с джипиес устройство,е било извършено впоследствие по факти и данни ,чрез съпоставяне с дигитални карти и лична преценка на АНО , че се намират извън територията на ловище в местност „ Полето“

По делото обаче липсват каквито и да е подобни данни- карти, данни за устройствата, извадки от тях, от които да може да се заключи, че преценката на двамата свидетели е вярна, т.е. че жалбоподателят е бил извън ловището.

Съмнението се засилва и от самия факт на изполване на джипиес устройство за установяване на точното местонахождение, като очевидно и самите служители са нямали по какъв друг начин да определят къде се намират . От 5 показанията на свидетелите Валери Д. Г. и Х. П. Ч. обаче става ясно, че мястото където е бил установен, че се намира жалбоподателят при проверката всъщност попада в обхвата на ловището,за което П. е имал разрешително за лов. Автомобил на П. бил спрян на черен път между град Б. и село Литаково ,като вляво е мястото на ловището,за което П. имал разрешително ,а вдясно е другото ловище .По думите на свидетелите – очевидци обаче Валери Д. Г. и Х.

П. Ч. ,които съдът кредитира изцяло, автомобил ,управляван от П. П. бил спрян от лявата стрА. на път ,където имало отбивка. При това положение, не може да се приеме, че П. е извършил описаното в обжалваното постановление деяние.

По мнение на съда, не се доказва по несъмнен начин, че жалбоподателят се е намирал и извън посоченото в с разрешително за лов № * място- ловище в местност „Полето“.

В този смисъл, предвид липсата на обективни данни по делото, няма как да се приеме по несъмнен начин къде се е намирал П. в момента на проверката и ако се е намирал извън ловището, посочено в разрешителното, дали отклонението му е голямо, или не (което би могло да има значение за преценката за наличието на маловажност на случая).

Административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, предвид разпоредбата на чл. 303 от НПК, поради което и съдът счита, че не се доказва по безспорен начин вменененото във вина на жалбоподателя нарушение.Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирА. административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло, По разноските :