Определение № 1103 от 06.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1103 гр. София, 06.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002100270 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от Б. С. Б., М. Найденова И., Д. Г. Г., К. А. А., С. Ц. Ц., В. А. А., Д. А. Г. и Е. Г. Т., подадена чрез общия им пълномощник адв. М. А. – САК, срещу въззивното решение № 893 от 29.07.2024 г. по в. гр. д. № 2192/2023 г. на АС – София, постановено по предявените субективно съединени искове по чл. 108 ЗС и по искане по чл. 537, ал.2 ГПК.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано, нарушени са процесуални правила и неправилно е приложен материалния закон.

Ответникът в производството „Съюз на слепите в България“ чрез процесуален представител адв. В. К. - САК, оспорва жалбата с писмен отговор.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 260797/31.05.2023 г. по гр.д. № 3097/2018 г. на СГС, 23 гражд. състав, е отхвърлен предявеният от ищците (сега касатори) срещу Сдружение „Съюз на слепите в България“, иск за собственост с основание чл.108 ЗС, за установяване правото на собственост на ищците и за предаването владението на следния имот : реална част с площ от 3 930 кв.м. от имоти, находяща се в [населено място] - „М. п. - кв. О.- ІІ-ра част", посочена на комбинираната скица, изготвена от инж. В. К. Б., на лист № 393 от делото, по точки с номера от 1 до 5 и очертана със зелен цвят, която реална част по действащата КККР на [населено място], район "Л.", в сила от 2010 г., одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, попада в конкретно посочени в решението 1 поземлени имоти и сгради с идентификатори ***, ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***, и с посочени съседи на спорната реална част, съответно и обозначаване с текст каква площ от тази реална част в кой от горепосочените имоти и сгради попада и с какъв цвят е защрихована в комбинирана скица на вещото лице лист № 393 от делото, и която реална част е на 50 м. в североизточна посока от бензиностанция „Шел”, бул. „Сливница” № 138, съгласно същата комбинирана скица, съставляваща неразделна част от съдебното решение, като е оставено без уважение искането от ответника с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК, по отношение на констативен нотариален акт № 6/1995 г. и нотариален акт № 38/1995 г. на нотариуси при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд. Съответно на този резултат, ищците са осъдени да платят на ответника разноски по делото.

Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка : С решение № 0221/22.07.1994 г. на ПК „Връбница“, на наследниците на Г. Ц. Д. е възстановена собствеността върху две ниви, една от които е нива от 1, 965 дка, четвърта категория, в землището на О., в местност „Б.“, имот № /непосочен/, к.л. 171 от кадастрален план, изработен 1951 г., съставляващ част от имот с обща площ 3,930 дка съсобствен с наследници на С. Ц. Д., при граници: североизток - М. Ц., югоизток- братя Г., северозапад- Г. С., югозапад- С. Ц.. С решение № 0221/16.12.1997 г. на ПК „Връбница“ е изменено горепосоченото решение на ПК, като е отказано възстановяването на собствеността на наследниците на Г. Ц. Д. върху нивата от 1, 965 дка в землището на [населено място], местност „Б.“. Последното решение е обжалвано по съдебен ред, и с влязло в сила съдебно решение от 15.10.1999 г. по гр.д. № 485/1998 г. по описа на СРС, то е обявено за нищожно.

Наследниците на Г. Ц. Д. са се снабдили с констативен нотариален акт № 6 от 17.08.1995 г. на нотариус при Софийска нотариална служба, поправено с нотариален акт №7, д.

№187/2002г., с който са признати за собственици на наследствените им части от 1965/3930 идеални части от недвижим имот, целият с площ от 3930 кв.м., съставляващ имот с отреден планоснимачен номер *, нанесен в кадастрален лист № 171 по плана на [населено място], м.

„М. п.“- „О. 2“, при същите съседи, като посочените в решението на ПК-Връбница.

С друго решение № 294 от 22.07.1994 г. на ПК „Връбница“ гр. София е възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], на наследниците на С. Ц. Д. върху пет описани в решението ниви, между които и нива от 1, 965 дка в м.“Б.“ кадастрален лист № 171 по плана на [населено място], м. „М. п.“- „О. 2“, като е в решението е посочено, че тя е съсобствена с наследници на Г. Ц. Д. при равни дялове от ид.ч., с площ цялата от 3, 930дка. Преките наследници на С. Ц. Д. /две деца/ са се снабдили с констативен нотариален акт № 38 от 26.06.1995 г. на нотариус при Софийска нотариална служба, с който са признати за собственици въз основа на горепосоченото решение на ПК, при равни квоти, на 1965/3930 ид. части от недвижим имот с площ от 3930 кв.м., с отреден планоснимачен номер *, нанесен в кадастрален лист № 171 по плана на [населено място], м. „М. п.“ - „О.-2“, при съседи на целия имот: североизток - М. Ц., югоизток -братя Г., северозапад - Г. С., югозапад С. Ц..

За ответника е установено, че със Заповед 70/19.02.1962 г. на Зам. - председател на ИК на 2

СГНС, че е одобрен проект за отреждане на парцел II, западно от ДИП „Малчика“ в м.

„Модерно предградие“ – Обеля, за нуждите на Съюза на слепите в България. Заедно с това, по Протокол №42 от 26.11.1965г. от заседание на Съвета за планово изграждане на населените места при СГНС е взето решение (статия-5) за изменение на утвърдената регулация на м.“Модерно предградие“, като към вече отредените 38 дка за жилищен комплекс на Съюза на слепите в България, се отредят още имоти - частни, от бившия фонд на МНО (към момента собственост на СГНС) и от имоти, собственост на ТКЗС. На основание 16 бр. нотариални актове, издадени в периода 1964 г. – 1973 г., е признато право на собственост на Сдружение „Съюз на Слепите в България", върху различни недвижими имоти по силата на отчуждаване по регулация на имоти, като голямата част от тях са отчуждени от ТКЗС - с. Обеля, съответно и заплатени на ТКЗС от Съюза на слепите в България.

Въз основа на част от представените нотариални актове, и на осн. чл. 287 ППЗТСУ, е съставен констативен нотариален акт № 93 от 27.08.2014 г., дело № 82/2014 г. на нотариус Е.

Е. с рег. № *, с който ответникът се легитимира като собственик, въз основа на отчуждаване по регулация, на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД № 18-54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот : гр. София, район Люлин, бул. Сливница № 138 В, с площ от 92 991 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид производство, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1,2,16,18,3, парцел *, при посочени съседи. Издаден е бил и позволителен билет за изграждане на контролно- пропусквателен пунк на ПБ „УСПЕХ“ и сграда на ул. „Баба Парашкева“, м. Модерно предградие в полза на ПП „Успех“.

От приетите по делото основно и допълнителни заключения на вещото лице по съдебнотехническа експертиза е установено, че имотът с идентификатор ***, описан в КНА № 93 от 27.08.2014 г. на Съюза на слепите в България, е променян няколко пъти, и от него са формирани три имота с идентификатори както следва: ***, *** и *** със Заповед за изменение на КККР № 18-1652/13.02.2019 г. на началника на СГКК-София-град, като общата им площ е от 92 974 кв.м. Процесната реална част се намира на 50 м. в североизточна посока от бензиностанция „Шел“ на бул. Сливница № 138, в урбанизирана територия, кв.3, без УПИ, в зона „За административен комплекс, научен институт и паркинги“, според регулационния му статут, и е с площ от 3 893 кв.м. Имот с пл. № *, посочен в двата легитимиращи ищците нотариални актове № 6/1995 г. и № 38/1995 г., се установява с тези индивидуализиращи данни само в неодобрен кадастрален план на [населено място], „М. п.“,[жк], като процесната реална част представлява трансформиране на контура на този имот. В процесната реална част има застрояване от полумасивни стопански постройки, т.е. с бетонни основи, но не и железобетонни стени и колони, някои от тях са с тухлени стени, други не, сградите са с производствен характер, използват се и към момента, като в тях са разположени работилници и фирми с различен характер. Сградите са построени поне преди 20 години.

Също така от СТЕ е изяснено, че реституираната с решението на ПК на н-ците на Г. Ц. Д.

3 нива от 1 965 дка, в землището на О., в местност Б., съставляваща част от имот с обща площ 3930 дка, при посочени граници, съвпада с имот с планоснимачен номер * с площ от 3 930 кв.м., посочен и в КНА № 6/1995 г., и се намира на 50 м. в североизточна посока от бензиностанция „Шел“ на бул. „Сливница“ № 138. Такъв имот с планоснимачен номер * не съществува в регулационния план на района от 1986 г., както и в последния кадастрален план, съществувал преди одобряването на КККР. Регулационния план на района от 1998 г. използва за основа неодобрен кадастрален план. Вещото лице е констатирало видима промяна в застрояването на терена в периода между плановете от 1986г. и 1998г., както и че района на процесния имот е включен в различни регулационни планове, изработени след 1951 г., като към 1951 г. имотът е бил земеделски, незастроен и не е бил включен в регулационния план. Вещото лице изяснява още, че процесният имот е одържавен в границите на бившето ТКЗС - с. Обеля, а в последствие е одържавен за мероприятие по регулация - „Изграждане на комплекс за Съюза на слепите в България“.

От показанията на свидетелите на ищците е установено, че след решението за възстановяване на собствеността, правоимащите са отишли сами в района на имота и сами са определили местонахождението му, респ. са го очертали с колчета. Свидетелите сочат, че колчетата им били премахнати, както и че никой не се е отзовал на поканите отправени до ответника за освобождаване на имота (установено е връчването на такава покана на ответника през 2016 г.), че при посещенията си в имота са установили, че сградите в него се ползват от различни наематели, които въпреки техните посещения, не са ги освободили.

Свидетелите са чували заплахи към ищците да спрат да се занимават, че ще им запалят къщите. Сочат, че достъпа до имота на Съюза на слепите и движението в него, е свободен, там има борса, има и охрана, но тя не пречи на влизащите в него.

Свидетелите на ответника са негови членове, които твърдят, че знаят имота от много години, същият е ограден с ограда и се ползва от Съюза на слепите, като в границите му има борса за търговия, с административен адрес на бул.“Европа“. Тези свидетели знаят, че към имота на Съюза има претенции от бивши собственици още от 2010 г. и че се водят и съдебни дела.

Твърдят, че сградите които се отдават под наем са старите сгради на комплекса и нищо в него не се е променило пред последните 20 години.

При така установените факти, въззивният съд е формирал правните си изводи : Посочено е, че основният спор по делото е дали решенията на ОСЗ „Връбница“, с които ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, са законосъобразни.

Доколкото тези решения са оспорени с отговора на исковата молба, въззивният съд, по аргумент от чл. 17, ал.2 ГПК, е осъществил инцидентен контрол за тяхната валидност и материална законосъобразност. Приел, че и двете решения на ОЗС са валидни от гледна точка на състава, който ги е постановил и подписал, също и че не е съществувала пречката по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, в актуалната редакцията към датите на издаване на процесните решения (ДВ, бр. 64 от 1993 г.) за възстановяване на правото на собственост на ищците, тъй като ответникът не е установил законността на изградените в имота сгради.