Решение № 3245 от 11.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5520/2022
- Вид
- Решение № 3245
- Подписан
- 11.10.2023
- В сила
- 11.11.2023
- Състав
- Мартин Стаматов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл. 91 · Закон за енергетиката
- чл. 92 т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 92 т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3245 гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110105520 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Е.-П. П.” *****със седалище и адрес на управление в гр. В. *****, „В. т. – ***”, бул. „В.В.“ № *****, с която претендира да бъде осъден Р. М. Л. да му заплати сумата от 238,75 лева – цена на неплатена ел. енергия, по фактури издадени на 12.02.2020г. и 15.06.2020г., за обект с кл. № *******, аб. № ********, находящ се в с. К., обл. В., УПИ ***** и 48,73 лв. - мораторна лихва върху главниците, за периода от падежа на всяка една фактурите до 21.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: През периодите от 21.12.2019г. до 20.01.2020г. и от 21.04.2020г. до 20.05.2020г. ищецът като продавач по договор при общи условия /ОУДПЕЕ/ доставил уговорената стока – ел. енергия на стойност 238,75 лв., но ответникът като клиент- купувач не платил дължимата цена в уговорените срокове.
Предвид неизпълнението на задължението за плащане кредиторът претендира по съдебен ред присъждането им.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска. Оспорва качеството на потребител на ответника и реалната доставка на посочената електроенергия до обекта, както и отчитането й по съответния ред. Оспорва съдържанието на представените частни документи към исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите писмени доказателства – копия от: общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.“ *****,, решение № ****г. на ******, общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-**** П.“ АД; обяви във в.“Т.“ и в. "Ч."; фактури № ******г. и № **************г.; извлечение от сметка към 21.04.2022г. за клиентски № ************** и абонатен № *********; справка за 1 потребление през последните 12/24/36м към 27.04.2022г. и извлечение за фактури и плащания за период към дата 27.04.2022г. за клиентски № ******, се установява, че: на 07.11.2007г. ******** е одобрил общи условия за доставка на електроенергия от „Е. Б. П.” ****. На 21.07.2014г. ***с Решение № ОУ-06/21.07.2014г. е одобрил общи условия за доставка на електроенергия от „Е.-П. П.” ****, което било отменено с решение на ВАС № 798/20.01.2017г., като за това обстоятелство от оператора са публикувани обявления във в-к „Т.” и в-к „Ч.”. На 12.02.2020г. и 15.06.2020г. „Е.-П. П.” **** издал две фактури за доставена електроенергия на обект за обект с кл. № ******, аб. № ******, находящ се в с. К., обл. В., ******* с посочени в тях падежи 25.03.2020г. и 27.02.2020г. на обща стойност 238,75 лв.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените искове са осъдителни с правно основание чл. 91 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявени искове с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, т.е, че е доставил реално /отчетено от изправно СТИ/ през конкретен период от време на адрес обект в с. К., обл. В., ***** количество електроенергия на стойност 238,75лв., както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
За настоящия казус меродавна е правната уредба посочена в Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.), Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ******* (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2019г.).
Приложими са и общите условия на ищеца към договорите за доставка на електроенергия, които са приети през 2014г. до отмяната им на 20.01.2017г., а след това тези приети през 2007г., които са влезли в сила по реда на чл. 104а от ЗЕ, като в тази насока липсва спор по делото, както и че „Е.-П. П.” **** е оператор на по см. на чл. 92 т. 6 от ЗЕ.
По настоящото дело, въпреки даденото от съда с доклада по делото изрично указание на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, че ответникът е имал качеството на потребител по см. на чл. 92 т. 4 ЗЕ, и че реално е доставил претендираното количество електроенергия в обекта му /чрез наличието на отчет от изрядно СТЕ/, обстоятелства и доказателства в този смисъл не бяха посочени, респ. събрани в хода на процеса.
Липсата на установено качество на потребител на ответника е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен изцяло. Отделно от това, дори и да се приеме обратното, в случая не се установява и твърдяната реална доставка на електроенергията, цената за която се претендира с процесния иск.
Предвид изхода на спора, на ищеца разноски не се следват, а от страна на ответника такива не са сторени.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.-П. П.” ***** ЕИК ************, със седалище и адрес на управление – гр. В., бул. „В. В.” № *******, „В.-т.” искове с правно основание чл. 91 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да бъде осъден Р. М. Л., р. *******г., гражданин на О. к. В. и Сев. И. да му заплати сумата от 238,75 лева – цена на неплатена ел. енергия, по фактури издадени на 12.02.2020 г. и 15.06.2020г., за обект с кл. № *********, аб. № *******, находящ се в с. К., обл. В., *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата 2 на подаване на исковата молба – 03.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 48,73 лв. - мораторна лихва върху главницата, за периода от падежа на всяка една фактурите до 21.04.2021г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3