Определение № 36 от 19.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 19.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600021 по описа за 2024 година , при произнасянето взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.243, ал.8 от НПК, образувано е по жалба на пострадалите Е. Г., Г. Г. и М. Г. срещу определение №656/06.12.2023 година по ЧНД №1547/2023 година, с което състав на Окръжен съд-Варна потвърдил постановление на Окръжна прокуратураВарна за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №4048/2019 година по описа на Четвърто районно управление на Министерство на вътрешните работи-Варна (по-нататък IV РУ на МВРВарна).

Жалбата аргументира незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, т.к. не е разкрита обективната истина във връзка с причините за инкриминирания пътен инцидент и е допуснато нарушение на правата на пострадалите с отказа на органите на досъдебното производство да привлекат за целите на деликтната отговорност застрахователя на превозното средство междувременно обявен в неплатежоспособност. Искането е за отмяна на определението на окръжния съд и на постановлението за прекратяване на наказателното производство, с последица възстановяване на стадия на разследването в досъдебната фаза, в който да се подложи на доказване дали причината за смъртта на С.В. и А.М.В. не е от умишлен характер и да се обезпечат правата на пострадалите по отношение на паричните претенции за обезщетяване на материални и нематериални вреди от деянието.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с направените оплаквания и с доказателствата по делото, приема следното:

Подадената жалба срещу първоинстанционното определение е допустима, тъй като нейните инициатори и автори притежават процесуалното качество по чл.74 от Наказателно-процесуалния кодекс (по-нататък НПК), спазили са и срока по чл.243, ал.7 от НПК. Преценена по същество, същата е 1 неоснователна, т.к. вследствие на собствената доказателствена оценка въззивният съдебен състав констатира обоснованост и законосъобразност на контролираното определение.

Разследването по досъдебно производство (по-нататък ДПр) №4048/2019 година по описа на ІV РУ на МВР - Варна има за предмет пътна злополука от 28.07.2019 година, завършила със смъртта на всички пътуващи в единия от катастрофиралите автомобили. По обстоятелствата на деянието и на авторството органите на разследването са събрали гласни, писмени и веществени доказателства, назначили са множество експертизи, които несъмнено разкриват обективната истина относно инкриминирания пътен инцидент.

Съществени за решаване на въпросите по деянието и авторството се явяват сведенията относно характеристиката на пътния участък и транспортната ситуация непосредствено преди автопроизшествието. По тези положения са събрани преки доказателства, очертаващи по несъмнен начин, че: 1)на 28.07.2019 година около 08.30 часа влекачи с регистрационни номера А7900МР и А0088МР, всеки един с прикачена празна цистерна, потеглили от гр.Бургас към гр.Варна, движейки се по главен път I-9 в посочената поредност и на около 200 метра един от друг (показания на свидетелите А.Д.Я. и Хр.Я. – том 1, листи 68, 69 и 70); 2) по същия път, но в обратна посока в дясната пътна лента в колона пътували три румънски автомобила в следната поредност – л.а. „Опел вектра“ с рег.№РН25 VMR, л.а.“Шкода Октавия“ с рег.№B112UVZ и л.а.“Мицубиши“ (показания на свидетелите Щ. и Н. – том 1, листи 73 и л.74) и 3) непосредствено в участъка преди и на самото пътно произшествие пътното платно било трилентово – една пътна лента в посока към гр.Варна и две пътни ленти към гр.Бургас, насрещните ленти отделени с непрекъсната маркировка, а помежду си еднопосочните ленти – с прекъсната линия. Пътният участък бил в отлично състояние – без неравности и дупки, видимостта също била безпрепятствена (протокол за оглед, фотоалбум, показания на свидетелите А.Д.Я., Вл.В., О.Й.Щ., М.-А. Н. – том 1, листи 21,25, 68, 69, 72, 73, 74).

Водачите на товарните автомобили пътували със скорост около 80км/ч, за тях пътят в участъка на село Горица, Варненска област бил с наклон надолу, а за насрещно движещите се автомобили имало изкачване. На прав път в района на село Горица и след дълъг ляв завой водачът на л.а. „Опел Вектра“ с рег.№РН25 VMR – Б.В., напуснал своята крайно дясната лента – по свидетелски показания на св.Н. (том 1, лист 74) рязко завил наляво и така достигнал крайната лява пътна лента, след което също така рязко направил опит да се върне обратно в своя път. По отношение поведението на водача на този автомобил се набелязва пълно припокриване между показанията на посочения свидетел и съобщеното от св.Д.Я. (том 1, лист 69). И двата доказателствени източника, са еднопосочни, че пред пострадалия Б.В. не е съществувало никакво препятствие, с което да се обясни маневрата.

За предотвратяване на катастрофа св.Д.Я. задействал аварийно спирачната система на товарния автомобил и предприел отклонение вляво по посока на движението си (том 1, лист 69). Въпреки тези мероприятия, в пътната лента за гр.Варна настъпил челен удар между влекач „Ман“ с рег.

№А7900МР и л.а.“Опел вектра“ с рег.№РН25VMR. От сблъсъка лекият 2 автомобил се завъртял около оста си и останал перпендикулярно на пътя – положение, възприето от свидетелите Н., Щ., В. (том 1, листи 73, 74, 72) и фиксирано в протокол за оглед на местопроизшествие (том 1, листи 21) и фотоалбум (том 1, листи 35, 37, 39). Под ударната сила траекторията на товарния автомобил също се променила – той продължил движението си напред и наляво със скорост около 43км/ч и спрял на около 68 метра от мястото на удара, опирайки предното ляво колело на влекача в ограничителната мантинела в посока към гр.Бургас – показания на свидетелите Я., В., Н. (том 1, листи 68, 72 и 74), протокол за оглед и фотоалбум (том 1, листи 21, 54 55, 61, 62 и 67) и точка първа от заключение на авто-техническа експертиза (том 1, лист 120гръб).

Механизмът на пътния инцидент е безспорно изяснен с преки доказателства – гласни в показанията на свидетелите-очевидци и материализираните следи - единична спирачна следа с четири светли ивици, фиксирана при огледа на десет метра преди ориентира и на седем метра и петнадесет сантиметра вляво от десния ръб на пътя, дъгообразна следа от издълбаване на асфалта на осемнадесет метра преди ориентира и на осем метра и шейсет сантиметра от десния ръб на пътя и механични увреждания по колите, които оценени със специалните знания в областта на автотранспорта (том 1, лист 122 гръб), установяват по категоричен начин, че мястото на първоначалния контакт между влекача и л.а.“Опел Вектра“ било в лентата за движение към гр.Варна. Скоростите на двете моторни превозни средства в момента на удара са изчислени със специални знания– 62.63км/ч на влекача и 116.57км/ч на другия участник в катастрофата. По напълно проследим като методология начин и при съблюдаване на цялостния обем от данни по делото, вещото лице обосновава извод, че св.Д.Я. не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка, защото в момента на възникване на опасността той е бил на отстояние от пет метра и деветдесет и два сантиметра, което е помалко от дължината на опасната зона за спиране на товарния автомобил.

Изводът на експертизата е, че произшествието е било предотвратимо само от водача Б.В. със спазване на забраната да не навлиза в насрещната за него пътна лента.

От определението на първоинстанционния съд става ясно, че заключението на коментираната по-горе АТЕ се е ползвало с доверие, който извод е законосъобразен, предвид съответствието на същото с изискванията на чл.152 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Общественоопасните последици от тежката катастрофа са проявени в смъртта на всички пътуващи в л.а.“Опел вектра“ и в несъставомерни материални щети. С позоваване на заключения на съдебно-медицински експертизи, първоинстанционният съд прецизно е разкрил причинния процес към леталния изход за всяка от жертвите в следната насока: 1) смъртта на пътуващата на задната седалка в лекия автомобил С.В. е вследствие на тежка черепно-мозъчна травма с облагоприятстващо значение на вдишана кръв в трахеята, бронхите и белите дробове, както и развилата се кръвоизливна анемия (том 1, лист 90); 2)бебето А.М.В. –пътувало на задната седалка заедно с майка си, починало също по причина на тежка черепно-мозъчна травма (том 1, лист 96) и 3)смъртта на водача Б.В. се дължала на тежка комбинирана травма в областта на шията, гръдния кош, горни и долни крайници (том 1, 3 лист 102). От данните в трите съдебно-медицински експертизи става ясно, че С.В. и А.М.В. са починали на място, а Б.В. бил транспортиран до МБАЛ „Св.Анна“-Варна, там бил подложен на консулт с реаниматор и гръден хирург, но в 12.20 часа починал. В сходна насока са показанията на свидетелите Щ. и Н. (том 1, листи 73 и 74) – първият освободил лицето на пострадалия Б.В. от въздушната възглавница и тогава той започнал да диша с хрипове, свидетелите потвърждават смъртта на място на пътувалите майка и бебе на задната седалка в лекия автомобил.

В хода на разследването е доказано, че нито един от двамата водачи на катастрофиралите превозни средства не е бил под влияние на алкохол (том 1, листи 85 и 102).

Словно материализираната дотук оценка на доказателствата и източниците им, води до аналогични изводи с направените от първоинстанционния съд по фактическата установеност на деянието.

Проследяването на мотивите в контролираното определение, не оставят съмнение, че окръжният съд прецизно е формирал вътрешното си убеждение по фактите в съответствие с чл.107, ал.5 от Наказателно-процесуалния кодекс, на база на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Въззивният състав не намира основания да сподели оплакването в жалбата на пострадалите за неразкрита обективна истина във връзка с мотива на деянието на починалия Б.В.. В хода на разследването са събрани всички относими данни, на база на които се извежда фактическото положение за рязка безпричинна маневра на този водач в посока към насрещната пътна лента и в опасната зона на товарния влекач, управляван от св.Д. Я., което положение е възприето и обсъдено от авто-техническата експертиза във връзка с причинния процес към общественоопасните последици. На база на безспорните данни няма и не може да има съмнение, че необходимото условие за пътната злополука е допуснатото от водача Б.В. нарушение на чл.16, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, т.к. без навлизането му в крайната лява лента, не би възникнало условие за пътно стълкновение.

Поставените от жалбоподателите съображения в основата на подозрението им, че смъртта на С.В. и А-М.В. е причинена вследствие на умишлено нарушено специалното правило по пътна безопасност от водача Б.В. биха имали релевантност в случай, че деецът не бе починал, но при последиците на пътния инцидент, изводът на окръжния съд, а и на прокурора от окръжната прокуратура за наличие на основанието по чл.24, ал.1, т.4 от Наказателнопроцесуалния кодекс за прекратяване на наказателното производство е законосъобразен. Основният мотив на предприетото обжалване от страна на пострадалите всъщност е, че въпросът за вида на вината на Б.В. има значение за гражданската отговорност за неимуществени вреди от деянието и по отношение на наследяването. Посоченото от жалбоподателите е съвършено вярно, но за тях би било съществено също, че постановлението за прекратяване на наказателното производство няма обвързващата сила по отношение на гражданския съд във връзка с деликтната отговорност и прилагане на нормите на наследственото право (според чл.413, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс гражданският съд е обвързан по въпросите на деянието, вината и наказуемостта само от влезли в сила присъди и 4 решения, какъвто не е настоящият случай), т.е. в евентуален граждански процес те като потенциални ищци ще носят доказателствената тежест и във връзка с твърденията си за умищлено причинена смърт на С.В. и А-М.В. от страна на починалия водач.