Определение № 25271 от 11.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25271 гр. София, 11.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110152715 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Н. К., ЕГН **********, срещу „********“ ООД, ЕИК ********* с адрес: гр***********************, с искане да бъде обявен за нищожен договор за паричен заем № ******** от 30.10.2024 г., на основание чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД, вр.чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал.4 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между страните по силата на сключен между същите договор за паричен заем № ******** от 30.10.2024 г., като параметрите на договора били следните: заемна сума в размер на 2200 лв., сума за връщане в размер на 2582,30 лв., ГПР в размер на 48,760 %, месечен лихвен процент от 3,330 % и срок на кредита – 9 месеца. Твърди, че съгласно чл. 8 от договора, кредитополучателят следвало да заплати неустойка в размер на 1314,70 лв., платима към месечните погасителни вноски, за неизпълнение на задължението за предоставяне в 3-дневен срок от сключване на договора на обезпечение. Счита клаузата за неустойка по чл. 8 за нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и поради неравноправния й характер – чл. 143 ЗЗП. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като с нея се нарушавали принципите за добросъвестност и справедливост, същата водела до значителна нееквивалентност на престациите. Смята неустоечната клауза и за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, доколкото същата била необосновано висока. Твърди, че така уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като водела до неоснователно обогатяване на кредитодателя, доколкото същата била уговорена за неизпълнение на акцесорно съглашение, което не било свързано пряко с претърпени вреди, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. С посочена клауза за неустойка се давало още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди за кредитора. Уговорената неустойка по същество представлявала добавък към възнаградителната лихва, което от своя страна водило до увеличаване стойността на договора. Излага, че чл. 8 от договора заобикалял и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото при невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не отговарял на действително прилагания ГПР от кредитора в кредитното отношение и се нарушавало изискването ГПР да не 1 бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Смята, че така се стигало и до заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Ищецът счита, че процесният договор за потребителски кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за неустойка при непредставяне на поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за непредоставяне на поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание. Сочи, че при формиране на ГПР, в същия не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора, тъй като тя съставлявала разход, който се дължал от потребителя поради неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение съгласно чл. 6 от договора. Счита, че неустойката нямала характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Освен това, твърди клаузата да е индивидуално уговорена между страните. Развива подробни съображения относно законосъобразното начисляване на уговорената между страните неустойка. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен, като претендира разноски по делото.

Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 30.10.2024 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем № ********, с посоченото в исковата молба съдържание.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски кредит.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

По доказателствата.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за 2 приемането им.

Искането на ищеца за допускане на ССчЕ не се явява необходимо, поради което следва да се остави без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026г. от 09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба, писмени доказателства.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, следните факти и обстоятелства: че на 30.10.2024 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем № ********, с посоченото в исковата молба съдържание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ, с въпросите посочени в исковата молба.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3