Решение № 192 от 25.09.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Свищов, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Б.Й. при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от П.Б.Й. Гражданско дело № 20264150100020 по описа за 2026 година за да се произнесе взема предвид:

Иск за развод по чл. 49, ал.1 от СК

Ищецът Д. Д. Б. твърди, че с ответницата И. Н. И. са съпрузи. Бракът им бил сключен на 27.08.2022 г. Сочи, че след сключването на брака те нямали семейно жилище, живеели на различни места под наем. Нямали родени деца от брака. Твърди, че отначало отношенията им били добри, но впоследствие започнали разправии и караници. Заявява, че на 25.12.2025 г. били на гости на близки на ищеца в Англия за празниците и тогава ответницата, без да предупреди, отишла при нейна приятелка, след което се прибрала в България. Твърди, че след този момент не са се виждали. Няколко пъти я търсил по телефона, но тя му заявявала, че повече не искала да живее с него, искала „бърз“ развод. Той направил опит да се свърже с нея и да се разведат по взаимно съгласие, тъй като не желаел брака да продължи. В последствие решил да подаде молба за развод с искане за прекратяване на брака, без съда да се произнася за вината. Ищецът твърди, че не знае къде се намира ответницата към момента, нямали семейно жилище. Моли да бъде постановено решение, с което бракът му с ответницата да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася чия е вината. Взема становище след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име – И.. В хода по същество ищецът лично, чрез преводача В. П. и процесуалния представител адв. Р. Р. излага, че поддържа искането за прекратяване на брака, без съда да се произнася по въпроса за вината. Моли да се отхвърли искането на ответницата за произнасяне по въпроса за вината, по изложени съображения в представените писмени бележки. Претендира ползването на семейното жилище в село Ч., както и след развода ответницата да носи предбрачното си име – И., да се отхвърли като изцяло неоснователна претенцията на ответницата за плащане на издръжка и да се произнесете по въпроса за разноските съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК. Счита, че възнаграждението за преводача следва да бъде разделено между страните. В представените писмени бележки излага, че направеното искане на ответницата да бъде 1 прекратен брака по вина на ищеца не съставлява надлежно въведено искане за изследване на брачната вина. Сочи, че в отговора на исковата молба не било посочено нито едно конкретно притовобрачно негово действие, с което е нарушила императивното изискване на чл. 131, ал.

2, т. 4 и т. 5 от ГПК за очертаване на фактите, на които се основават насрещните искания и възражения. Сочи, че едва в съдебното заседание на 14.07.2026 г. прецесуалния представител на ответницата е въвел изцяло ново фактично твърдение за вина – че той е проявявал „агресивно и арогантно поведение“, за което бил поискан разпит на свидетел.

Възразява срещу допустимостта на нови фактически твърдения. Сочи, че съгласно принципа на концентрационното начало в граждански процес, залегнал в разпоредбите на чл. 131, ал. 2 и чл. 133 от ГПК и утвърден с ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.

ОСГТК на ВКС, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да навежда възражения фактически твърдения, основани на факти, които са съществували и са му били известни към момента на подаване на отговор. Счита, че наведените твърдения за поведение от периода на брачното съжителство не представляват нововъзникнали или новоузнати по смисъла на чл. 147 от ГПК. Взема становище, че дори съдът да приеме, че искането за вина подлежи на разглеждане по същество, същото се явява неоснователно и недоказано, тъй като по делото не било представено нито едно доказателство за допуснато от негова страна брачно нарушение. Счита, че брачната вина не може да се извежда по предположение или въз основа на необосновани абстрактни твърдения, поради което бракът следва да бъде прекратен, без съда да се произнася по въпроса за вината, и насрещното искане на ответницата да бъде отхвърлено като неоснователно. Относно ползването на семейното жилище, се установило в хода на производството, че същото находящо се в с. Ч., ул. „П.“ № 7 е освободено от ответницата и тя не претендира неговото ползване. Относно фамилното име, излага, че на основание чл. 53 от СК ответницата след прекратяване на брака следва да възстанови предбрачното си фамилно име И.. Претендираната от ответницата издръжка в размер на 620 евро, ищецът счита за неоснователна, тъй като тя била в трудоспособна възраст, реализира трудови доходи и не са ангажирани никакви доказателства за наличие на материална нужда по смисъла на закона. По отношение на разноските, намира, че същите следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени или бъдат възложени върху ответницата с оглед неоснователното поддържаните от нея претенции за вина и издръжка.

Ответницата И. Н. Б. в законоустановения срок е подала отговор чрез пълномощника адв. Х. Б., в който твърди, че бракът не е дълбоко и непоправимо разстроен и с ищеца имат нормални взаимоотношения. Заявява, че желае да запазят брака, оспорва твърденията в молбата, не желае прекратяване на брака, а в случай че молбата бъде приета за основателна твърди, че развода следвало да бъде по негова вина. Претендира и заплащане на месечна издръжка, който размер уточняват в съдебно заседание – 620 евро месечно.

Претендира разноски. В хода на устните състезания ответницата лично и чрез процесуалния представител адв. Х. Б. поддържа писмения отговор. Моли, ако съдът прецени да постанови развод, то да е по вина на ищеца Д. Д.Б.. Относно разделянето на възнаграждението на преводача счита, че същото би следвало да се подели между страните. Счита, че не е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК и запазването на брачната връзка не е формално, но ако бъде прогласен разводът, претендира, ищецът да й дължи издръжка. Относно разноските претендира за адвокатско възнаграждение. Относно фамилното име, ако бъде прекратен бракът на основание чл. 53 от СК, желае да възстанови предбрачното си фамилно име И.. Относно ползването на семейното жилище не се противопоставя същото да се ползва и да бъде предоставено от Д.

Барук.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено:

Страните по делото са законни съпрузи от 27.08.2022 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак издадено от Община В., по акт № **/2022 г. Не се спори 2 по делото, че от брака няма родени деца.

По делото бяха разпитани посочените свидетели от двете страни.

Св. У.Д.Й. чрез преводача В. П. П., заяви, че познава страните- ищецът Д. от около 20 години, а И. – от около 3–4 години. С нея се запознала в с. Ч., тъй като живее на 50 метра от дома на ищеца. Запозната е, че страните имат сключен граждански брак и че ищецът Д. има къща в село Ч., но е придружавал И., където тя работи, независимо дали е по ски курорти или на море. В България страните живели на различни места, за няколко седмици или месеци, след което са се местели, като са отсядали по хотели. Св. Й. посочи, че запозната, че в момента не живеят заедно, но не знае защо са се разделили. Ищецът и е споделял, че е помагал с пари на семейството на ответницата. Уточни, че след месец декември 2025 г. не ги е виждала заедно. Знаела от него, че през месец януари И. му е изпращала неприятни съобщения и той я е блокирал. Видно от показанията й, когато е ходила при тях, Д. е разговарял само с нея, на английски, а И. стояла на телефона си. Пред нея страните не са се карали. Знаела, че ищецът употребява алкохол, но пиян не го е виждала, нито да проявява агресия към И. или семейството й. Според показанията й, Д. живеел в село Ч., но И. не знаела къде живее от м. декември.

Св. С.Р.Т. - снаха на ответницата заяви, че страните живеят заедно от 6 години, като отношенията им в началото били много добри. В последно време Д. употребявал алкохол, ставал агресивен и започнали проблемите между тях. Св. Т. обясни, че го е виждала лично в такова състояние. Ищецът тормозил ищцата психически, не й разрешавал да се вижда с нея и децата й, посягал й е. Св. Т. живеела в К., където и страните отсядали. Спомня си, че миналото лято всички били на двора и след като Д. си пийнал, започнал да говори глупости на ответницата: „Стига с тази работа“, „Стига с твоята фамилия“, и се опитал да й посегне, но те застанали между тях. Имало подаден сигнал или жалба от И. в Б. или А., но не си спомня къде точно. След този случай се разделили за няколко месеца, но после се отново се събрали. Страните живели и в К., и в Ч., но тя лично не била посещавала с. Ч..

Знаела и, че между страните имало и други скандали, викове хвърляне на лаптопи от негова страна, защото Д. работел онлайн.

Съдът, преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като проява на това е и фактическата им раздяла от 25.12.2025 г. През този период отношенията помежду им не са се изгладили, тъй като живеят разделени и не поддържат отношения. Ищецът не знае къде се намира ответницата, след като е напуснала семейното жилище. Събраните по делото доказателства действително изключват възможността бракът на страните да е обременен с обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Между тях липсва взаимност и кризата в отношенията им не може да се преодолее. Дълбокото разстройство на брака е налице, когато е разкъсана общността между съпрузите, липсва взаимна любов, доверие, уважение, разбирателство и взаимопомощ между тях, което се установява че е налице от събраните доказателства. Брачната им връзка съществува само формално и в случая не става въпрос за едно временно, преходно явление, а за трайно състояние, сочещо на пълен и окончателен разрив между съпрузите. Установи се, от показанията на св. Й., че същите след раздялата им през месец декември, не поддържат отношения помежду си, не контактуват, ищецът я е блокирал в телефона си. Това обстоятелство сочи нежеланието и на двете страни да направят опити за поддържане на нормални брачни взаимоотношения. Тези отношения между страните са лишили брака от естественото му съдържание, унищожили са уважението и доверието между тях, поради което бракът следва да се прекрати с развод като дълбоко и непоправимо разстроен. С отговора на исковата молба ответницата прави искане, в условията на евентуалност, ако съдът прекрати брака, то това да е по вина на ищеца, като не конкретизира в какво се изразява вината. В съдебно заседание, проведено на 14.07.2026 г. процесуалния представител на ответницата адв. Б. сочи, че същата е била свидетел на 3 агресивно и арогантно поведение от страна на ищеца, като и уточнява размера на претендираната издръжка между съпрузи по реда на чл. 145 от СК, а именно 620 евро месечно. В тази насока е направено възражение от ищеца, че не следва да се допускат нововъведените фактически твърдения в откритото съдебно заседание на 14.07.2026 г., тъй като с изтичането на срока за отговора на исковата молба се е преклудирала възможността ответника да навежда възражения и нови фактически твърдения, което възражение съдът намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това.

Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В случая ответвницата го прави с отговора на исковата молба, в условията на евентуалност, като посочва в какво се изразява брачните провинение в първото по делото заседание, а след разпределяне на доказателствената тежест от съда ангажира и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел за установяване на тези факти. Първото по делото заседание в производството по брачните искове, за разлика от това в общия исков процес не преклудира възможността за заявяване на нови факти като брачно провинение и съответно основание, довели до изчерпване на брачната връзка и нейното нетипично състояние на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат. В съдебната практика е изяснено, че поради естеството на искането на страната за произнасяне по вината, то не се преклудира на основание чл. 133 от ГПК и може да се повдигне до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция /Решение № ** от 07.10.2015 г. по гр. д. № 7400/2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/, поради което и възражението на ищеца се явява неоснователно. По отношение на направеното искане от страна на ответната страна, бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ищеца, съдът намира установено следното. Поведението на съпрузите е противобрачно, когато съставлява неизпълнение на съпружеските задължения, засегнало брачната връзка в степен, обуславяща прекратяването и с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен. В доказателствената тежест на ответницата бе възложено установяване на твърденията, че разстройство на брака се дължи на виновното поведение на ищеца, за което от нейна страна са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. С.Р.Т. – снаха на ответницата И.. От показанията на свидетелката не се установи по безспорен и категоричен начин, че ищецът злоупотребява с алкохол, в резултат на което осъществява психически и физически тормоз над ответницата.