Решение № 122 от 28.04.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Карлово, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320101570 по описа за 2022 година

Производството е по обективно съединени исковете с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 221, ал.1 от КТ и чл.224 от КТ, предявени от С. Д. Н., ЕГН **********, от гр. К., обл. П., ул. „Т. и А. П.“ №*, чрез адв. Т. С. против „С.

С.“ ООД, ЕИК ************, представлявано от управителите А. Г. Н. и Л.

М. Е., седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н К. С., ж. к. К. С., бул./ул. П., бл.***, ет. партер, ап. офис *.

Ищецът твърди, че с ответното дружество бил в трудово провоотношение по силата на трудов договор, сключен на 03.07.2019 г. на длъжност „охранител“, с продължителност на работното време: 8 часа, с място на работа: с. К., общ. К., основна заплата в размер на 560.00 лева, основен платен годишен отпуск: 20 работни дни.

Трудовото правоотношение било прекратено на 12 декември 2019 г.

Твърди, че в изпълнение на трудовите си задължения в края на работния ден приемали за охрана от името на „С. С.“ ООД техника и транспортни средства, които предавали в състоянието, в което били приети в началото на следващия работен ден. За това се съставяли ежедневни приемо-предавателни протоколи.

1

Твърди, че въпреки уговорената продължителност на работното време, тъй като приемали обектите за охрана обикновено в 17.30 ч. и ги предавали в 8.00 ч. на следващия ден, продължителността на работата им надхвърляла уговорените 8 часа, като за разликата не им бил заплащан извънреден труд.

Уговореното трудово възнаграждение в размер на 560 лева било за предвидения в договора 8 часов работен ден.

Съгласно чл. 149, ал. 1 от КТ работодателят бил длъжен да води книга за отчитане на извънредния труд. Тъй като такава не се водела, единственият начин на отчитане на продължителността на работния ни ден били упоменатите приемо-предавателни протоколи. Така, по силата на тях в периода от 01.11.2019 г. до 12.12.2019 г. продължителността на работното време била от 17.30 ч. до 08.00 ч., тоест общо 14.30 часа, или с 6.30 часа в повече от договореното. Отделно от това в посочения период работили в почивни и в празнични дни.

За положен извънреден труд, съгласно чл. 150 от КТ се заплащало трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл. 262 КТ – 50 на сто за работа през работните дни, 75 на сто за работа през почивните дни и 100 на сто за работа през дните на официалните празници. За положения нощен труд, поради това, че не било уговорено увеличение от страните по трудовото правоотношение, същият се заплащал с увеличение, в размерите, определени от Министерския съвет.

Към датата на подаване на исковата молба дължимите от работодателя трудово възнаграждения и обезщетения не били заплатени, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответното дружество да му заплати:

1) 1300.00 лева – трудово възнаграждение за месец ноември 2019 г., включващо основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева и 740.00 лева – допълнително заплащане на извънреден и нощен труд; 960.00 лева – трудово възнаграждение за месец декември 2019 г. , включващо 280.00 лева – основно месечно трудово възнаграждение и 460.00 лева допълнително заплащане на извънреден и нощен труд;

2) сумата от общо 120.00 лева, представляваща неизплатен неползван платен годишен отпуск за 2019 г.;

2

3) сумата от общо 560.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.221, ал.1 от Кодекса на труда.

Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество „С. С.“ ООД, представлявано от управителите А.

Г. Н. и Л. М. Е., редовно призовани за съдебното заседание, не изпращат представител и не вземат становище по иска. Въпреки дадената възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран такъв. Указани са последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно, че ако не бъде подаден отговор в срока за отговор на исковата молба и ответникът или негов представител не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Т. С., е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван. Редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца, направените по делото разноски – 500 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, с оглед уважаване на предявените искове, следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса по сметка на РС К. в размер на общо 152.00 лева.

3

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „С. С.“ ООД, ЕИК ************, представлявано от управителите А. Г. Н. и Л. М. Е., седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.

1618, р-н К. С., ж. к. К. С., бул./ул. П., бл.***, ет. партер, ап. офис * да заплати на С. Д. Н., ЕГН **********, от гр. К., обл. П., ул. „Т. и А. П.“ №*, както следва:

1) 1300.00 лева – трудово възнаграждение за месец ноември 2019 г., включващо основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева и 740.00 лева – допълнително заплащане на извънреден и нощен труд; 960.00 лева – трудово възнаграждение за месец декември 2019 г. , включващо 280.00 лева – основно месечно трудово възнаграждение и 460.00 лева допълнително заплащане на извънреден и нощен труд;

2) сумата от общо 120.00 лева, представляваща неизплатен неползван платен годишен отпуск за 2019 г.;

3) сумата от общо 560.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.221, ал.1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „С. С.“ ООД, ЕИК ************, представлявано от управителите А. Г. Н. и Л. М. Е., седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.

****, р-н К. С., ж. к. К. С., бул./ул. П., бл.***, ет. партер, ап. офис * да заплати на С. Д. Н., ЕГН **********, от гр. К., обл. П., ул. „Т. и А. П.“ №* направените по делото разноски общо в размер на 500.00 лв. (петстотин лева).

ОСЪЖДА „С. С.“ ООД, ЕИК ************, представлявано от управителите А. Г. Н. и Л. М. Е., седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.

****, р-н К. С., ж. к. К. С., бул./ул. П., бл.***, ет. партер, ап. офис * да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на общо 152.00 лева за обективно съединените искове.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

ЦЧ

4

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5