Решение № 4040 от 07.05.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4040

Пловдив, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

СТОИЛ БОТЕВ

Членове:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА МИНКОВА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20247180700559 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Б. Х. Б., [ЕГН], със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], представляван от адвокат В. С.- пълномощник, както и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), представлявана от юрисконсулт Т. Ч.- пълномощник, обжалват Решение №2414 от 22.12.2023г. по административно дело №1315 по описа на Административен съд- Пловдив за 2023г., II-ри състав, с което: ГДИН е осъдена да заплати на Б. Х. Б. сумата от общо 7 425,00 (седем хиляди четиристотин двадесет и пет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периодите от 01.04.2015г. до 03.08.2019г.; от 03.08.2019г. до 03.09.2019г.; от 03.09.2019г. до 10.09.2019г.; от 10.09.2019г. до 22.06.2021г. включително, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 14.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата; отхвърлена е исковата претенция на Б. до пълния ѝ размер от 100 000,00 лева, както и за всички (останали) периоди от 03.02.2013г. до 22.06.2021г. включително.

Жалбоподателят Б. претендира отмяна на оспореното решение в отхвърлителната му част като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и постановяване на решение по същество, с което изцяло да бъде уважен предявеният иск. Не се ангажира становище по касационната жалба на ГДИН.

Жалбоподателят ГДИН претендира отмяна на оспореното решение в осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно; постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени претенциите на Б. или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 23.01.2024г. по делото постъпва писмен отговор с Вх.№1332 от юрисконсулт Ч., за неоснователност на касационната жалба на Б. Б..

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Даниела Стоянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Б. Б. и не изразява становище по касационната жалба на ГДИН.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.209 от АПК, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в предвидения законен срок и от страни по първоинстанционното производство, за които оспорените части на решението са неблагоприятни, поради което се явяват допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

По искова молба на Б. Б. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер на 100 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (14.02.2022г.) до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 03.02.2013г. до 03.05.2013г. в Арест -Пловдив, от 03.05.2013г. до 01.04.2015г. в Затвора - Пловдив, от 01.04.2015г. до 03.08.2019г. в Затвора - Пазарджик, от 03.08.2019г. до 03.09.2019г. в ЗО (затворническо общежитие) - Пазарджик, от 03.09.2019г. до 10.09.2019г. в ОЗ (вероятно Окръжен затвор) - Пловдив и от 10.09.2019г. до 22.06.2021г. в ЗО – Смолян, е образувано административно дело №378 по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г., XXVIII-ми състав. Б. твърди, че през цялото време е бил в килии с липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – “падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек“); лоша хигиена, в килиите има дървеници, хлебарки и гризачи; в килиите, в които е пребивавал до момента не е имало постоянно течаща топла вода; няма достатъчно естествена светлина и чист въздух; храната не се приготвя от професионални готвачи и е с лошо качество; докато е бил в ЗО - Смолян е работел всеки ден от седмицата; от стреса, в ЗО - Смолян се разболял и два пъти е воден в спешна помощ заради болки от гастрит; през месец февруари 2019г. започнала да му пада косата и е воден на лекар, който му изписал медикаменти, но въпреки това на главата му останали петна от оплешивяване и към момента все още страда от гастрит. С посоченото са нарушени правата му по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ, всъщност Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)) и чл.3 от ЗИНЗС. Претендирани са направените по делото разноски в размер на 10,00 лева за внесена държавна такса (ДТ).

С Решение №1945 от 03.11.2022г. по дело №378/2022г., ГДИН е осъдена да заплати на Б. Б. обезщетение в размер на 15 253,00 (петнадесет хиляди двеста петдесет и три) лева за претърпени неимуществени вреди, дължащи се на нарушение на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС за периодите от 22.04.2014г. до 01.04.2015г. за пребиваване в Затвора - Пловдив, от 02.04.2015г. до 03.08.2019г. в Затвора - Пазарджик, от 04.08.2019г. до 03.09.2019г. в ЗО – Пазарджик и от 04.09.2019г. до 10.09.2019г. в ОЗ – Пловдив; отхвърлени са исковите претенции на Б. за разликата на д 15 253,00 лева до пълния им размер.

По касационни жалби на Б. и ГДИН против Решение №1945 от 03.11.2022г. е образувано административно дело №3222 по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г., XXIV-ти състав. С Определение №296 от 02.02.2023г. по дело №3222/2022г. производството по делото е прекратено и същото е върнато на Административен съд- Пловдив, XXVIII-ми състав, за допълване на Решение №1945 от 03.11.2022г. относно присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение.

С Решение №201 от 06.02.2023г. е допълнено Решение №1945 от 03.11.2022г., като ГДИН е осъдена да заплати и законната лихва върху сумата от 15 253,00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба (14.02.2022г.) до окончателното изплащане на сумата.

Образувано е административно дело №638 по описа на Административен съд- Пловдив за 2023г., XXIV-ти състав.

С Решение №930 от 22.05.2023г. по дело №638/2023г. се отменя Решение №1945 от 03.11.2022г., допълнено с Решение №201 от 06.02.2023г., по дело №378/2022г. и делото се връща на Административен съд- Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно указанията дадени в решението.

За новото разглеждане е образувано административно дело №1315/2023г.

Предмет на производството по дело №1315/2023г. е исковата молба с Вх.№2844 от 14.02.2022г. на Б., допълнена с молба с Вх.№4064 от 01.03.2022г., с която са заявени претенции за присъждане на сумата от общо 100 000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (14.02.2022г.) до крайното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в различни места за задържане и изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“, през различни периоди за времето от 03.02.2013г. до 22.06.2021г. Ответната страна ГДИН оспорва предявената претенция по основание и размер, възразява за изтекла погасителна давност, претендирано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на обстоен и задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че Б. пребивава в различни пенитенциарни заведения, както следва: от 06.02.2013г. до 29.04.2013г. и от 02.12.2013г. до 22.04.2014г. в Арест – Пловдив; от 22.04.2014г. до 11.05.2015г. в Затвора – Пловдив; от 11.05.2015г. до 02.08.2019г. в Затвора – Пазарджик; от 02.08.2019г. до 10.09.2019г. в ЗО - Пазарджик; от 10.09.2019г. до 13.09.2019г. в Затвора – Пловдив и от 13.09.2019г. до 22.06.2021г. (на която дата е освободен) в ЗО - Смолян. Посоченото се потвърждава от приетото по делото нарочно писмо Рег.№И-12485 от 08.11.2023г. (лист 31, дело №1315/2023г.) на заместник главен директор на ГДИН.

Първоинстанционният съд приема за установено, че претенцията на Б. за периодите от 03.02.2013г. до 05.02.2013г. включително, от 29.04.2013г. до 03.05.2013г. включително, за които се твърди да пребивава в Арест – Пловдив; за периода от 03.05.2013г. до 21.04.2014г., когато се твърди, че пребивава в Затвора – Пловдив; за периода на престой в Затвора – Пазарджик от 01.04.2015г. до 10.05.2015г. и за 03.08.2019г.; за периода от 03.09.2019г. до 10.09.2019г., през който Б. твърди, че пребивава в ОЗ - Пловдив; както и за периода от 10.09.2019г. до 12.09.2019г. включително, за който се твърди, че пребивава в ЗО - Смолян, са неоснователни, тъй като през тези периоди няма доказателства Б. да е в посочените места за лишаване от свобода.

Съответно, претенциите в исковата молба по отношение на горепосочените пенитенциарни заведения и през посочените периоди е безпредметно да бъдат обсъждани и същите са отхвърлени като неоснователни.

Също така, първоинстанционният съд приема за основателно в една част направеното възражение за изтекла погасителна давност от ответната страна. Съгласно чл.110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо (чл.114 от ЗЗД). Предявеният от Б. иск се основава за твърдения за бездействие на администрацията в посочените пенитенциарни заведения да подобрят жизнените условия, в която пребивават задържаните лица и изтърпяващите наказание “лишаване от свобода“. Правото на обезщетение за вреди възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в неблагоприятна жизнена среда, по причина проявено от отговорните длъжностни лица незаконно бездействие. Претенцията се счита погасена по давност, ако не е предявена в петгодишен срок, считано от деня, в който е станала изискуема. В случая, по отношение престоя на ищеца Б. от 06.02.2013г. до 28.04.2013г. включително в Арест – Пловдив, както и по отношение на престоя му в Затвора – Пловдив за периода от 22.04.2014г. до 01.04.2015г., до датата на предявяване на исковата молба (14.02.2022г.) са изтекли 5 години.

Исковите претенции на Б. за периодите от 03.02.2013г. до 03.05.2013г. за Арест - Пловдив, от 03.05.2013г. до 01.04.2015г. за Затвора – Пловдив, и от 11.05.2015г. – 13.02.2017г. включително (част от периода, в който пребивава в Затвора – Пазарджик) са погасени по давност, в подкрепа на което първоинстанционният съд се позовава на съображения, изложени в Решение №12306 от 16.09.2019г. на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело №1569/2018г., Трето отделение, докладчик председателят Жанета Петрова.

При това положение, първоинстанционният съд разглежда претенциите на Б. за останалите периоди, за които не е изтекла погасителна давност и за които са установени данни, че Б. е бил реално в посочените в исковата му молба места за лишаване от свобода, съответно, за които има оплаквания за различни нарушения по чл.3 от ЗИНЗС: от 14.02.2017г. – 02.08.2019г. включително, част от периода, в който Б. пребивава в Затвора – Пазарджик; от 03.08.2019г. до 03.09.2019г., когато пребивава в ЗО - Пазарджик и за периода от 13.09.2019г. до 22.06.2021г. в ЗО – Смолян.

Прието е за установено, че за периода от 14.02.2017г. до 02.08.2019г. включително, в който период Б. пребивава в Затвора – Пазарджик, както и в периода от 03.08.2019г. до 03.09.2019г., в който период Б. пребивава в ЗО - Пазарджик, Б. пребивава в помещения, в които жизненото му пространство не отговаря на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Предвид доказателствената тежест в процеса, първоинстанционният съд приема за установено, че от страна на ГДИН не са представени доказателства за осигуряване на приемливи условия на Б. за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик за посочения период от 14.02.2017г. до 02.08.2019г. включително, както и за периода от 03.08.2019г. до 03.09.2019г., в който Б. е настанен в ЗО - Пазарджик.