Определение № 1938 от 23.05.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1938 гр. Варна, 22.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100500766 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба с вх. № 295413/30.07.2021г. , депозирана от „Ф.ЪТ" ЕООД /старо наименование „Ф. 86"/, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Л., ул. кдп Г.Б. № 4, ет. 2, ап.

17, представлявано от управителя си И. Д.Х., чрез процесуалния му защитник адв. Л.П. от АК – Варна, срещу решение № 262191/07.07.2021г., постановено по гр. дело № 16371/2018г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника против „К.Р. ГРУП" АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ул. „Д.Ж.“ № 42, вх. Б, ет. 1 офис 1, представлявано от управителя си Р.И.Х., иск за заплащане на сумата от 24429,79 лв., представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, в следствие на незаконосъобразен превод на сумата от ЧСИ ИВ. Т. Ч., с рег. № 783, по и.д. № 636/2013г. по описа на същия, на основание чл. 59 от ЗЗД.

В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушаване на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че преводите от 23-ти и 25-ти октомври 2013г. са основателно направени, като плащания но договор за цесия от 14.02.2011г. Намира възражението на ответника за погасяване от страна на „А.В." ЕООД на ликвидно и изискуемо вземане към „К.Р. ГРУП" АД, чрез преводите от 23.10.2013г. и 25.10.2013г. за несвоевременно въведено и неподлежащо на разглеждане, а освен това сочи, че такова вземане не съществува и плащане не се следва. Оспорва извода на съда, че вземането на А.В." ЕООД към „К.Р. ГРУП" АД е погасено и цесията 1 от 20.02.2015г. между „А.В." ЕООД и „Ф.ът" ЕООД се явява без предмет, както и че са налице ликвидно и изискуем вземане на „К.Р. ГРУП" АД по договор за цесия от 14.2.2011г. и преводите от 23.10.2013г. и 25.10.2013г. погасяват това вземане. Твърдят се допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила при провеждането на ССЕ. Намира за неправилно приетото от първоинстанционният съд, че длъжник по вземането прехвърлено с договор за цесията от 20.02.2015г. е „О.С. Х." ЕООД. Намира, че ответникът не е имал качеството на взискател по изп. дело № 636/2013г. по описа на ЧСИ И.Ч. и за превода няма валидно и годно основание и адв. Миков не е имал представителна власт да го представлява. Оспорва, че е налице потвърждаване на плащането в полза на трето лице, но дори и това да се приеме, то е налице погасителен ефект за задължението на длъжника „О.С.

Х." ЕООД по изп. дело. С превеждане на сумата от съдебния изпълнител единствено „О.С. Х." ЕООД, като длъжник, е освободен. Счита, че с договора за цесия взискателят е могъл да прехвърли само сурогат на вземане за връщане на полученото без основание към „К.Р. ГРУП" АД и вземане за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, но не и вземане срещу длъжника по изпълнителния лист. Моли да се отмени обжалваното решение и да постановите друго решение, с което да се уважи исковата претенция. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

По направените от въззивника доказателствени искания съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след уточняване на същите.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №

295413/30.07.2021г., депозирана от „Ф.ЪТ" ЕООД /старо наименование „Ф.

86"/, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Л., ул. кдп Г.Б. № 4, ет. 2, ап. 17, представлявано от управителя си И. Д.Х., чрез процесуалния му защитник адв. Л.П. от АК – Варна, срещу решение № 262191/07.07.2021г., постановено по гр. дело № 16371/2018г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника против „К.Р.

ГРУП" АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ул. „Д.Ж.“ № 42, вх. Б, ет. 1 офис 1, представлявано от управителя си Р.И.Х., иск за заплащане 2 на сумата от 24429,79 лв., представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, в следствие на незаконосъобразен превод на сумата от ЧСИ ИВ. Т. Ч., с рег. № 783, по и.д. № 636/2013г. по описа на същия, на основание чл. 59 от ЗЗД.

ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на въззивника за открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 699/2022г. на ВОС за 14.06.2022г. от 14.30ч ., за които дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3