Решение № 1033 от 03.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Плевен, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430101555 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.432 от КЗ.

Производството по гр.д.№1555/2026г. по описа на ПлРС е образувано въз основа на постъпила искова молба от К. Е. Д. с ЕГН **********, чрез адвокат И. М. от *** против „ДЗИ-Общо застраховане“ АД, ***.

Ищцата твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права:

Излага се, че на ***, на кръстовище на ***, водачът на л.а. *** с рег.№ *** А.И.А. движейки се по *** не се съобразила с пътен знак Б2, като навлязла в кръстовището образувано от ***, отнела предимството на движещия се по път с пътен знак БЗ л.а. *** и последвал удар. Настъпило ПТП с материални щети и пострадали лица, като на ищцата била причинена средна телесна повреда. Навеждат се доводи, че причина за настъпването на ПТП били допуснатите от водача л.а. *** с рег.№ *** нарушения на правилата за движение по пътищата.

Твърди се, че ищцата предявила частичен иск срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност“ за репариране на причинените й неимуществени и имуществени вреди и с влязло в сила решение по търговско 1 дело №4/2023г. по описа на *** ответника бил осъден да заплати на ищцата за репариране на неимуществените вреди сумата от 50000лв по частични иск от цялото вземане в размер на 70000лв., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2022г. до окончателното изплащане, както и за репариране на имуществените вреди сумата от 2709.34лв., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2022г. до окончателното изплащане.

Сочи се, че настоящото производство се завежда за останалата част в размер на 20 000лв., явяваща се разлика до пълното вземане от 70 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Твърди се, че след произшествието ищцата била откарана в УМБАЛ „Др Георги Странски“, където била направена образна диагностика и приета по спешност в отделение по Ортопедия и травматология. Поставена била диагноза фрактура феморис синистра /фрактура на лява бедрена кост/.

Непосредствено след направения клиничен преглед и анализ на рентгенографиите, лекарите взели решение за оперативно лечение.

Осъществени били оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. В хода на операцията бил поставен универсален интрамедуларен пирон. Пострадалата дълго време след инцидента изпитвала трудност в ежедневието - придвижвала се с патерици, имала нужда от чужда помощ при приготвяне на тоалета си, при придвижване, не можела да осъществява домашните си задължения, имала негативни мисли, изпитвала тъга, лошо настроение, затруднена концентрация, раздразнителност към близки и приятели, чувство за напрегнатост и тревожност. Левият крак на пострадалата бил подут и тя изпитвала постоянни силни болки, дори когато приемала болкоуспокояващи. Това водело до смущение по време на сън, често събуждане през нощта, чувство на скованост в крака. Стресът и болките, които изпитвала и в настоящия момент трайно променяли ежедневието й. След инцидента била лишена от обичайното си ежедневие. Освен болките, ищцата изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност с получените от нея физически травми се отразявал изключително негативно на здравословното и емоционалното състояние и щял да остане за цял живот в нейното съзнание.

Навеждат се доводи, че за репариране на търпените неимуществени 2 вреди отговарял ответника, срещу който ищцата имала пряк иск, на основание чл.432 от КЗ.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 10225,83 евро с равностойност 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на произшествието 20.08.2022г., до окончателното изплащане. В о.с.з. на 18.06.2026г. ищцата, чрез пълномощника й уточнява, че лихвата за забава се претендира от 23.09.2022г.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който не оспорва исковата претенция по основание и размер, но оспорва началния момент, от който е дължима законната лихва. Представя доказателства за извършено в полза на ищцата плащане на сума в размер на 14905,58 евро, включваща главница и лихви от 23.09.2022г. до датата на плащането. Счита, че делото е без предмет, с оглед извършеното плащане.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Безспорно е по делото, че с влязло в законна сила на 23.09.2025 г.

Решение № 32/21.03.2024 г., постановено по т.д. 4/2023 г. по описа на ***, е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на ищцата К. Е. Д., сумата от 50 000 лв., частичен иск от 70 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на *** в ***, причинено виновно от водача А.И.А., при управление на л.а. ***, при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и издадена от ДЗИ “Общо застраховане“-АД, Застрахователна полица № *** със срок на действие на застраховката от 00.00 часа на 20.07.2022г. до 23.59 часа на 19.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Съобразно формираната с Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика - т. 2, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със 3 сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото спорно право. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в хипотезата на уважен частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо, която се формира с решението, обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното право. Когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем, което може да съществува, но може и да не съществува. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното решение по частичен иск се изчерпват с предмета на делото, т. е. с предявената за съдебна защита част от вземането, а по останалата част може да се формира нова - различна сила на пресъдено нещо. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, но не и правопогасяващите възражения за останалата непредявена с частичния иск част от вземането.

В случая е предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване в пълен размер на претърпени при ПТП неимуществени вреди, предявен след влизане в сила на решение, с което е уважен частичен иск на ищцата по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди от същото ПТП. Претендираното с прекия иск обезщетение не е част от правопораждащите спорното вземане факти, а се дължи като последица от осъществяването на фактическите състави на деликтната отговорност по чл.

45 от ЗЗД и на обусловената от нея отговорност на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съдът, сезиран с частичния иск, се произнася относно общия справедлив размер на обезщетението в мотивите към решението, които съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК не се ползват със сила на пресъдено нещо. С частичния иск ищецът предявява част 4 от вземането си за обезщетение, която част съставлява спорното материално право, предмет на защита с иска и за която част се формира сила на пресъдено нещо в обективни предели, очертани от диспозитива на решението за уважаване на частичния иск в конкретен размер.

Следователно в производство по предявения иск за остатъка от търсеното обезщетение, съдът дължи преценка единствено относно размера на иска за неимуществени вреди, над уважения с решението по частичния иск.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.

Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. и актуалната съдебна практика, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът и тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, интензитетът и продължителността на търпените физически и психически болки и страдания, възрастта на пострадалия, конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към същия момент, макар последните да нямат самостоятелно значение, както и следва да бъдат съобразени обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи.

Именно поради това, че понятието “справедливост” не е абстрактно, ВКС приема в практиката си, обективирана в Решение № 65 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 3185/2021 г., I г. о., ГК, че въпреки че силата на пресъдено нещо на решението по първия частичен иск не се разпростира върху определения общ размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди, ако съдът, който разглежда втория частичен иск, приема различен общ размер на обезщетението, следва да обоснове извода си. Прието е, че и по двата частични иска се преценяват конкретни обстоятелства, посочени в ППВС № 4/1968 г. и в последващата практика на ВС и ВКС по чл. 52 ЗЗД. При едни и същи обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен.

5

Различният общ размер на обезщетението може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждането на първия частичен иск, но само ако те са в предмета на делото /например когато се касае за пропуск на съда по първия частичен иск, който не е обсъдил определени обстоятелства, въпреки че е бил длъжен да ги обсъди/.

При това е необходимо да се прецени кои факти и обстоятелства са в предмета на делото, като се направи разлика между бъдещите вреди, които са включени в предмета на делото по първоначално заведените искове за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, и случаите на ексцес, които не са в предмета на делото. Бъдещи вреди са тези, които все още не са настъпили при определяне на справедливия размер на обезщетението, но могат да бъдат предвидени при наличие на медицинска прогноза за неблагоприятно развитие на заболяването. Ексцесът също се основава на нови обстоятелства, но само такива, които представляват ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Ексцесът не би могъл да бъде предвиден, той обосновава ново вземане за обезщетение за вреди, различно от първоначално предявеното. Затова при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по първоначално предявения иск не могат да бъдат съобразявани онези факти и обстоятелства, които обосновават ексцес.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03facabe-b3f5-4788-8c8e-d58350465cb1