Определение № 574 от 13.10.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. Бургас, 13.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20212100600860 по описа за 2021 година установи:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

С определение № 521 от 09.07.2021 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 2558/2021 г. по описа на същия съд, е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 21.05.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 351 ЗМ-50/2020 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пор. № 211/2020 г. по описа на РП – Бургас, водено за престъпление по чл. 210, ал.1 т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК.

Недоволен от определението на РС – Бургас, адвокат Сава Каров от АК – Бургас, действащ като упълномощен повереник на пострадалата З. Г. К., го протестира като незаконосъобразно и неправилно. В частната жалба се излагат конкретни доводи срещу прекратителното постановление и се настоява, че са налице достатъчно доказателства, за да се приеме, че е налице извършено престъпление. Иска се отмяна на атакуваното съдебно определение и на потвърденото с него прекратително постановление, както и връщане на досъдебното производство на прокуратурата за продължаване на процесуалните действия по разследване.

Бургаският окръжен съд (БОС), след като се запозна с наведените в 1 жалбата доводи и след служебна проверка на събраните в хода на разследването и приложени по ДП доказателства, в пределите на правомощията си по чл. 243, ал. 8 от НПК, установи следното:

ДП № 351 ЗМ-50/2020 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пор. № 211/2020 г. по описа на РП – Бургас, е образувано с постановление на Районна прокуратура – Бургас от 28.01.2020 г. при условията на чл. 212, ал.1, вр. чл.

207, ал.1 от НПК затова, че през месец октомври 2019 г. с цел да набави за себе си имотна измама – да се сдобие с парични средства, неустановено лице е възбудило и поддържало заблуждение у З. Г. К. от гр. Б. и с това й причинил имотна вреда в размер на 70 000 лева, като причинената вреда е в големи размери – деяние, представляващо престъпление по чл. 210, ал.1 т.5, вр. чл.

209, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, събрани са писмени доказателства, включително приложени са банкови извлечения, изготвена е графическа експертиза. До този момент няма привлечен обвиняем за разследваното престъпление.

С постановление от 21.05.2021 г. наблюдаващият разследването прокурор от РП – Бургас, прекратил наказателното производство на основание чл. 242, ал.1, предложение първо, вр. чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като приел, че извършеното деяние не представлява престъпление. В мотивите си, прокурорът посочил, че не са събрани доказателства, които да установяват измамливи действия на св. Г. Х. по отношение на пострадалата К., с които да й е причинил имотна вреда.

Прокурорът заключава, че дори и да се установяло, че пострадалата е дала на Х. инкриминираната сума, то същата не е била заблудена, тъй като е знаела за какво дава всяка една парична сума и за какво ще се използва. Според прокурорът, дори и да се приеме, че тези действия са били извършвани от пострадалата с надеждата или уверението на Х. двамата да сключат граждански брак, то това били гражданско-правни отношения и всякакви претенции в този смисъл следвало да се решат пред граждански съд.

Прокурорският акт е бил обжалван от повереника на пострадалата К., като по този повод е било образувано ЧНД № 2558/2021 г. по описа на РС – Бургас. На 09.07.2021 г. съдът постановил атакуваното определение, с което потвърдил постановлението на прокуратурата за прекратяване на процесното ДП. Първоинстанционният съд възприел изцяло доводите на прокуратурата и 2 направил извод за липса на престъпление и наличие на основанието по чл. 24, ал.1, т.1 от НПК за прекратяване на воденото наказателно производство.

Настоящият въззивен съдебен състав намира частната жалба, с която е сезиран, за процесуално допустима. Тя е подадена от страна със защитим правен интерес от воденото наказателно производство и цели проверка на не влязъл в сила съдебен акт, произнесен по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на разследването, налагат следната фактическа обстановка:

Пострадалата З.К. и св. Г. В. Х. се познавали отпреди от общи познати.

През месец юни 2019 г. в гр. Бургас, докато била в заведение, при К. дошъл Х.. По време на разговора се повдигнала тема за фитнес залата, стопанисвана от пострадалата, за която Х. знаел, че представлява помещение в Бургаският свободен университет, наето и оборудвано от К.. Свидетелят се интересувал от фитнес добавки, от тренировки и т. н. К. знаела, че Х. е работил във Франция и е служил в известния ***, като по този повод той й обяснил, че вече е приключил със службата си там и се върнал окончателно в България. Предложил й да й стане съдружник във фитнес залата, да правят общ бизнес и затова се интересувал за подробности.

Пострадалата К. решила да го изслуша, за да види какво може да предложи. Х. заявил, че ако не иска да го приеме в бизнеса с фитнеса, той бил съгласен да развият и някакъв друг бизнес, като обещал много да работи и да вложи веднага 5 000 лева, тъй като можел веднага да си продаде колата.

На другия ден, двамата отново се срещнали в същото заведение, като по време на разговора й Х. споделил, че имал приятелка в България, с която е живеел до скоро, но са се разделили. Споделил, че я ударил пред детето й, защото се скарали и тя си заминала. Преди това живеели в неговия апартамент, намиращ се в гр.***, ж.к. „***“, бл. *, вх.*, вх. *. В хода на разговора, пострадалата споделила на Х., че има има здравословни проблеми и се налага да отиде на преглед при специалист в София. Х., предложил да я заведе, а К. се съгласила, като заявила, че ще плати разходите по пътуването.

След около три дни двамата с Х. потеглили към София.

След завръщането си в Бургас двамата продължили да подържат връзка, като свидетелят Х. започнал често да я моли да му дава пари на заем за 3 цигари и кафе, като сумите били от порядъка на 10-20 лева, но по-някога К. му давала и по-големи суми в размер на 100-200 лева за гориво или да си плати телефона. Постепенно се натрупала сметка от около 700 лева, която Х. не връщал. Пред К. твърдял, че е обявил апартамента си за продажба и й обещавал, че като вземе парите ще й върне заема. Към края на месец юли 2019 г. Х. й поискал парична сума в размер на 400 лева за пътни до Франция, но тя имала цяла банкнота от 500 евро, която му дала. Върнал се след десет дни, като й казал, че се налагало да ходи до Франция през два месеца, за да го виждат там лично от някакви власти, за да не му спрат помощите, които получавал. Отново започнал да говори за развиване на бизнес, предложил да се виждат и на други места, където нямало общи познати, за да си говорели спокойно и да не бъдат прекъсвани. Всеки ден започнал да я взима с автомобила си, за да ходят на различни заведения, като продължил да иска суми в порядъка на 10-20 лева, които тя му давала. По същото време К. продала апартамента си за сумата от 38 000 евро, защото й трябвали пари за лечение, а и искала да се премести в друг апартамент. По този повод Х. й предложил да й намери жилище под наем и да й помогне за преместването на багажа.

Двамата започнали да търсят жилище под наем, като през цялото време К. продължавала да му дава дребни парични суми, за зареждане на гориво за автомобила му. За всички дадени от нея пари, Х. заявявал, че ще ги върне.

Междувременно говорили за развиване на общ бизнес, били обсъждани различни варианти, като например отглеждане на овце и пчели. Разговаряли, че парите, които се влагат, трябва да бъдат по равно, както и че трябва да подпишат договор помежду си.

Впоследствие отношенията им станали по-лични, Х. взимал К. всяка сутрин да пият кафе и обядвали заедно. Заявявал, че я обича и че вече окончателно се е разделил с бившата си приятелка. Предложил на пострадалата да живеят заедно и я посъветвал да изчака със закупуването на жилище, докато той не продаде неговия апартамент, тъй като след това щели да си закупят малък апартамент в ж.к. „***“, а с останалите пари да започнат бизнес. К. се запознала с майката на Х. – свидетелката Д. Х., а после ходили и до с. Б., където живеели на квартира родителите на Х. – за да се запознае и с баща му – свидетелят Г. Х.. На срещата свидетелят Х. заявил, че можело и да 4 им стане снаха. К. на свой ред им споделила за заболяването си.

След като се върнали в Бургас, Х. и К. продължили да излизат всеки ден. Тъй като К. била вече с нагласата, че с Х. ще стават семейство, тя решила да помогне на родителите му и да реши жилищният им проблем.

Пострадалата притежавала ½ идеална част от къща, намираща се в с. Б., затова предложила на Г. Х. и на св. Х. да купят къщата от нея и от нейните братовчеди, които притежавали другата ½ идеална част. Къщата била в много лошо състояние. К. разговаряла с другите съсобственици на къщата, като им заявила, че е намерила купувач, който е предложил цена от 5 000 лева и те се съгласили. Свидетелят Х. и родителите също се съгласили на сделката, но тъй като твърдели, че нямат никакви парични средства К. прехвърлила от нейна банкова сметка в банкова сметка на Х. сумата от 4 000 лева. От тези пари Х. прехвърлила на К. половината сума, а на братовчедите й – другата половина.

Отделно К. изтеглила парична сума от 2 000 лева, от които дала една част на Х., за да ги даде на ръка на другите съсобственици, за да станат 2 500 лева.

Разбрали се преди това, че пред нотариуса сделката ще бъде изповядана на данъчна оценка на имота. Всички необходими документи за изповядване на сделката били набавени от К.. Също така на св. Х. била дала сумата от 200 лева за нотариалната такса.

След покупко-продажбата, пострадалата К. и свидетелят Г. Х. наели майстор за да ремонтира къщата, тъй като същата била в много лошо състояние. По този повод Х. я помолил да започнат ремонта с нейните пари, защото те били готови и свободни, като обещал, че когато си продаде неговия апартамент, получените пари ще останат за общия им бизнес. Тъй като в този период с Х. обсъждали възможността за сключване на граждански брак в края на годината, К. се съгласила. Тя дала на св. А. Ж., нает за ремонта на къщата, капаро в размер на 7000 лева на ръка, а по-късно и още 5000 лева.

Ремонтът продължил повече от очакваното, като разходите се увеличавали. По този повод Г. Х. помолил К., след като изтегли от банката нужните за ремонта на къщата пари, да ги дава на него, а той да ги дава на майстора, като й обяснил, че не искал да се излага пред хората като мъж, че жена му давала всичките пари. По изчисления на К., тя дала около 60 000 лева за ремонта на къщата.

Докато се извършвал въпросният ремонт, автомобилът на Х. се 5 развалил. Двамата отишли в сервиз, където им било заявено, че ремонта ще струва 12 000 лева за първия ремонт, след това около 4000-5000 лева за още един ремонт и 2000 лева за нови гуми. Г. Х. поискал тези пари от К.. Тя се съгласила и му ги дала в автомобила, след което той ги занесъл на майстора.

Св. Х. знаел от К., че тя притежава земеделски земи. Един ден той поискал пари от нея за гориво и винетен стикер, като й обяснил, че иска да отиде до гр. Поморие, за да провери във Фонд „Земеделие“ как да кандидатства за субсидия за млад фермер за нейните земи. След като се срещнали отново, той й заявил, че за да може да кандидатства, К. трябва да му прехвърли земите. Така две седмици след сделката за къщата пострадалата му прехвърлила собствеността върху земите си, като за целта бил изготвен договор за покупко-продажба, но К. не получила пари, тъй сделката имала за цел да помогне на Г. Х. да кандидатства за субсидия. По-късно К. установила, че е имало възможност да се кандидатства за субсидии и със земи под наем, т.е., не е било необходимо Х. да кандидатства със собствена земя. В крайна сметка Г. Х. не кандидатствал, защото пропуснал срока за това.