Решение № 754 от 16.10.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Благоевград, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100955 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от С. Г. Т., ЕГН **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406.

Навежда се в молбата, че на 26.01.2023 г. между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1234153, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 550 лева. Съгласно договора, ищеца е следвало да погаси заема в срок от 30 дни, като е следвало да върне сумата с лихва 3,38% или 18,59 лв. /или общо 568,59 лв./. Навежда се, че посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49.85 %.

Навежда се, че в чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на Дружеството ответник.

Твърди се, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от 550 лв., С. Т. установил, че освен заемната сума от 550 лв., са му начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 80,00 лв.

Твърди се, че към датата на подаване на иска С. Т. е погасил задълженията си по договора за потребителски кредит.

Поддържа се, че процесния договор е недействителен поради следните причини: дължимите вноски но договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за 1 предоставяне на кредит - в чл. 5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди се, че ищецът не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.

Прави се довод, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл.

22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина па изчисляване па ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина па изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Навежда се, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини. Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне па сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Твърди се, че посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 33П, във вр. с чл. 68д, ал. 1 33П. Навежда се, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Навежда се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита но см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Прави се довод, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент наразходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е 2 неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл. 22 ЗПК/.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастваш се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират но безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин" .

Прави се довод, че клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1234153 за нищожна, като неравноправна но смисъла на чл.143, т.9 3311 и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл. 10а, ал. 4, чл.19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

Прави искане пред съда, да се признае Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1234153, сключен между С. Г. Т., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406, за нищожен.

При евентуалност, при отхвърляне на първоначалния иск, се прави искане пред съда, да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 5 ал. 1 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1234153, сключен между С. Г. Т., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Multitude Bank" в полза на ответника.

Прави искане пред съда да бъде осъден ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на ищеца С. Г. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 5 лв., представляваща частичен иск от 80,00 лв., представляваща недължимо платена – липса на основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба – 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и претендира заплащане на сторените по делото разноски.

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 25.09.2024 г., съдът е допуснал изменение на осъдителния иск против „Фератум България“ ЕООД, досежно размера, като е увеличил на 6.38 лв..

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва иска.

Навежда се, че на 26.01.2023 г. между ищеца и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, е сключен Договор за потребителски кредит № 1234153. По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 550,00 лв.

Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита еднократно. Навежда се, че ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 3.38 %. По 3 силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от „Multitude Bank".

Оспорва се като неоснователно твърдението на ищеца, че предоставяне на поръчителство от „Multitude Bank" е условие за сключване на договор за кредит. Сочи се, че при кандидатстване всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Видно от визуализираното извлечение от интернет страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - потребителят може да избере какво обезпечение да предостави - поръчител, който сам той е избрал или „Multitude Bank". Навежда се, че изборът е направен от ищеца в рамките на преддоговорните отношения между страните, след който момент е изготвен договора. Следвайки тази логическа линия, неоснователно е становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя.

Навежда се, че сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Избраната възможност заляга в процесния чл. 5 на Договора за кредит, който се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит, като се прави довод, същата уговорка се явява индивидуално договорена по избор на потребителя. Ако Ищецът е избрал личен гарант, то клаузата на договора щяла да гласи: „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от три имена в полза на Дружеството...“.

Навежда се от ответника, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради непредявяването им срещу надлежната за този спор страна - Фератум Банк. Договорът за гаранция е сключен между Ищеца и „Multitude Bank" (както сам ищецът посочва), докато исковете са предявени срещу Фератум България. Сочи се, че „Multitude Bank" е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е в нарочния регистър на БНБ.

Поддържа се, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на „Multitude Bank" и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.

Сочи се, че видно от изображението - извлечение от интернет страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с илюстративна цел, в случай, че потребителят избере Фератум Банк (Малта) като поръчител, системата автоматично показва и таксите, които 4 потребителят ще трябва да заплати на „Multitude Bank" за избраната услуга, преди да бъде сключен Договорът за кредит. Калкулаторът (посочената визуализация в предходното изречение) на дружеството-гарант е въведен именно с цел яснота и постигане на информираност при взимане на решение от потребителя. Прави се довод, че следователно ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от „Multitude Bank" и след като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. След това, ищецът е получил по e-mail преддоговорна информация, в която е посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно потребителят получава по електронна поща и цялата документация от „Multitude Bank", а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Ищецът, след като първо сам е посочил „Multitude Bank" като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. С оглед изложеното, не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо „Multitude Bank", ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него.