Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1093 от 07.07.2026, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Административно дело 252/2026
Вид
Решение № 1093
Подписан
07.07.2026
В сила
28.07.2026
Състав
Танка Цонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1093

Ловеч, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - VI състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАНКА ЦОНЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА административно дело № 20267130700252 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Х. М. С., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 8, против Решение № 2153-10-11/05.05.2026 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер] от 17.02.2026 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Ловеч, като неоснователна.

По изложените доводи в жалбата за незаконосъобразност на оспореното решение се иска отмяната му, като постановено при противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Жалбоподателят твърди, че на 19.09.1989 г. бил повикан на редовна военна служба. По време на службата си кандидатствал и бил приет във висше учебно заведение - ВНВУ (от 1991 г. преименувано на ВВОВУ) „В. Левски“- Велико Търново и дослужил редовната си военна служба там и в законовия срок. Сочи, че с разпореждане [номер]/17.02.2026 г. му била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като от страна на пенсионния орган не бил признат за осигурителен стаж периодът от 19.03.1991 г. до 18.09.1991 г., когато служил в Българската армия като курсант, т.е. не бил признат стаж 2 години, съгласно действащото тогава законодателство, а само 1 година и 6 месеца - от 19.09.1989 г. до 18.03.1991 г. Според изложеното в жалбата, пенсионният орган не е извел вярната правна квалификация и не е формирал правилно правните си изводи, относими към метода на зачитане на осигурителния стаж на С. от III-та категория за процесния период.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя и писмена защита с доводи по същество.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Ловеч – редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище с вх. № 2139/26.06.2026 г. в АдмС-Ловеч, ведно с приложени писмени бележки, чрез упълномощен юрисконсулт излага аргументи за неоснователност на жалбата, като развива съображенията си по съществото на спора. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства. Приобщена е цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.11.2025 г. жалбоподателят Х. М. С. подал до директора на ТП на НОИ - Ловеч заявление обр. УП-1 вх. № 2113-10-1263 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО (л. 11-12). Към заявлението са приложени следните документи: Удостоверение № 1425/12.02.2004 г. от Главно управление на архивите при МС Дирекция „Централен военен архив“ – [населено място] (л. 15), Удостоверение peг. № 283-1776/15.07.2025 г., издадено от Оперативен архив на Българската армия (л. 16), Удостоверение peг. № 283-1878/29.07.2025 г., издадено от Оперативен архив на Българската армия (л. 17), Удостоверение peг. № 283-1879/29.07.2025 г., издадено от Оперативен архив на Българската армия (л. 18), Удостоверение обр. УП-3, изх. № 26/02.09.2025 г., издадено от Министерство на електронното управление (л. 19), Удостоверение обр. В, изх. № 295-р-19093/24.11.2025 г., издадено от ОД на МВР – Ловеч (л. 20), Удостоверение обр. УП-3, изх. № р-19094/24.11.2025 г., издадено от ОД на МВР – Ловеч (л. 21), Удостоверение № К-0280/19.08.1995 г., издадено от ВВОВУ „В. Левски“ - В. Търново (л. 22), Удостоверение изх. № 265А/04.03.1997 г., издадено от поделение 42820, [населено място] (л. 23), Удостоверение изх. № 1377/13.06.2002 г., издадено от поделение 42820, [населено място] (л. 24), Удостоверение изх. № 850/18.11.2005 г., издадено от поделение 28860, [населено място] (л. 25), Трудова № 87/17.04.1989 г., издадена от Електроснабдяване – Ловеч (л. 34-36), Военна книжка № 022872 (л. 34-35), Книжка за пенсионни документ № 098646 (л. 37-40).

С разпореждане [номер]/08.01.2026 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Ловеч на С., на основание чл. 69, ал. 2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 23.11.2025 г., по подаденото от него на 25.11.2025 г. заявление и навършена възраст от 54 г. и 04 м., и същата е определена в минимален размер 322,37 евро (630,50 лева), съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, до определянето ѝ в действителен такъв (л. 26).

С разпореждане [номер]/17.02.2026 г. (л. 32) на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО, отпусната пожизнено, считано от 23.11.2025 г. и същата е определена в размер на 1 174,74 евро, при зачетен осигурителен стаж от първа категория в размер на 20 г. 02 м. и 28 дни, от втора категория – 00 г. 02 м. 04 дни; от трета категория - 12 г. 01 м. 22 дни. Пенсията е определена при индивидуален коефициент 2,0466, определен съгласно чл. 70, ал. 9 и ал. 11 от КСО, общ осигурителен доход за периода 01.01.2000 г. - 22.11.2025 г. в размер на 454 316,84 лв., средномесечен осигурителен доход за страната за периода 11.2024 г. - 10.2025 г. - 1 816, 74 лв. разпореждане [номер]/17.02.2026 г. е получено лично от С. на 20.03.2026 г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне (л. 33). Същото е обжалвано от С. (л. 42).

Във връзка с постъпилата жалба, директорът на ТП на НОИ – Ловеч се произнесъл с обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-10-11/05.05.2026 г. (л. 43-45 и л. 6-8), с което отхвърлил подадената от Х. М. С. жалба с вх. № 1012-10-81/07.04.2026 г. срещу разпореждане [номер]/17.02.2026 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Ловеч, като неоснователна.

За да постанови този резултат, административният орган приел, че предвид разпоредбите на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, чл. 81, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) - в редакцията, действала за процесния период (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), чл. 9 и чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) – (ЗВВСНРБ), курсантите от военните училища след срока на редовната им военна служба, но в срока на обучението им, не са от състава на срочнослужещите. Според органа, в този период курсантите са имали статут на учащи се в учебно заведение. Ето защо, периодът на обучението им след изтичане срока на редовната военна служба не представлява редовна военна служба по смисъла на чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.) и чл. 81 от ППЗП (отм.), респективно не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране, на основание чл. 9, ал. 7 от КСО и чл. 44 от НПОС.

Според обжалваното решение, осигурителният стаж за трета категория труд в случая е отчетен в рамките на нормативно определения в чл. 44 от НПОС размер от 18 месеца, считано от 19.09.1989 г. (начална дата на редовна военна служба) до 18.03.1991 г.

Видно от данните в решението, на жалбоподателя С. е зачетен осигурителен стаж както следва: по Трудова книжка № 87/17.04.1989 г.: за периода 17.04.1989 г. - 21.06.1989 г. - в Електроразпределение - Ловеч - 00 г. 02 м. 04 д. - втора категория труд (т. 8Г, ПКТП); по Удостоверение № 1425/12.02.2004 г., изд. от Д“ЦВА“, В. Търново: за периода 19.09.1989 г. - 18.03.1991 г. - наборна служба - 01 г. 06 м. 00 д. - трета категория труд; По книжка М. № 098646: за периода 19.08.1995 г. - 01.10.1995 г. - ВВОВУ „В. Левски“, гр. В. Търново - 00 г. 01 м. 12 д. - първа категория труд; за периода 01.10.1995 г. - 14.06.2002 г. - поделение 42820 - 06 г. 08 м. 13 д. - първа категория труд; за периода 14.06.2002 г. - 20.11.2005 г. - поделение 28860 - 03 г. 05 м. 06 д. - първа категория труд; по УП-3, изх. № 26/02.09.2025 г., изд. от МЕУ: за периода 21.11.2005 г. - 26.06.2007 г. - МЕУ - 01г. 07 м. 05 д. - трета категория труд; по Удостоверение обр. Б, изх. № 295-р-19093/24.11.2025 г., изд. от ОД на МВР - Ловеч: за периода 26.06.2007 г. - 31.01.2017 г. - ОД на МВР - Ловеч - (изв. труд от 798 ч.) – 00 г. 04 м. 22 д. 04ч. - първа категория труд; за периода 26.06.2007 г. - 31.01.2017 г. - ОД на МВР - Ловеч - 09 г. 07 м. 05 д. - първа категория труд; по Удостоверение обр. УП-3№ 19094/24.11.2025 г., изд. от ОД на МВР - Ловеч: за периода 01.02.2017 г. - 31.10.2025 г. - ОД на МВР - Ловеч - (изв. труд от 475 ч.) – 00 г. 02 м. 25 д. 02ч. - трета категория труд; за периода 01.02.2017 г. - 23.11.2025 г. - ОД на МВР - Ловеч - 08 г. 09м. 22 д. - трета категория труд.

Въз основа на данните в представените трудова книжка, военна книжка, документите по утвърден образец, тези по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, пенсионният орган е счел, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 25.11.2025 г., С. има доказан осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от първа категория и по чл. 104, ал. 4 от КСО - 20 г. 02 м. 28 дни; осигурителен стаж от втора категория - 00 г. 02 м. 04 дни; осигурителен стаж от трета категория - 12 г. 01 м. 22 дни; общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 46 г. 01 м. 09 дни; осигурителен стаж без превръщане - 32 г. 06 м.; осигурителен стаж представляващ разлика между общия стаж, превърнат към трета категория и осигурителния стаж без превръщане - 13 г. 07 м.

Процентите осигурителен стаж за определяне размера на пенсията съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от КСО в решението са посочени, както следва:

32 г. 6 м. *1,35 % - 43,88 % ; 13 г. 7м. *1,2 % -16,30%

60,18% (43,88%+16,30%) от 3 718,14.

На следващо място е отразено, че средномесечният осигурителен доход за страната при подадено заявление на 23.11.2025 г., следва да се изчисли от периода 11.2024 г. - 10.2025 г. - 1 816,74 лева.

Общият осигурителен доход за периода от 01.01.2000 г. до 22.11.2025 г. е изчислен в размер на 454 316,84 лв.

Индивидуалният коефициент, определен по правилото на чл. 70, ал. 8-9 от КСО, е 2,0466, като е съобразено, че С. е с променено осигуряване по реда на чл. 46 от КСО, считано от 01.08.2025 г., съгласно заявление, подадено на 08.07.2025 г.

При средномесечен осигурителен доход за страната - 1 816,74 лв. и индивидуален коефициент – 2,0466, доходът за изчисляване размера на пенсията е определен на 3 718,14 лв. (1 816,74*2,0466). Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО - 60,18 % от 3718,14 - 2237,58 лева. В решението се сочи още, че съгласно § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО, при отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност с начална дата от 1 юли 2022 г. след изчисляването ѝ се включва сумата от 60,00 лева при съответно прилагане на §7ж, ал. 1-17. С оглед горното, при прилагане на §7ж, пенсията, считано от 23.11.2025 г. е определена в размер на 2 297,58 лева (2 237,58 лв. + 60,00 лева). Пенсията, считано от 01.01.2026 г. е превалутирана в евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България в размер на 1 174,74 евро (2 297,58 лева /1,955583 лв.).

Решението е изпратено на оспорващия и видно от известието за доставяне е връчено на 08.05.2026 г. (л. 46), а жалбата срещу него е депозирана пред административния орган на 19.05.2026 г. (л. 3).

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения: