Решение № 8980 от 16.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8980 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110150624 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 312154/04.10.2024 г./ на „*******“ ЕАД срещу А. И. Т., с която са предявени по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи 1/6 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № 203448, а именно: сумата от 111.92 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до м. 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 14.78 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39898/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „******” ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че е платил всички дължими по делото суми.

Третото лице – помагач на ищеца „******“ ООД не изразява становище по делото.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39898/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Тяхната основателност се обуславя от доказването от ищеца на следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането; изпадането на ответника в забава; размера на обезщетението за забава. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

В случая с Определение № 13514/21.03.2025 г. са обявени за безспорни следните обстоятелства: наличието през исковия период на договорно отношение между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период, 1/6 от цената на която възлиза на претендираната сума; изпадането на ответника в забава с период на забава и размер на обезщетението за забава съобразно посоченото в исковата молба. Следователно по делото е безспорно възникването в полза на ищеца на процесните вземания срещу ответника.

Ответникът релевира възражение за извършено в хода на процеса плащане на всички задължения, за което представя платежен документ за сума в общ размер на 175.53 лв., а ищецът признава получаването на плащането, поради което с протоколно определение от 24.04.2025 г. е обявено за безспорно плащането на процесните главница и мораторна лихва.

Плащането на процесните вземания води до погасяването им и следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл.

235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

След като плащането е извършено в хода на исковото производство, се налага извод, че ответникът е станала повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе отговорността за разноските.

В случая след плащането ищецът претендира като неплатени само държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Дължимите от ответника разноски за исковото производство са в общ размер на 145.83 лв., от които: 45.83 лв. – държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,

2

Съдът намира, че дължимите главница, мораторна лихва и законна лихва /24.18 лв., който размер е определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва/ възлизат общо на 150.88 лв., поради което след тяхното погасяване с полученото от ищеца на 10.02.2025 г. плащане е останала сума в размер на 24.65 лв.

Предвид посочването в платежния документ, че с плащането се погасява и държавна такса по гр. д. № 50624/2024 г., съдът приема, че остатъкът следва да се отнесе за частично погасяване на задължението за държавна такса за исковото производство, след което остава дължима държавна такса в размер на 21.18 лв. Изцяло непогасено е останало задължението за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Неговият размер съдът определя на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „*******“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, срещу А. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

****************, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи 1/6 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № 203448, а именно: сумата от 111.92 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до м. 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 14.78 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 39898/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.

ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****************, да заплати на „*******“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

***********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 121.18 лв. – разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „******“ ООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3