Решение № 287 от 19.06.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Кърджали, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140100206 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът С. З. С., ЕГН **********, с настоящ адрес ********************************** дължи на ищеца „И. С. К.” ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление ***********************, следните суми, произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит *********** от 02.09.2021г., а именно: сумата 2 500.02 ( две хиляди и петстотин лева и 2 ст. ) лева - главница по непогасени вноски в периода от 01.04.2022г. до 01.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2022г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане; сумата 286.50 ( двеста осемдесет и шест лева и 50 ср.

) лева - договорна лихва за периода от 01.04.2022г. до 01.08.2022г. и сумата 184.72 ( сто осемдесет и два лева и 72 ст. ) лева - законна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 08.08.2022 г.,, ведно със законна лихва върху главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от 30.08.2022 г. по ч.гр.д. № ***/2022 г. на PC – К.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски заем/кредит, по който ответникът е неизправна страна. Изложено е, че кредит е платим на 30 броя месечни погасителни вноски за периода от 01.04.2022 г. до 01.09.2024 г. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В отговора на исковата молба ответникът развива съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Възразява за отвод за висящ процес, като твърди, че настоящото производство е недопустимо в частта за сумата от за сумата от 83,33 лв. главница за вноска с падеж 01.05.2022 г. по Договор за кредит № *********** от 02.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.05.2022 г. до изплащане на вземането и за сумата от 57,30 лв. - договорна лихва за периода от 01.05.2022 г. до 01.05.2022 г., доколкото за тези суми е налице предходно заведено дело от страна на ищеца, а именно 1 ч.гр.д. №***/2022 на РС- К. Възразява за злоупотреба с процесуални права от страна ищеца, като изтъква, че същият е завел общо три производства против за същия договор, а именно ч.гр.д. №*************, ч.гр.д. №************ и ч.гр.д.№*************, всички те по описа на РС-К., с цел генериране на разноски за адвокатски хонорари. По същество на правния спор ответникът оспорва вземанията, като сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:

По допустимостта на процеса:

Настоящият съдебен състав намира предявените искове за процесуално допустими. За да е налице недопустимост на иска е необходимо вземането, или част от него, да е установено с влязъл сила съдебен акт, който води до непререшаемост на правния спор, т.е. с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.

В тази връзка се установява, че действително за част от предмета на делото е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а именно Заповед № ***/05.05.2022г. по ч.гр.д. № ***/2022г. на РС-К. С нея е разпоредено, между същите страни, длъжникът да заплати на кредитора сумата 83.33 лева главница - вноска с падеж 01.05.2022г. и сумата 57.30 лева договорна лихва за периода от 01.05.2022г. до 01.05.2022г., произтичащи от същия договор за кредит. Тези суми са част от предмета и на настоящия правен спор, но посочената по-горе заповед за изпълнение не е влязла в сила. Същата е обезсилена от заповедния съд с определение № *** от 29.06.2022 г., тъй като кредиторът е заявил, че оттегля заявлението си, като не е предявил иск за установяване на вземането. При това положение, и доколкото не се констатира част от вземането да е установена с влязъл в сила съдебен акт, то наведеното от ответника възражение за отвод за пресъдено нещо се явява неоснователно.

По същество на правния спор:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, и най-вече от приетата ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че между страните е сключен договор за паричен *********** от 02.09.2021г., по силата на който в полза на ответника е предоставена сумата от 3000 лева, платима по погасителен план на 30 месечни погасителни вноски. Страните са договори също така и заплащането на суми под формата на такси за експресно разглеждане в общ размер на 13 800 лева. Вземанията за такси не са включения в ГПР по кредита, като действителният размер на ГПР е 315,37 % на годишна база.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за такси, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед 2 невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.

Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не.

Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размера на непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.

Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.

В разглежданата хипотеза недействителността на договора за кредит по чл. 22 ЗПК е установена и с влязло в сила съдебно решение, постановено по в.гр.д. № ***/2023 г. на ОСК. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 15.11.2021 г,.което обаче е без правено значение, доколкото договорът за кредит е недействителен по см. на чл. 22 ЗПК, от което се извежда, че същият се конвертира в договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД.

Конверсията представлява превръщане на една нищожна сделка в друга действителна сделка, когато първата съдържа нейните съществени елементи или притежава нейните признаци. Неотговарящият на изискванията за действителност по ЗПК договор по същество съдържа всички белези на заема и по него на връщане подлежи единствено неплатената главница.

Установява се още от приетата по делото ССчЕ, че процесната главница, схваната като сбор от отделните вноски за исковия период, възлиза на 2 500, 02 лева. От тази сума следва да се приспадне платена за периода от 02.09.2021 г. – 01.10.2021 г. лихва в размер на 57,30 лева, както и таксата за експресно разглеждане, в размер на 242,70 лева. Това е така, тъй като при недействителен договор за потребителски кредит всички извършени от длъжника плащания са за погашение на главното задължение, което единствено съществува.

Други суми не са погасени, като се установява, че посочените по-горе суми не са приспаднати от главницата в рамките на водените и приключили между страните съдебни производства, поради което и не е формирана сила на пресъдено нещо.

Ето защо размерът на непогасената главница, формирана условно от вноските за исковия период, възлиза на 2 206.02 лева.

Така мотивиран, РС-К.

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С. З. С., ЕГН **********, с настоящ адрес ********************************** дължи на ищеца „И. С.

К.” ООД с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление ***********************, следните суми, произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит *********** от 02.09.2021г., а именно: сумата 2 206.02 лева ( две хиляди и двеста и шест лева и 2 ст. ) лева – главница, формирана от сбора на непогасените вноски в периода от 01.04.2022г. до 01.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2022г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от 30.08.2022 г. по ч.гр.д. № ***/2022 г. на PC – К., като

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на „И. С. К.” ООД с ЕИК ************** против С. З. С., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит *********** от 02.09.2021г, а именно: разликата над присъдената сума от 2 206.02 лева ( две хиляди и двеста и шест лева и 2 ст. ) лева до пълния предявен размер от сумата 2 500.02 ( две хиляди и петстотин лева и 2 ст. ) лева - главница, формирана от сбора от непогасените вноски в периода от 01.04.2022г. до 01.09.2024г.; сумата 286.50 ( двеста осемдесет и шест лева и 50 ср. ) лева - договорна лихва за периода от 01.04.2022г. до 01.08.2022г. и сумата 184.72 ( сто осемдесет и два лева и 72 ст. ) лева - законна лихва за периода от 16.11.2021г. до 08.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от 30.08.2022 г. по ч.гр.д. № ***/2022 г. на PC – К.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСКърджали.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4