Решение № 374 от 19.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. София, 19.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100100755 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. Д. Н. срещу ЗАД „А.Б.Ж.“ АД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- сумата от 49 873, 65 лв., представляваща левовата равностойност на 25 500 евро, която представлява натрупани парични средства на отпаднало основание - прекратен Договор за смесена застраховка „Живот” – обективиран в Застрахователна полица № 1017007010/2006 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждането на исковата претенция /19.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата;

– сумата от 4 637.12 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 49 873.65 лв., за периода от 02.05.2023 г. до 18.01.2024 г.;

- сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждането на исковата претенция /19.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 09.11.2006 г. с ответникът е сключен Договор за смесена застраховка „Живот”, обективиран в застрахователна полица № 1017007010/2006 г., с период на застрахователно покритие от 01.11.2006 г. до 01.11.2026 г. На 02.03.2023 г. К. Н. получава едностранно волеизявление /Писмо с изх. N9 2-101-1202-1791/01.03.2023 г./ от страна на застрахователя за прекратяване на посочения договор, считано от 28.02.2023 г., без основание, мотиви н предизвестие. Твърди, че процесният Договор за смесена застраховка „Живот” бил прекратен незаконосъобразно едностранно от застрахователя. Основанията за прекратяване на застрахователния договор били уредени в чл. 354, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.

1

Застрахователният договор можело да бъде прекратен само и единствено на основанията, предвидени в КЗ и на тези, съдържащи се в самия договор. Редът за прекратяване на застрахователния договор по чл. 353 КЗ не бил спазен. Освен че договорът е прекратен без предизвестие /което не може да бъде по-малко от месец/, застрахователят го е прекратил и преди изтичане на текущия застрахователен период. в резултат на това ищецът поискал да му бъде изплатена сумата от 25 550 евро, представляваща сбор от 17 вноски по 1500 евро, които са внесени от нея, в качеството му на застраховащ и застрахован до датата на неправомерното и едностранно прекратяване на договора. Това искане било обусловено от факта, че застрахователният договор е със смесен характер – изплащане на застрахователни суми в случай на смърт, както и спестовен такъв – при доживяване края на срока на застраховката. Счита, че не се дължи единствено откупната стойност, а пълната стойност по договора, доколкото откупна стойност се дължала само ако договорът бъде прекратен от застрахования. В отговор на това искане ответникът отказал да изплати премиите по застрахователна полица, с което се увреждали правата на ищеца, тъй като договорът имал и спестовен характер. Претендира лихва за забава от датата на изтичане на срока за доброволно плащане. Неизплащането от страна на ответника на дължимите суми нарушавало интересите на К. Н.. Незаконосъобразните действия на ответника предизвикали у ищеца безпокойство, страх, тъга и чувство на безсилие. Ищецът бил подложен в стресова ситуация. Изпитвал силно смущение и тъга, повишило му се кръвното налягане, засегнати били достойнството и основните му права. Търпял неимуществено вреди от незаконосъобразните действия на ответника по прекратяване на договора и отказване да върне платени суми по застрахователния договор. Моли за уважаване на претенциите.

Претендира разноски. Сочи банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN *******.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗАД „А.Б.Ж.“ АД.

Намира исковите претенции за допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на застрахователен договор, който бил прекратен от застрахователя, считано от 28.02.2023 г.

Откупната стойност по договора към 28.02.2023 г. била 22 026.62 евро. Не оспорва иска до този размер, но го оспорва за разликата до 25 500 евро. Оспорва настъпването на неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между сочените неимуществени вреди и прекратяването на договора. Липсвали доказателства за търпени неимуществени вреди и за увреждания на здравето на ищеца. Претенцията била завишена, поради което оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди. Дори да се докажели такива, причина за това било включването на А.Н. в Глобалния закон Магнитски. Оспорва претенцията за лихви. Относно прекратяването на договора ответникът бил част от Алианц Груп, която притежавал и дружества на територията на САЩ. Глобалният закон Магнитски бил с екстра териториално действие и бил приложим по отношение на Алианц Груп. Евентуално включване на Алианц Груп в SDN санкционен списък щяло да има неблагоприятен ефект.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за 2 установено от фактическа страна следното:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Когато съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под погрешната материалноправна норма, това му процесуално действие не води до недопустимост на постановеното от него решение, а до неправилността му. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението.

Съобразно твърденията в исковата молба се претендира връщане на платена сума по Договор за смесена застраховка „Живот” – обективиран в Застрахователна полица № 1017007010/2006 г., който е прекратен от ЗАД „А.Б.Ж.“ АД. С уточнителна молба ищецът е конкретизирал, че не претендира само откупната стойност по договора, но всички платени вноски, с които твърди, че ответникът е обогатил неоснователно. Доколкото не се претендира откупна стойност по реда на чл. 452 КЗ, нито друга специална хипотеза, предвидена в КЗ /напр. чл. 447 КЗ/, липсва уговорка и в договора, и в ОУ за подлежащата на връщане сума при прекратяването действието на договора от страна на застрахователя, то приложение намират общите правила за неоснователното обогатяване. Преимуществено актуалната съдебна практика, приема, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един – т. е. за редовността на исковата молба е достатъчно ищецът да посочи какво е дал на ответника и да заяви, че липсва основание за това /виж решение № 317/27.06.2012 г. по гр. д. № 117/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 134/19.04.2016 г.по гр. д. № 5577/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 60385 от 02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4500/2021 г. на IV г. о. на ВКС/, а дори и ищецът да претендира вземането на отпаднало основание, то искът може да се уважи поради липса на основание/респ. неосъществено основание и обратното – изрично в този смисъл решение № 239/16.07.2013 г. по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС. Доколкото се твърди, че договорът е сключен между страните, действал е значителен период от време, след което едностранно е прекратен, действието му е отпаднало занапред, поради което с оглед и спестовния характер на договора, то е налице обогатяване за ответника. Прецизната правна квалификация на иска за връщане на платените суми е чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

С определение от 18.08.2024 г. съдът е отделил като безспорни и признати между страните следните обстоятелства: сключен между страните Договор за смесена застраховка „Живот” – обективиран в Застрахователна полица № 1017007010/2006 г., който е прекратен ЗАД „А.Б.Ж.“ АД, към която дата откупната стойност по договора е 22 026.62 евро, както и, 3 че към датата на прекратяване на договора ищецът е внесъл по договора общо сума в размер на 25 500 евро.

По делото е представен Договор за смесена застраховка „Живот” – обективиран в Застрахователна полица № 1017007010/2006 г., сключен между К. Д. Н. и ЗАД „А.Б.Ж.“ АД.

Срок на застраховката 20 години, застрахователна сума 28 355 евро, годишна застрахователна премия 1500 евро. Като приложение № 1 към договора е представена таблица с размера на откупната стойност по застраховка „Живот“ с полица № 1017007010.

Представени са по делото общи условия на смесеното застраховане „Живот“ към „А.Б.Ж.“ АД.

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД:

Според чл. 438, ал. 1 и ал. 2 КЗ договорите за застраховка „Живот“ се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице. Договорът за застраховка “Живот” може да е с покритие само за достигане до определена възраст, покритие само за смърт, покритие за достигане до определена възраст или за по-ранна смърт, както и с покритие в случай на брак или раждане. При настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка „Живот“ застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор – чл. 448, ал. 1 КЗ. Предмет на застрахователна закрила са лични неимуществени блага – животът, здравето и телесната цялост на физическо лице. Застрахователят поема застрахователен риск при настъпване на определени събития свързани с живота, здравето и телесната цялост на застрахования, при настъпването на който следва да изплати застрахователно обезщетение. В замяна на това застрахованият следва да заплаща уговорената застрахователна премия.

Законът изрично дава възможност застраховката „Живот“ да се сключи със спестовна цел – арг. от чл. 446 КЗ – т. е. при ненастъпване на застрахователно риск в срока на застрахователно покритие застрахованият да получи обратно част от внесените застрахователни премии. Подобен вид застраховка съчетава рисков със спестовен елемент.

Например процесната застраховка е сключена за 20 години с годишна застрахователна премия от 1500 евро или общ размер на застрахователната премия 30 000 евро. Ако в срока на застрахователно покритие не настъпи покрит риск, който да обуславя отговорност на застрахователя, то след изтичане на срока на покритието /20 години/ застрахованият /в случая/ има правото да получи сума в размер на 28 355 евро /именно това е израз на спестовния характер на застраховката/. Или при ненастъпване на застрахователен риск и непрекратяване на договора след изтичане срока на покритие застрахованият би имал право да получи около 94.51 % от внесените през годините застрахователни премии. Разбира се, при застраховка Живот от свободата на договаряне зависи, респ. от показателите на застрахования /възраст, здравословно състояния и др./ - размерът на премията, съотношението между внесените суми по застрахователните премии и застрахователната сума, която застрахованият има право да получи след изтичане срока на застрахователно покритие.

4

Няма спор в случая, че Договорът за смесена застраховка „Живот” е прекратен едностранно от застрахователя. Доколкото застрахователят не се позовава на предвидените основания за прекратяване в ОУ към договора, а именно на чл. 8.2, б. „б“, пр. 4 от ОУ, то се касае до едностранно прекратяването по силата на чл. 353 КЗ – прекратяване на застрахователен договор за определен срок.