Решение № 448 от 07.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Мария Малоселска като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100511201 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.07.2021 по гр. д. № 6407/2021 г. по описа на СРС, 79 състав ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТуволнението на А.. СТ. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* първи надпартерен етаж вдясно, извършено със заповед № 3 от 18.12.2020 г. на управителя на „Д. Ес. Б“ ЕООД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключване на договор за управление.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А.. СТ. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* първи надпартерен етаж вдясно, на заеманата до уволнението длъжност „организатор, ремонти и поддръжка“ при „Д. Ес. Б“ ЕООД.

ОСЪЖДА „Д. Ес. Б“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. ******* да заплати на А.. СТ. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

София, бул. „******* първи надпартерен етаж вдясно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 22 380 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 21.12.2020 г. до 21.06.2021 г„ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.02.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 000 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Д. Ес. Б“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ******* да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 055,20 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано от ответника,с искане да бъде отменено като неправилно ,поради необоснованост.Твърди се,че съдът неправилно приел,че ищцовата длъжност не е ръководна,както и е приел,че освен бизнес задачи,следва да се представи и стратегия на управителя за постигането на тези бизнес задачи. Моли да се 1 отмени решението и да се отхвърлят предявените искове.Претендира разноски .

Въззиваемият е подал отговор,с който твърди,че решението е законосъобразно постановено и следва да се потвърди.Претендира разноски .

.

Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивникът е обосновал оплакването си с доводите, че ищецът заема ръководна длъжност ,а съдът неправилно приел противното.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че процесната длъжност -„организатор, ремонти и поддръжка“ при „Д. Ес. Б“ ЕООД, няма ръководен характер по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. . Съгласно §1, т. 3 от ДР на КТ, „ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Въз основа на длъжностната характеристика, в която са описани функциите и задълженията за длъжността „-„организатор, ремонти и поддръжка“, съдът констатира, че на ищеца са възложени дейности, които са организационни и изпълнителски, но не и засягащи ръководството на част и/или етап от трудовия процес. Липсата на ръководен характер на длъжността съдът извлича и от посочените организационни връзки на подчиненост и взаимодействие с управляващия директор-пряк административен ръководител,а така също организационно подчинен и на оперативното ръководство на предприятието-търговския управител .Налице е опосреденост от други служители /освен прекия ръководител/стоящи в организационнойерархическата структура между длъжността на ищеца и изпълнителния директор на ответното дружество,което изключва възможността да се приеме ,че ищецът е заемал ръководна длъжност в ответното предприятие по смисъла на чл.328 ал.2 КТ във вр .с §1 т.3 ДР на КТ/в този смисъл реш..249 от 2013 г.,гр.д.1358/12 г.на ВКС,ІV ГО /.

КТ въвежда като основна предпоставка за възникване и за надлежното упражняване на правото на работодателя по чл. 328, ал. 2 от кодекса, наличието на нов договор за управление. В своята констА.на практика Върховният касационен съд последователно застъпва позицията, че целта на правната уредба е да бъде дадена възможност на новия управляващ и представляващ предприятието да сформира собствен екип за постигане на заложените в договора за управление цели.

Например в Решение № 481 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г., IV Г. О. на ВКС приема: „при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение.

Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед изложеното на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ. "

Отговорността за изпълнение на поставените икономически цели и обвързването им с конкретни резултати, носи изпълнителният директор и пределите на тази отговорност са очертани в договора за управление. Този извод се налага и от значението, което отдава 2 законът на сключването на нов договор за управление на предприятието - от една страна на факта, че е сключен такъв договор и от друга, на неговото съдържание. Новият договор за управление и задълженията за постигане на конкретни икономически цели, поети от лицето, на което е възложено управлението, поставят законовите предели, в които следва да бъде упражнено правото по чл. 328, ал. 2 от КТ.

При законовата последователност на фактите - сключване на договор за управление и прекратяването на трудовия договор със заповед, се налага изводът, че новият изпълнителен директор, с оглед поетата бизнес задача, преценява, че следва да освободи служителя от ръководния екип на предприятието за нейното постигане.

Преценката на новия управител/изпълнителен директор кои от служителите на ръководни длъжности да продължат да работят в предприятието е обвързана с изпълнението на новата бизнес задача и постигането на новите икономически резултати. Изводът е,че при преценката на работодателя следва да се изходи от това,кое лице е подходящо в подпомагането в дейността по изпълнение на заложената бизнес програма,а което не е, да се прекрати трудовият му договор.

Следователно, фактът на наличието на нов договор за управление, винаги се свързва с наличието на бизнес-задача, независимо дали тя е част от договора или пък е инкорпорирана в други документи, стига да е налице връзка между тях и договора за управление. В процесния договор за управление са налице клаузи установяващи наличие на бизнес-план. В раздел ІІІ чл.5 договора за управление препраща към бизнес план,одобрен на 15.09.2020 г.,съдържащ бизнес задачите,които са поставени за изпълнение от новоначначения управител.Не е необходимо представяне на стратегия на управителя за постигане на тези задачи.Задължителен елемент ,който трябва да съдържа договора за управление е наличието на бизнес задача.

В заключение ,заповедта за уволнение е издадена при липса на една от предпоставките по чл. 328, ал. 2 от КТ-уволнен е служител,който не е заемал ръководна длъжност, което прави незаконно извършеното уволнение .

Поради съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд,решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.които следва да се присъдят.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението 07.07.2021 по гр. д. № 6407/2021 г. по описа на СРС, 79 с-в

ОСЪЖДА „Д. Ес. Б“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. ******* да заплати на А.. СТ. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2 000 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4