Определение № 18738 от 19.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18738 гр. София, 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110128934 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № 7717/26.04.2024 г. по гр. д. № 28934/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, е отхвърлен предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД против В. Б. Д. обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ишцовото дружество сумата в размер на 739,30 лева, представляваща незаплатена цена на потребени В и К услуги по договорна (съдебна) сметка 2800048988, за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „ДРУЖБА 1“, бл. 160, вх. Г, ет. 1, ап. 98, с клиентски номер 1005440123, за период от 26.02.2021 г. до 28.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 6,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за период от 29.03.2021 г. до 28.04.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 31334/01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 50037/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 – ми състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При съобразяване на изхода от спора ищецът е осъден да заплати на адвокат Н. И. от САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника В. Б. Д..

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ответника адвокат Н. И. за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, в която са изложени съображения, че съдът не е извършил разумна преценка относно адекватните разноски за адвокатско възнаграждение при съобразяване на правната и фактическа сложност на производството, и извършените висококвалифицирани действия по предоставяне на правна защита и съдействие. По изложените доводи е направено искане в решението в частта относно разноските да бъде изменено, като ищецът бъде осъден да заплати на молителя адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на още 280 лева.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на 1 ответника в заповедното производство адвокат К. Б. с искане за допълване на решението в частта относно разноските, като в полза на молителя бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие в заповедното производство.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбите не взема становище.

По направеното искане за изменение и допълване на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата от процесуалния представител на ответника в настоящото производство адвокат Н. И. за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък по чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни разноски, поради което е процесуално допустима. По същество на искането, съдът намира следното:

Както е посочено в съдебното решение при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на 2 преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В случая делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, по спорният по делото въпрос е налице богата и непротиворечива съдебна практика, депозираният отговор е бланкетен, а извършените от процесуалния представител на ответника действия са типови за подобни на настоящото дела. В допълнение следва да бъде отбелязано, че видно от изискания препис от Решение № 14612/01.09.2023 г. по гр. д. № 67633/2021 г. по описа на СРС, Първо гражданско отделение, 47 състав, адвокат Н. И. е представлявал В. Д. в производство по предявен отрицателен установителен иск против „СОФИЙСКА ВОДА“ АД за недължимост на вземания за предоставени В и К услуги, респ. процесуалният представител на страната е бил запознат с относимите към предмета на настоящия спор обстоятелства, а именно липсата на валидно облигационно правоотношение между страните.

Възнаграждението за адвокатски труд следва да бъде освен достойно и справедливо, така и адекватно спрямо положените от адвоката усилия по запознаване с дадения казус, проучване на относимата съдебна практика, изготвяне на отговор на искова молба и пр. Съдът намира, че процесуалният представител на ответникът е положил минимални усилия както за запознаване с казуса, така и за организиране на защитата на процесуалните права на ответника, поради което определеното от съда адвокатско възнаграждение се явява адекватно, както спрямо фактическата и правна сложност на спора, така и спрямо отделеното време и разходите сторени от адвоката във връзка с водене на делото. Относно определеният от съда размер е постановено Определение № 1461/31.01.2024 г. по ч. гр. д. № 14236/2023 г. на СГС, ЧЖ-I-Г състав. Горното налага извод, че искането на процесуалния представител на ищеца в настоящото производство за увеличаване на определеното от съда адвокатско възнаграждение до сумата в размер на 480 лева следва да бъде оставено без уважение.

Молбата от процесуалния представител на ответника в заповедното производство адвокат К. Б. з а допълване на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с искане за присъждане на разноски за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство, обективирано във възражение по чл. 414 ГПК, по което съдът действително е пропуснал да се произнесе, поради което е процесуално допустима. По същество на искането, съдът намира следното:

Действително съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки 3 изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство. С Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I ТО, е прието, че законът освобождава длъжника от задължение да мотивира депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение, респ. законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК.

Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право, поради което и на длъжника не се следват разноски за заповедното производство. Доколкото на длъжника не се следват разноски за заповедното производство, то такива не се следват и на адвоката предоставил безплатна правна помощ. Във връзка с поддържаните от молителя доводи следва да бъде отбелязано, че на длъжника се следват разноски за заповедното производство в случая когато заявителят не предяви установителен иск по чл. 422 ГПК, а не когато предявеният иск е отхвърлен. В подкрепа на изложеното е Определение № 4044/19.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 10725/2025 г. на СГС, ЧЖ-VI-Д състав, Определение № 1926/08.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 453/2024 г. на СГС, ЧЖ-VI-Е състав и др.

С оглед изложеното искането за допълване на решението в частта относно разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ответника в настоящото производство адвокат Н. И. за изменение на Решение № 7717/26.04.2024 г. по гр. д. № 28934/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ответника в заповедното производство адвокат К. Б. з а допълване на Решение № 7717/26.04.2024 г. по гр. д. № 28934/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5