Решение № 68 от 03.04.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Б.С., 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Т. Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20221410100757 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД (предходно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД), с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, представляван от Д.К.Г. – изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Л. Г., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Т. К. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Бачо Киро“ № 11, за общата сума 291,48 лв., от която: 64,11 лв. главница за неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 14.06.2019г. с предпочетен номер 359899946742 (за предходни периоди 15.11.2019г.14.01.2020г.), 227,37 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги, за които има издадени съответни фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата и направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответникът не е намерен на посоченият адрес.

От приложена служебно справка за постоянен и настоящ адрес на ответника е видно, че лицето Т. К. М. е с постоянен адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Александър Стамболийски“ № 47 и настоящ адрес с.Т., обл.В., ул.“Янко Сакъзов“ № 26.

С определение от 28.11.2022г. съдът е допуснал правна помощ на ответника Т. К. М. с 1

ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Александър Стамболийски“ № 47 и настоящ адрес с.Т., обл.В., ул.“Янко Сакъзов“ № 26, под формата на процесуално представителство.

С определение от 12.01.2023г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПП е назначил адв. И.

И. Г. от ВрАК за особен представител на ответника Т. К. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Александър Стамболийски“ № 47 и настоящ адрес с.Т., обл.В., ул.“Янко Сакъзов“ № 26, който да го представлява по гр.д. № 757/2022г. по описа на РС – Б.С., с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. от депозитната сметка на съда.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК особеният представител на ответника Т. К. М. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства.

Същият не се явява в съдебно заседание, но е депозирал писмена молба с която оспорва исковете на ищеца, като неоснователни и недоказани по изложените в нея съображения.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 213/2022г. на РСБ.С..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 213/2022г. на РС-Б.С. срещу длъжника Т. К. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Бачо Киро“ № 11 е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 108/23.02.2022г. за общата сума 291,48 лв., главница за неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 14.06.2019г. с предпочетен номер 359899946742, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатски хонорар.

Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на заявителя с разпореждане от 19.05.2022 г. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.

Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

В исковата молба ищецът твърди, че между Т. К. М. и мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД (сегашно наименование „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги от 14.06.2019г. с предпочетен номер 359899946742, с който е закупено устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver на преференциална цена от 109,99 лв. при стандартна цена на устройството 339,90 лв.(т.7 от договора).

2

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключеният договор, поради което той едностранно е прекратен от ищцовото дружество на 11.03.2020г.

Установило се, че длъжника Т. К. М. имала стари задължения към 15.03.2020г. от предходни периоди (15.11.2019г.-14.01.2020г.) в размер на 64,11 лв. Като последица от посоченото неизпълнение на договора на длъжника М. са начислени неустойки в общ размер на 227,37 лв., от които: 97,45 лв. представляваща три месечни такси (3х31,99 лв.=95,97 лв.) и 1,48 лв. представляваща възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките на абонаментните планове, съответстваща на оставащият срок на договора, както и 129,92 лв. за NOKIA 2.1 Dual Grey Silver, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент (339,90 лв.) и преференциалната цена по договора (109,99 лв.).

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, поради което за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба за общата сума от 291,48 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/15.12.2019г. и фактура № 7299210871/15.01.2020 г.

Всички непогасени задължения на М. към ищцовото дружество са обединени във фактура № 7301907739/15.03.2020г.

Въз основа на посоченият договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано с горецитираните фактури.

Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.

Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр. с чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор „Йеттел” и т.11 от договора за услуги, оператора е прекратил договора на Т. К. М. и е издал крайна фактура 7301907739/15.03.2020г.

Ищеца твърди, че ответника М. в качеството си на потребител на предоставяни от Оператора услуги, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Йеттел” има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Йеттел“ цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Дължимите, съгласно сключените договори и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по тях с Оператора, е обусловило правото на „Йеттел” /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалният 3 договор на Т. К. М..

Съгласно сключеният договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалният договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Йеттел”. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план /програма/пакет.

Поради това и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищеца моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответника Т. К. М. дължи на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, общата сума 291,48 лв., от която: 64,11 лв. главница за неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 14.06.2019г. с предпочетен номер 359899946742 (за предходни периоди 15.11.2019г.-14.01.2020г.), 227,37 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги, за които има издадени съответни фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 108/23.02.2023г. по ч.гр.дело № 213/2022г. по описа на Районен съд гр. Б.С..

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа предявените искове. Претендира за направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В законовопределения срок назначеният на ответника Т. К. М., особен представител не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

С писмена молба особеният представител на ответника оспорва основанията за заплащане на сумите по процесните фактури, както и че не всички елементи от договора са представени в необходимият размер на шрифта, за да се даде възможност на потребителя да се запознае напълно със своите задължения.

Желае отхвърляне на иска на ищеца, като неоснователен и недоказан.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

4

Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на сключените между тях договор за мобилни услуги от 14.06.2019г. с предпочетен номер 359899946742 по силата на които ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от последният цена съгласно уговорения абонаментен план.

По делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги, като е предоставил посочените услуги от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че правоотношенията между ищеца и ответника са уредени от сключеният между тях договор, от който са произтекли насрещните права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се оспорва, че ответникът не е изпълнил задължението си по цитираният договор за заплащане в срок на предоставените услуги.

От представеният препис от Договор за мобилни услуги 14.06.2019г. се изяснява и съдържанието на съответните отношения през процесния период, в т.ч. приложимия тарифен план и ценови условия, продължителността на действие на договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им.