Определение № 5517 от 28.11.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2547/2024
- Вид
- Определение № 5517
- Подписан
- 28.11.2024
- В сила
- 28.11.2024
- Състав
- Жива Декова, Дора Михайлова, Александър Цонев
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Кодекс на професионалната етика
- чл. 126, т. 9 · Кодекс на труда
- чл. 186 · Кодекс на труда
- чл. 187 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5517 гр. София, 28.11.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Жива Декова
Членове:
Александър Цонев
Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20248002102547 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Т., чрез адв. Л. Б., срещу Решение № 1061 от 23.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 9736/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 7888 от 11.07.2022 г. по гр. д. № 1503/2022 г. на Софийски районен съд, 65 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Г. В. Т. срещу Военномедицинска академия – МБАЛ - София, ЕИК:[ЕИК], кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 2349/15.12.2021 г. на Началник на ВМА – София, за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „лекар, началник на отделение Медицинска рехабилитация и непреформирани фактори“ в Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина към катедра „Ортопедия, травмотология, реконструктивна хирургия и физиотерапия“ на МБАЛ – София към ВМА“, и за заплащане на сумата от 11 684, 94 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 16.12.2021 г. до 15.06.2022 година.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.
Касаторът основава допускането на касационно обжалване на предпоставките по чл. 280, ал.
1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, 1 приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че, считано от 3.06.2019 г., между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което касаторът-ищец заемал длъжността „лекар, началник на отделение „Медицинска рехабилитация и непреформирани фактори“ в Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина към катедра „Ортопедия, травмотология, реконструктивна хирургия и физиотерапия“ на МБАЛ - София към ВМА“. Със Заповед № 2349/15.12.2021 г. на Началника на ВМА – София, връчена при отказ на 16.12.2021 г., удостоверен с подписите на двама свидетели, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони или други нормативни актове Въззивният съд е приел, че работодателят спазил изискванията на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, като изискал писмени обяснения от ищеца Т. преди да му наложи наказание. Заповедта е прита за мотивирана, тъй като съдържала индивидуализиращите дисциплинарните нарушения признаци, за които работодателят в срок наказал ищеца, а именно за това, че проявил непрофесионално и неетично поведение при упражняване на лекарската си практика, като се държал фамилиарно, използвал обидни изрази и правел намеци за заплащане прегледа лично на него, а не по установения ред, по отношение на пациента Е.
Й., записан за преглед от лекар-специалист по физикална и рехабилитационна медицина, а именно д-р Г. Т., за 24.09.2021 г. от 15.30 часа. За това поведение на ищеца пациентът подал сигнал рег. № В-9203/ 9.10.2021 г. в регистратурата на ВМА, в който посочил, че бил приет към 15.45 часа-15.50 часа, като д-р Т. му заявил, че „не може да му помогне и да си търси частна клиника“. Ищецът имал възражения и срещу записания час, а тъй като минавало 16.00 часа, започнал да увещава пациента си запише друг час за преглед. Ищецът поискал да задържи представеното от пациента направление по здравна каса, за да го отчете в понеделник, тъй като на пациента „нямало да му трябва в частната клиника, а на него му били нужни пари“. Поведението на ищеца мотивирало свидетеля Ем. Й. да се откаже да се лекува при него и да напусне кабинета му, а впоследствие да подаде сигнала. Във връзка с оплакванията била извършена проверка от работодателя, при която било установено, че на 24.09.2021 г. Ем. Й. имал записан час за преглед в 15.30 часа, който не бил избран от пациента, и бил последен час за преглед при д-р Т.. За този ден графикът му за прегледи бил запълнен и имало записани пациенти с часове: 13.30 ч., 14.00 ч., 14.30 ч. и 15.00 часа.
Записаният на пациента Й. час бил в установеното работно време, съгласно чл. 30 от Правилника за вътрешния ред на ВМА. Поведението на ищеца било квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ „злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието“, и чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ - „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“, във връзка с чл. 2, т. 4, 6 и 7 от Кодекса за професионална етика на 2 лекарите в България. При определяне на дисциплинарното наказание работодателят отчел тежестта на извършеното нарушение, цялостното поведение на ищеца, данните за предходни нарушения, вкл. Заповед № 1186/ 11.06.2021 г. на Началника на ВМА, с която му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ във връзка с констатирани случаи на неетично поведение, като приел, че въпреки наложеното с тази заповед наказание, поведението му продължавало да се отклонява от професионалните и етични норми.
Последното обстоятелство било установено по повод рапорт от м. юли 2021 г. и извършена проверка в клиниката относно поведенчески проблеми при общуването му с персонала на клиниката и с пациенти на стационарно лечение в други клиники и самостоятелни отделения на МБАЛ-София към ВМА.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на въззивника, че наказанието е наложено след изтичане на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, като е посочил, че сигналът от пациента Ем. Й., въз основа на който било инициирано дисциплинарното производство, бил постъпил в канцеларията на ВМА на 19.10.2021 г., а заповедта била издадена на 15.12.2021 г., т.е. преди изтичане на визирания в закона 2-месечен преклузивен срок.
Въз основа на писмените и гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели, въззивният съд счел, че описаните в процесната заповед действия са извършени от ищеца виновно и представляват неизпълнение на трудовите му задължения - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Позовал се е на представените по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност във ВМА- МБАЛ- София, връчена му на 1.07.2020 г., Правилник за вътрешния трудов ред на ръководството и централната администрация на ВМА-МБАЛ-София и Етичен кодекс на служителите във ВМА, с които според представената по делото декларация от 3.06.2019 г. ищецът е бил запознат при постъпването си на работа, функционални задължения към Заповед № 1123/1.06.2021 г., връчени на ищеца на 2.06.2021 г., и функционални задължения към Заповед № 1631/01.09.2021 г., връчени му на 01.09.2021 г., според които той следвало да осъществява лечебна и диагностична дейност съгласно медицинския стандарт по специалността; да работи с пациенти на клиниката съгласно общия ред и работния график; да осъществява лекарски преглед, включващ множество елементи, изброени в цитирания документ; да определя рехабилитационния потенциал на пациентите; да оказва методична помощ при прилагането на лечебните методики и т.н. Въз основа на свидетелските показания въззивният съд установил, че още от 2020 г. свидетелят Л. В., началник на Първа клиника по физикална и рехабилитаицонна медицина в МБАЛ-ВМА, започнала да получава сигнали от пациенти и персонала на болницата против ищеца. По повод сигнал на пациент от м. април 2021 г. за непроведен преглед и скандал с ищеца свидетелят Л. В. депозирала рапорт, след което на ищеца било наложено наказание. Към края на м. септември 2021 г. постъпил сигнал и от пациента Е. Й. с оплакване за сходно поведение, като след отказа на д-р Т. да го прегледа свидетелят Л. В. извършила преглед на същия, поставила диагноза и започнало лечение. Свидетелят Й. записал час за преглед на 24.09.2021 г. от 15.30 часа по телефона седмица преди това. На посочената дата се явил пред кабинета на ищеца с известно закъснение, тъй като трудно се 3 ориентирал в сградата на болницата. Когато стигнал там, кабинетът бил отворен и вътре нямало никой. Към 15.45 часа д-р Т. дошъл от друг коридор, като бил цивилно облечен.
Свидетелят Й. го последвал в кабинета, като при влизането му ищецът се обърнал към него с думите: „Няма ли да затвориш тази врата? В кошара ли си живял досега?“. Свидетелят му предоставил папка с медицински документи и направление за провеждане на рехабилитация, ищецът го попитал какво работи, като при прегледа на документите правил неуместни коментари по повод името на личния му лекар. По време на разговора ищецът обяснявал, че „му трябвали пари, а при военните пари не давали“. Препоръчал на свидетеля Й. контакти на частна клиника, тъй като той „можел да си плаща“. На няколко пъти ищецът го попитал:
„Ти пари ще ми дадеш ли? Тук не ми плащат.“. Това накарало свидетеля да си вземе документите, като физически преглед не му бил извършен. Ищецът поискал да задържи направлението, за да го отчете като осъществен медицински преглед, на което свидетелят се противопоставил.
При тези факти въззивният съд обосновал извод, че ищецът е извършил виновно посочените в заповедта нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ. Поведението на ищеца - лекар в лечебно заведение, е оценено като непрофесионално и укоримо именно поради несъответствие с регламентираните в Кодекса за професионална етика на лекарите в България - чл. 2, т. 4, 6 и 7, в Правилника за вътрешния трудов ред на ръководството и централната администрация на ВМАМБАЛ- София и в Етичния кодекс на служителите във ВМА принципи за отговорност, лоялност, зачитане на личността, тактичност в отношенията с пациентите, вежливост към пациента, психологически подход към болния при упражняване на лекарската професия. Въззивният съд е посочил, се съгласно чл. 2, т. 4, 6 и 7 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България лекарската професия се основава на ценности, между които: тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото; вежливост към пациента и неговите близки; психологически подход към болния, и др.
Позовал се е на чл. 17 ПВТР, според който служителите на ВМА-МБАЛ-София са длъжни да изпълняват работата, за която са се уговорили, и да спазват установената трудова дисциплина, да изпълняват трудовите си задължения точно, добросъвестно и в защита интересите на ВМА, да използват цялото работно време за изпълнение на възложената им работа, да бъдат лоялни към ВМА, да не злоупотребяват с доверието и да не уронват доброто име на ВМА, както и да не разпространяват поверителни за лечебното заведение сведения, да съдействат за поддържане на добри колегиални взаимоотношения между работещите във ВМА и с поведението си да не допринасят за влошаване на социално- психологическия климат в съответствие с разпоредбите на Етичния кодекс на служителите във ВМА, уреждащи принципните положения, че дейността на служителите във ВМА се осъществява при спазване на законност, лоялност, честност, безпристрастност, компетентност, политическа неутралност, зачитане на личността, отчетност и конфиденциалност.
Въззивният съд е посочил, че действията на ищеца, извършени на 24.09.2021 г. по време на срещата със свидетеля Й. и описани в заповедта за уволнение, съставляват уронване на доброто име на предприятието, като поведението на ищеца злепоставило работодателя пред пациента.
Разпечатката съдържа 25 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03f4063d-8023-40cb-9157-1e3408dc4ac0