Решение № 3852 от 21.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3852 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330116562 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, против А. П. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 06.03.2020 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 6000 лева, който да бъде изплатен на 24 броя равни месечни вноски – в срок до 15.03.2022 г., всяка в размер на 367.66 лева. Сочи се, че ГПР бил определен въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника.

Твърди се още, че при сключване на договора било установено и задължение за заплащане на „Такса ангажимент“, която се заплащала при сключване на договора и се удържала от кредитора при усвояване на заемната сума. Поддържа, че лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора.

Сочи се, че уговорената сума била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора. В чл. 5 от договора за кредит било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Излага, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по посочения начин.

1

Ищецът уточнява, че претендира обезщетение за забава в размер на 577.05 лева за периода 15.05.2020 г. – 16.04.2021 г., което е начислено върху главницата от 6000 лева.

Твърди, че по кредита не е извършено нито едно плащане от ответника. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, която в настоящия случай сочи, че е 15.05.2020 г., вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. Твърди се, че е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като поканата е получена от длъжника на дата 15.10.2020 г. при условията на фингирано връчване.

Посочва, че претендираната главница в размер на 6000 лева е формирана от непогасените вноски по кредита за периода 15.04.2020 г. – 15.03.2022 г. Претендира и възнаградителна лихва в размер на 936.35 лева, която е формирана от непогасената част от вноските за лихва за периода 15.04.2020 г. 15.10.2020 г. Поддържа, че вземането за възнаградителна лихва се основава на чл. 3 от процесния договор, като лихвата е формирана от ГПР и ГЛП.

Уточнява, че ГПР се изчислява индивидуално за всеки един кредит и показва действителното му оскъпяване, като към лихвения процент по кредита се добавят и всички останали разходи, свързани с него. Твърди, че ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит.

Посочва, че съгласно договора ГПР е в размер 37.03 %. Сочи, че ГЛП е цената, която потребителят заплаща за използване на кредита за период от една година, като в конкретния случай размерът е 28.14 %.

За неплатените суми ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4572/20.05.2021 г. по ч. гр. д. № 7178/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. състав, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **** от 06.03.2020 г.; сумата от 936.35 лева – възнаградителна лихва за периода 15.04.2020 г.

15.10.2020 г., както и сумата от 577.05 лева – обезщетение за забава за периода 15.05.2020 г.

– 16.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.

При условията на евентуалност, в случай че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва съдържанието на представените от ищеца с исковата молба документи. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7178/2021 г. по описа на ПРС, V гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 4572/20.05.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК 2 срещу ответника, за следните суми: 6000 лева – главница, дължима по Договор за кредит ***** от 06.03.2020 г., предсрочно изискуем, 213.48 лева – застрахователни премии, 936.35 лева – възнаградителна лихва за периода 15.04.2020 г. – 15.10.2020 г., 577.05 лева мораторна лихва от 15.05.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2021 г. до окончателното погасяване.

Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

С влязло в законна сила Определение № 5957/01.06.2022 г., е върната исковата молба вх. № 61532/20.10.2021 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, против А. П. А., ЕГН ********** , само в частта по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за вземания по договор за кредит от 06.03.2020 г., като недопустима, като производството по гражданско дело № 16562/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVІІI гр. състав, е прекратено само за посочените претенции.

В настоящото производство предявените исковете за сумите 6000 лева – главница, дължима по Договор за кредит **** от 06.03.2020 г., предсрочно изискуем, 936.35 лева – възнаградителна лихва за периода 15.04.2020 г. – 15.10.2020 г., 577.05 лева - мораторна лихва от 15.05.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2021 г. до окончателното погасяване, с а предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет част от същите вземания, които са предмет на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по Договор за потребителски заем № **** о т 06.03.2020 г. между страните, по който е предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора, за която ответникът е уведомен.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.03.2020 г. между ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054 – като кредитор и ответникът А. П. А., е сключен Договор за потребителски паричен кредит № **** от 06.03.2020 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 6000 лева, с месечна вноска от 367.66 лева, с брой на вноските – 24 месечни вноски, с падеж: 15.03.2022 г., застрахователна премия 853.92 лева, такса ангажимент: 210 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 37.03 %, лихвен процент – 28.14 % и обща стойност на плащанията – 8823.84 лева.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, по което В. л. е посочило, че по процесния договор, ищецът е превел по банковата сметка на ответника - с титуляр А. П. А. в Банка „Алианц България“ АД сумата в размер на 5 790 лева. В. л. е посочило, че отпуснатия по договора кредит е в размер на 6000 лева, тъй като е удържана такса ангажимент в размер на 210 лева, като усвоената от ответника сума е в размер на 5790 лева. В. л. установява още, че по процесния кредит няма внасяни суми за покриване на 3 задълженията. В. л. установява също, че размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението в съда по чл. 410 ГПК – 28.04.2021 г. е 8721.10 лева, от които: главница – 6000 лева, възнаградителна лихва – 1969.92 лева, застраховка – 213.48, обезщетение за забава за периода от 15.05.2020 г. – 16.04.2021 г. – 561.67 лева.

От заключението на В. л. по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че сумата в размер на 5790 лева е преведена от кредитора по сметката на ответника на 06.03.2020 г. по банкова сметка с титуляр А. П. А. в Банка „Алианц България“ АД, която съвпада с посочената в чл. 1 от Договора, в който ответникът е декларирал и посочил, преведената сума в размер на отпуснатия кредит да бъде преведена по посочената сметка.

Договорът за потребителски паричен кредит № **** от 06.03.2020 г. носи подписа на А., неоспорен от ответника, поради което безспорно се установява, че ответникът е получил сумата в размер на 5790 лева по посочената банкова сметка, на която ответникът е титуляр.

При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит № *** от 06.03.2020 г. В договора са посочени конкретните условия и параметри на заема, като на 15.03.2022 г. е настъпил крайният падеж на договора за кредит.

Относно сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит № **** от 06.03.2020 г. , съдът намира, че важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.