Решение № 400 от 19.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. П., 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200812 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „СЕЗАРИА“ ООД, ЕИК: 207253606, със седалище и адрес на управление: град В., обл.П., Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от управителите Д. И. М. и Л. А. Р. против НП № 132400138 от 0.05.2024 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ на дружеството, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 ( хиляда и осемстотин ) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, който подържа жалбата и иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание АНО – Директора на ДИТ - П. се представлява от ст.юриск.Шотева, която оспорва жалбата и пледира НП да бъде 1 потвърдено.

И двете страни претендират разноски.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че на 28.12.2023 година, в качеството си на работодател не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с Т. Б. Б. от град Съединение, с ЕГН: **********. Нарушението било извършено на 28.12.2023 година, когато около 12,25 часа Т. Б. била заварена да работи в обект на дружеството, представляващ птицеферма за отглеждане на патици, и констатирано на 12.01.2024 год., при преглед на фирмената документация на дружеството-жалбоподател и след служебна справка в регистър трудови договори, при които било установено, че към момента на проверката на място в обекта, както и до приключване на проверката за завареното да работи лице Т. Б. няма сключен трудов договор в писмена форма.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.62, ал.1 във връзка чл.1, ал.2 от КТ.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН от свид.Ф. А. главен инспектор в ДИТ - П., въз основа на който било издадено атакуваното НП. НП било получено от пълномощник на дружеството – жалбоподател на 16.05.2024 год. , а жалбата била подадена чрез АНО по пощата на 30.05.2024 год. , видно от пощенското клеймо на л.7 в делото, т.е. в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като свидетели по делото бяха разпитани актосъставителя Ф. А. и Т.

Б..

Свид.Б. установи, че заедно със съпруга й Х. работили в птицефермата, стопанисвана от дружеството – жалбоподател, намираща се в стопанския двор на бившето ТКЗС в град В., в периода от 06.11.2023 год. до 28.12.2023 год. Работата им била предложена от лице на име В., 2 който бил приятел на управителката Л. Р.. Той знаел, че свид.Б. и съпруга й от дълги години работили във ферми за отглеждане на патици и настоятелно ги канил да започнат да работят за Р.. Споделил им, че ако не приемат, щели да дойдат да работят цигани, а той и управителите не желаели това. Така свид.Б. и съпруга й Х. започнали работа от 06.11.2023 год. срещу възнаграждение по 1 250 лв. месечно за всеки от тях или общо 2 500 лева месечно за семейството, уговорено чрез т.нар. В., който им обещал и трудови договори, но така и не се стигнало до сключването на такива.

Задълженията, които свид. Б. и съпруга й имали като работници се свеждали до отглеждането на патици. Хранили ги, поели ги, давали им лекарства, палили им печки през нощта. Работата изисквала постоянно присъствие на място в птицефермата, поради което на свид.Б. и съпруга й било осигурено помещение за живеене в една от сградите в стопанския двор, където те нощували. Сградата, в която се намирало това помещение била в изключително лошо състояние, поради което от месец декември в същата започнали СМР /строително – монтажни работи/. През нощта на 28.12.2023 год. около 02,00 часа, докато съпруга на свид.Б. спял, върху същия се срутили около 3 кв.м. мазилка от тавана на стаята, в която нощувал. Лицето пострадало. Започнало да уринира кръв. Това силно изплашило свид.Б., която телефонирала на „В.“ с молба за помощ, а той й казал да си събират багажа и да си отиват. В следващите часове последвал конфликт между свид.Б. и съпруга й от една страна и И.К., който работил като управител в птицефермата. Той също настоявал свид.Б. и съпруга й да напуснат мястото. При това положение около 10,00 часа свид.Б. телефонирала на тел.112 и съобщила за инцидента. На място бил изпратен екип от инспектори от ДИТ – П. в състав свид.Ф. А. и Н.С., които пристигнали в обекта около обяд. Пристигайки, те възприели как И.К. избутва от входния портал свид.Б. и съпруга й, след което сложил верига и катинар на вратата. К., който се представил на инспекторите за управител, отказал да ги допусне вътре в обекта, под предлог че имало специална процедура за външни посетители, свързана с обезпаразитяване на дрехи, обувки и т.н. В крайна сметка, след намесата на органите на РУ Септември, инспекторите от ДИТ – П. влезли в обекта и посетили стаята на инцидента. Така те възприели паднало от тавана парче с приблизителни 3 размери 3 кв.м., както и извършването на СМР. Впоследствие, след като сТ.ло ясно че свид.Б. и съпруга й Х. полагали труд за дружеството – жалбоподател от 06.11.2023 год. и че със същите не били сключени трудови договори, с постановление свид.А. обявил съществуването на трудови правоотношения. Управителите на „СЕЗАРИА“ ООД Д. М. и Л.

Р. отказали да подпишат постановленията, като отказът бил удостоверен по надлежния ред. След това постановленията били публикувани на таблото в ДИТ – П. и на страницата на ГИТ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите Ф. А. и свид.Т. Б., както и от писмените доказателства, събрани по време на извършената от инспекторите на ДИТ – П. проверка.

Съдът кредитира както устните, така и писмените доказателства, които напълно кореспондират едно с друго. СТ. ясно от показанията на свид.А., който е един незаинтересован от изхода свидетел, въпреки служебната си връзка с АНО / поради липсата на личен мотив/ , че на 28.12.2023 год. свид.Б. и съпруга й са се намирали на входния портал на стопанския двор, на територията на който е била разположен птицефермата, избутвани навън от управителя К., с който спорили.Така възприетото от страна на свид.А. напълно кореспондира с показанията на свид.Б., като въз основа на тези устни доказателства, подкрепени от писмените такива се установява възприетата горе фактическа обстановка, от която съдът прави следните правни изводи:

Доказаха се до степен на несъмненост основните елементи на трудово правоотношение: работно време, работно място и трудово възнаграждение за договорената работна сила.

СТ. ясно от показанията на свид.Б., че самото естество на извършваната работа – отглеждане на „жива“ стока предполага тя да бъде извършвана на точно определено място – в птицефермата, в рамките на определено време, зависимо от нуждите на птиците /по тази причина определено от свид.Б. в попълнената от нея декларация като „неограничено“/ и срещу уговорено месечно възнаграждение. Що се касае до разминаването между посоченото от свид.Б. в декларацията трудово възнаграждение /1 000 лева/, и казаното от нея в разпита - 1 250 лева, то това се отдава на поясненото от същата, че за м.ноември 2023 год. е 4 получила само 1 000 лева, които й били предадени от управителя К..

При това положение съдът намира за доказано до степен на несъмненост, че уговорката между дружеството – жалбоподател и свид. Б.

/ чрез т.нар В. – приятел на управителката Л. Р./ за работата й в процесната птицеферма представлява уговорка за предоставяне на работна сила със всички съществени елементи на трудово правоотношение – работно място, работно време и възнаграждение. Няма никакво правно значение че договарянето е било чрез трето лице, което се е намирало в близки отношения с един от управителите. Явно е, че това е сТ.ло с тяхното знание и съгласие. За съставомерността на неизпълнението е без значение знае ли работника без трудов договор за кого точно предоставя работната си сила. Това обстоятелство следва да бъде известно на представляващите, както е процесния случай. Иначе няма как свид.Б. и съпруга й да са получили възнаграждение за м.ноември 2023 год., макар и не в пълен размер.

При това положение дружеството-жалбоподател законосъобразно е санкционирано за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

Вярно е, че не се доказа /дори се опроверга/ отразеното в НП, че около 12,25 часа на 28.12.2023 год. свид. Б. е била „заварена да работи в обект на дружеството, представляващ птицеферма“, но същественото е че се установи безспорно че до тази дата и назад във времето от 06.11.2023 год. тя се е намирала в обекта по силата на устната договорка да полага труд в полза на дружеството – жалбоподател, която е и изпълнявала.

Съдът счита, че при определяне размера на имуществената санкция АНО не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация.

В НП АНО е посочил като отегчаващо обстоятелство, че по време на проверката в обекта на контрол освен свид.Б. били установени и други лица с неуредени трудови правоотношения. Това обстоятелство не може да се отчита като отегчаващо, тъй като за неизпълнението на трудовото законодателство спрямо другите лица жалбоподателя носи отделна административно наказателна отговорност, а на съда е служебно известно, че е и понесло такава.

Ето защо и като не приема посоченото от АНО обстоятелство като отегчаващо, съдът намира, че наложената имуществена санкция следва да се намали до 5 минимума предвиден в закона, а именно в размер на 1500 лева, с което целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.

При този изход на делото, тъй като нарушението е факт, в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към която структурно принадлежи ДИТ - П. следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 120 лева, като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните писмени и устни доказателства и времетраенето на проведените две открити съдебни заседания.

Това възнаграждение следва да се присъди по съразмерност, съответно на намаляването на имуществената санкция, като възлиза на 100 лева. Разноски по съразмерност се дължат и на жалбоподателя, като същите възлизат също на сумата от 100 лева. Възражението на процесуалния представител на АНО за прекомерност не е основателно, тъй като договореното възнаграждение като размер / 600 лева при минимално предвиден в НМАВ размер 480 лева/ е съответно на критериите за фактическа и правна сложност, посочени горе.

По изложените съображения, РС-П., на основание чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.63, ал.7, т.4 от ЗАНН,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 13-2400138 от 10.05.2024 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., с което на „СЕЗАРИА“ ООД, ЕИК:

207253606, със седалище и адрес на управление: град В., обл.П.,Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от управителите Д. И. М. и Л. А. Р. , на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв. (хиляди и осемстотин лева), като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).

ОСЪЖДА „СЕЗАРИА“ ООД, ЕИК: 207253606, със седалище и адрес на управление: град В., обл.П.,Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от управителите Д. И. М. и Л. А. Р. ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с код по БУЛСТАТ: 831545394, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр.София юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на 100 лв. (сто лева).